Проф. Матанов: След решаването на икономическите проблеми с РСМ ще дойде трудното
Днес нямаме персони като екзарх Йосиф I, който действаше с твърда ръка и заместваше страната в територии, където нея я нямаше.
И икономисти, и историци би трябвало да вземат участие в решаването на македонския въпрос. Дори и да бъдат решени инфраструктурните проблеми, което ще е един ярък лъч, ще дойдат историческите и тогава към този момент ще настъпи сложното.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Христо Матанов.
И икономисти, и историци би трябвало да вземат участие в намирането на решение по противоречивите въпроси сред България и районен съд Македония.
„ И двете групи – и икономисти, и историци – би трябвало да вземат решение противоречивите въпроси. Въпросът не е нито единствено стопански, дори изобщо не е стопански. Но въпреки това не е единствено исторически. В решаването на македонския въпрос би трябвало да се работи комбинирано “, счита известният ни историк.
Според него, в случай че казусът беше единствено стопански, както явно считат и двамата министър председатели, какво пречеше на македонците да построят своята част от Коридор № 8, откакто Албания и България са на процедура подготвени. Те изгубиха европейско финансиране.
„ Забелязвам, че политиката на новото държавно управление е да се изтласка историческата комисия на назад във времето. Т.е. да не се слагат тези въпроси, които явно ни разделят, само че тези въпроси рано или късно ще дойдат. Те са доста неприятни. Ако се решат икономическите или инфраструктурните проблеми, което се надявам да стане някакъв ярък миг, ще дойдат историческите. Тогава към този момент ще настане сложното “, сподели проф. Матанов.
Той се спря и на въпроса, Българската православна черква не съумя да стане църква-майка на Македонската православна черква, каквото предпочитание имаше през 2017-2018 година
„ Имаше един миг на оптимизъм, когато президентът беше в Бигорския манастир, беше посрещнат доста добре. Точно да стане това, само че тук има доста проблеми, нашата черква не обича да взима решения. Нашият Свети Синод не обича да взима твърди решение “, съобщи проф. Матанов, който е бил шеф на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
Според него мъчно може да се каже дали сме сбъркали, като не сме взели решение.
„ Ако го бяхме създали българската черква щеше да изпадне в изолираност. Това е ясно. От друга страна тя доста време е била в изолираност. След оповестяването на Екзархията до оповестяването на Патриаршията тя е била в схизма с останалите църкви. Въпросът е, че тези хора, които управляват църквата не са като едновремешните. Не са екзарх Йосиф I, не са другите екзарси, които цепеха с твърда ръка. Те заместваха страната в териториите, в които страната я нямаше. Сега няма такива хора. Сегашните хора са отраснали в положение на слушане. Затова би трябвало съвсем като в Библията да се извъртят три-четири генерации, с цел да пристигна това, което не е отраснало в иго и тогава да чакаме някакво решение на казуса. По принцип нито един политически, етнически проблем може да се реши бързо, както българите чакат “, акцентира проф. Матанов.
И икономисти, и историци би трябвало да вземат участие в решаването на македонския въпрос. Дори и да бъдат решени инфраструктурните проблеми, което ще е един ярък лъч, ще дойдат историческите и тогава към този момент ще настъпи сложното.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Христо Матанов.
И икономисти, и историци би трябвало да вземат участие в намирането на решение по противоречивите въпроси сред България и районен съд Македония.
„ И двете групи – и икономисти, и историци – би трябвало да вземат решение противоречивите въпроси. Въпросът не е нито единствено стопански, дори изобщо не е стопански. Но въпреки това не е единствено исторически. В решаването на македонския въпрос би трябвало да се работи комбинирано “, счита известният ни историк.
Според него, в случай че казусът беше единствено стопански, както явно считат и двамата министър председатели, какво пречеше на македонците да построят своята част от Коридор № 8, откакто Албания и България са на процедура подготвени. Те изгубиха европейско финансиране.
„ Забелязвам, че политиката на новото държавно управление е да се изтласка историческата комисия на назад във времето. Т.е. да не се слагат тези въпроси, които явно ни разделят, само че тези въпроси рано или късно ще дойдат. Те са доста неприятни. Ако се решат икономическите или инфраструктурните проблеми, което се надявам да стане някакъв ярък миг, ще дойдат историческите. Тогава към този момент ще настане сложното “, сподели проф. Матанов.
Той се спря и на въпроса, Българската православна черква не съумя да стане църква-майка на Македонската православна черква, каквото предпочитание имаше през 2017-2018 година
„ Имаше един миг на оптимизъм, когато президентът беше в Бигорския манастир, беше посрещнат доста добре. Точно да стане това, само че тук има доста проблеми, нашата черква не обича да взима решения. Нашият Свети Синод не обича да взима твърди решение “, съобщи проф. Матанов, който е бил шеф на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 – октомври 1996).
Според него мъчно може да се каже дали сме сбъркали, като не сме взели решение.
„ Ако го бяхме създали българската черква щеше да изпадне в изолираност. Това е ясно. От друга страна тя доста време е била в изолираност. След оповестяването на Екзархията до оповестяването на Патриаршията тя е била в схизма с останалите църкви. Въпросът е, че тези хора, които управляват църквата не са като едновремешните. Не са екзарх Йосиф I, не са другите екзарси, които цепеха с твърда ръка. Те заместваха страната в териториите, в които страната я нямаше. Сега няма такива хора. Сегашните хора са отраснали в положение на слушане. Затова би трябвало съвсем като в Библията да се извъртят три-четири генерации, с цел да пристигна това, което не е отраснало в иго и тогава да чакаме някакво решение на казуса. По принцип нито един политически, етнически проблем може да се реши бързо, както българите чакат “, акцентира проф. Матанов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ