Митрополит Йоан: Сянката от ужаса на войните е надвиснала над човечеството
„ Днес ние живеем сред две водещи се войни, а сянката от ужаса им е надвиснала над човечеството. Гордостта със своите две дъщери – завистта и злобата – са достигнали огромна просторност измежду човешкото общество, а егоизмът в огромна степен е завоювал човешката душа. Днес повече от всеки път би трябвало да съединим любовта към Господа със строгостта към себе си. Длъжни сме с Божията плодородна помощ да се борим с прегрешението, това е наш дълг и ще молим Бог да ни помогне в осъществяването му “, декларира в своето рождественско обръщение на варненският и великопреславски митрополит Йоан.
" Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, рожби на Варненската и Великопреславска епархия,
„ Христос се ражда, славете! Христос от небесата, посрещайте! Христос на земята, възвеселете се! „ Възпейте Господу, цяла земьо ” (Пс. 95:1). И дано двете дружно да река: „ Да се веселят небесата и да тържествува земята! ” (Пс. 95:11), както за небесния, по този начин и за земния! Христос в плът, с боязън и наслада веселете се! С боязън – поради греха; с наслада – поради вярата! ”.
Така стартира своята рождественска проповед свети Григорий Богослов, и оттогава в продължение на седемнадесет епохи, тези слова звучат в църковното свещенодействие, поставяйки следните въпроси пред нас: в какво се показва смисъла на Рождеството Христово за всеки един от нас; по какъв начин можем да срещнем Христос, приближаващ от небесата; по какъв начин да Го прославим посредством своя живот?
Отново духовният поглед на християнина се обръща към събитието Рождество Христово. Отново дружно с пастирите, ние влизаме в сиянието на славата Господня и чуваме глас, само че към този момент не от Ангела, а от светата Църква: „ Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ ” (Лука 2:11). Църквата Христова повтаря песента, която тогава пеел ангелският хор: „ Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение! ” (Лука 2:14). Отново дружно с източните мъдреци, ние пътешестваме със звездата към Витлеем (Мат. 2:1–12) и принасяме на родилия се Богомладенец златото на любовта, ливана на молитвата и смирната на състраданието.
„ Той ще избави народа Си от греховете му ” (Мат. 1:21). Тези слова показват задачата на рождението на Сина Божи на земята. Родилият се Христос срещнал на земята освен любещата Го майка, Пречистата Дева Мария, освен благоговеещия пред Него привиден татко Йосиф, обручникът на Пресветата Дева, освен поклонилите Му се пастири и стремящите се към Него с блага източни мъдреци, само че Той, Милосърдният и Любещият, срещнал също по този начин и злобата на цар Ирод, който не се спрял пред нищо, с цел да пролее кръвта на голям брой младенци. Богомладенецът срещнал убийството. Той незабавно усетил противопоставящия се на Него човешки грях. И ето, с цел да бъде избавен индивидът, прибягващ към Христос, се родил на земята Синът Божи.
Къде е този грях? Ще го намерим вътре в себе си и ще видим, че той ни мъчи и се стреми да ни пороби. Той непрекъснато опонира на дарувания ни от Бога разсъдък. Грехът ни прави нещастни, дори и при цялостно външно доволство и благоденствие. И ние сами без помощ не можем да избягаме от него – нито в различен град, нито в друга земя. Но, обръщайки се към Христос, ние се освобождаваме от робството на прегрешението, получаваме независимост, духовна наслада и забавление. Христос ни избавя от нашите грехове.
Къде още можем да открием прегрешението? Там, където, излизайки от рамките на човешката персона, прегрешението нарушава мирния публичен живот. Днес ние живеем сред две водещи се войни, а сянката от ужаса им е надвиснала над човечеството. Гордостта със своите две дъщери – завистта и злобата – са достигнали огромна просторност измежду човешкото общество, а егоизмът в огромна степен е завоювал човешката душа. Днес повече от всеки път би трябвало да съединим любовта към Господа със строгостта към себе си. Длъжни сме с Божията плодородна помощ да се борим с прегрешението, това е наш дълг и ще молим Бог да ни помогне в осъществяването му.
Свети Григорий Богослов назовава Боговъплъщението “второ създание ”, когато Бог още веднъж твори индивида, възприемайки за Себе Си човешка плът, “второ общение ” сред индивида и Бога: „ Несътворимият се сътворява! Необятният се помества чрез умната душа – ходатайница сред божествеността и плътската дебелина. И богатеещият обеднява: обеднява поради мен по човешки, та аз като него да се обожествя... Какво е благосъстоянието на благостта? Какво е за мен това свещенодействие? Получих подоболичие и не го съхраних; приобщи се към моята плът, та и облика да избави, и плътта да обезсмърти. Второ поддържа връзка общение, доста по-преславно от първото... ”.
Във въплъщението на Словото произтича, по израза на свети Ефрем Сирин, “обмен ” сред Бога и индивида: Бог възприема от нас човешка природа, а на нас дарува Своето Божество. Чрез въплъщението на Словото се реализира обожението на индивида. Затова точно в Рождеството Христово се реализира всецялото обновяване на човешкото естество. Не единствено в това само Рождество, което е станало преди повече от две хиляди години обратно във Витлеем, само че и в това рождение на Христос, което още веднъж и още веднъж се случва в нашите души, тъй като душата на индивида – това са “скотските ясли ”, които Бог прави хранилище на Своето Божество и Свой храм.
Обични в Господа братя и сестри, рожби на Варненската и Великопреславска епархия,
Срещаме се тайнствено с Христос в молитвата, когато осъзнаваме, че тя е приятна и е чута от Бога, че Той „ е пристигнал и се е вселил в нас ”, извършил ни е със Своето живоносно наличие.
Срещаме Христос в светата Евхаристия, когато причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови, усещаме, че нашето тяло е пронизано от Неговата Божествена сила и в нашите вени тече Кръвта на Бога.
Срещаме Христос в другите Тайнства на Църквата, когато посредством съприкосновението с Него се обновяваме и оживотворяваме за безконечен живот.
Срещаме Христос в нашите ближни, тогава когато другият човек, който е наш близък, се разкрива пред нас и надникваме в неговата съкровена дълбочина, където сияе Божият облик.
Срещаме Христос във всекидневния живот, когато измежду многото звук чуем Неговия зовящ глас и когато усетим Неговата очевидна и неочаквана интервенция в хода на историята.
Именно по този начин – ненадейно и ненадейно – се намесил Бог в живота на човечеството двадесет и един века обратно, когато със Своето Рождество е трансформирал хода на историята. Именно по този начин Господ се ражда още веднъж и още веднъж в душите на хиляди индивиди като преобразява целия им живот, прави ги от невярващи – вярващи, от грешници – светии, от загиващи – спасяващи се.
Всесърдечно и откровено пожелаваме непоклатимо здраве на Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски митрополит Неофит, както и на всички наши православни архиереи – митрополити и епископи.
Поздравяваме откровено всечестния клир на Варненската и Великопреславска епархия и цялото християнско осъществяване. Молитстваме им дългоденствие и крепки духовни сили.
Отправяме молитва към родилия се Богочовек: „ Агнецо Божи, вземи тежкото ни греховно задължение и тъй като Си милосърден помилвай ни... Възобнови още веднъж с вседействащата Твоя Благодат разваления ни храм, очисти го с невеществения Твой огън; „ сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене “ (Пс. 50:12), и така „ дойди и се всели в нас ”, Ти единствен царствай в нас и над нас с Отца и Пресветия Твой Дух и не допускай никого да ни владее. Тогава и ние с наслада и забавление ще възкликнем:Намерихме Месия (което значи Христос)(Йоан 1:41).
Нека празникът Рождество Христово стане празник на рождението на Христос в нашите души и наше възобновление в Христа. Да утихнем за света, с цел да може в нашите души да се роди Божието Слово и да ни извърши с Божествена Светлина и святост... Амин!
Честито Рождество Христово!
Честита Новата 2024 година! ".
" Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, рожби на Варненската и Великопреславска епархия,
„ Христос се ражда, славете! Христос от небесата, посрещайте! Христос на земята, възвеселете се! „ Възпейте Господу, цяла земьо ” (Пс. 95:1). И дано двете дружно да река: „ Да се веселят небесата и да тържествува земята! ” (Пс. 95:11), както за небесния, по този начин и за земния! Христос в плът, с боязън и наслада веселете се! С боязън – поради греха; с наслада – поради вярата! ”.
Така стартира своята рождественска проповед свети Григорий Богослов, и оттогава в продължение на седемнадесет епохи, тези слова звучат в църковното свещенодействие, поставяйки следните въпроси пред нас: в какво се показва смисъла на Рождеството Христово за всеки един от нас; по какъв начин можем да срещнем Христос, приближаващ от небесата; по какъв начин да Го прославим посредством своя живот?
Отново духовният поглед на християнина се обръща към събитието Рождество Христово. Отново дружно с пастирите, ние влизаме в сиянието на славата Господня и чуваме глас, само че към този момент не от Ангела, а от светата Църква: „ Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ ” (Лука 2:11). Църквата Христова повтаря песента, която тогава пеел ангелският хор: „ Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение! ” (Лука 2:14). Отново дружно с източните мъдреци, ние пътешестваме със звездата към Витлеем (Мат. 2:1–12) и принасяме на родилия се Богомладенец златото на любовта, ливана на молитвата и смирната на състраданието.
„ Той ще избави народа Си от греховете му ” (Мат. 1:21). Тези слова показват задачата на рождението на Сина Божи на земята. Родилият се Христос срещнал на земята освен любещата Го майка, Пречистата Дева Мария, освен благоговеещия пред Него привиден татко Йосиф, обручникът на Пресветата Дева, освен поклонилите Му се пастири и стремящите се към Него с блага източни мъдреци, само че Той, Милосърдният и Любещият, срещнал също по този начин и злобата на цар Ирод, който не се спрял пред нищо, с цел да пролее кръвта на голям брой младенци. Богомладенецът срещнал убийството. Той незабавно усетил противопоставящия се на Него човешки грях. И ето, с цел да бъде избавен индивидът, прибягващ към Христос, се родил на земята Синът Божи.
Къде е този грях? Ще го намерим вътре в себе си и ще видим, че той ни мъчи и се стреми да ни пороби. Той непрекъснато опонира на дарувания ни от Бога разсъдък. Грехът ни прави нещастни, дори и при цялостно външно доволство и благоденствие. И ние сами без помощ не можем да избягаме от него – нито в различен град, нито в друга земя. Но, обръщайки се към Христос, ние се освобождаваме от робството на прегрешението, получаваме независимост, духовна наслада и забавление. Христос ни избавя от нашите грехове.
Къде още можем да открием прегрешението? Там, където, излизайки от рамките на човешката персона, прегрешението нарушава мирния публичен живот. Днес ние живеем сред две водещи се войни, а сянката от ужаса им е надвиснала над човечеството. Гордостта със своите две дъщери – завистта и злобата – са достигнали огромна просторност измежду човешкото общество, а егоизмът в огромна степен е завоювал човешката душа. Днес повече от всеки път би трябвало да съединим любовта към Господа със строгостта към себе си. Длъжни сме с Божията плодородна помощ да се борим с прегрешението, това е наш дълг и ще молим Бог да ни помогне в осъществяването му.
Свети Григорий Богослов назовава Боговъплъщението “второ създание ”, когато Бог още веднъж твори индивида, възприемайки за Себе Си човешка плът, “второ общение ” сред индивида и Бога: „ Несътворимият се сътворява! Необятният се помества чрез умната душа – ходатайница сред божествеността и плътската дебелина. И богатеещият обеднява: обеднява поради мен по човешки, та аз като него да се обожествя... Какво е благосъстоянието на благостта? Какво е за мен това свещенодействие? Получих подоболичие и не го съхраних; приобщи се към моята плът, та и облика да избави, и плътта да обезсмърти. Второ поддържа връзка общение, доста по-преславно от първото... ”.
Във въплъщението на Словото произтича, по израза на свети Ефрем Сирин, “обмен ” сред Бога и индивида: Бог възприема от нас човешка природа, а на нас дарува Своето Божество. Чрез въплъщението на Словото се реализира обожението на индивида. Затова точно в Рождеството Христово се реализира всецялото обновяване на човешкото естество. Не единствено в това само Рождество, което е станало преди повече от две хиляди години обратно във Витлеем, само че и в това рождение на Христос, което още веднъж и още веднъж се случва в нашите души, тъй като душата на индивида – това са “скотските ясли ”, които Бог прави хранилище на Своето Божество и Свой храм.
Обични в Господа братя и сестри, рожби на Варненската и Великопреславска епархия,
Срещаме се тайнствено с Христос в молитвата, когато осъзнаваме, че тя е приятна и е чута от Бога, че Той „ е пристигнал и се е вселил в нас ”, извършил ни е със Своето живоносно наличие.
Срещаме Христос в светата Евхаристия, когато причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови, усещаме, че нашето тяло е пронизано от Неговата Божествена сила и в нашите вени тече Кръвта на Бога.
Срещаме Христос в другите Тайнства на Църквата, когато посредством съприкосновението с Него се обновяваме и оживотворяваме за безконечен живот.
Срещаме Христос в нашите ближни, тогава когато другият човек, който е наш близък, се разкрива пред нас и надникваме в неговата съкровена дълбочина, където сияе Божият облик.
Срещаме Христос във всекидневния живот, когато измежду многото звук чуем Неговия зовящ глас и когато усетим Неговата очевидна и неочаквана интервенция в хода на историята.
Именно по този начин – ненадейно и ненадейно – се намесил Бог в живота на човечеството двадесет и един века обратно, когато със Своето Рождество е трансформирал хода на историята. Именно по този начин Господ се ражда още веднъж и още веднъж в душите на хиляди индивиди като преобразява целия им живот, прави ги от невярващи – вярващи, от грешници – светии, от загиващи – спасяващи се.
Всесърдечно и откровено пожелаваме непоклатимо здраве на Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски митрополит Неофит, както и на всички наши православни архиереи – митрополити и епископи.
Поздравяваме откровено всечестния клир на Варненската и Великопреславска епархия и цялото християнско осъществяване. Молитстваме им дългоденствие и крепки духовни сили.
Отправяме молитва към родилия се Богочовек: „ Агнецо Божи, вземи тежкото ни греховно задължение и тъй като Си милосърден помилвай ни... Възобнови още веднъж с вседействащата Твоя Благодат разваления ни храм, очисти го с невеществения Твой огън; „ сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене “ (Пс. 50:12), и така „ дойди и се всели в нас ”, Ти единствен царствай в нас и над нас с Отца и Пресветия Твой Дух и не допускай никого да ни владее. Тогава и ние с наслада и забавление ще възкликнем:Намерихме Месия (което значи Христос)(Йоан 1:41).
Нека празникът Рождество Христово стане празник на рождението на Христос в нашите души и наше възобновление в Христа. Да утихнем за света, с цел да може в нашите души да се роди Божието Слово и да ни извърши с Божествена Светлина и святост... Амин!
Честито Рождество Христово!
Честита Новата 2024 година! ".
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ