Днес ни се прииска да ви запознаем с няколко изненадващи

Днес ни се прииска да ви срещнем с няколко изненадващи обстоятелството за човешката логика на психиката, които ще ви оказват помощ да разберете държанието и реакциите си.

Те са синтезирани от многогодишни наблюдения върху човешките мисли, реакции и държание и съставляват познание, което може да ви бъде потребно в бъдеще.

Ето 30 изненадващи обстоятелството за човешката логика на психиката:

Властта кара хората да се грижат по-малко за другите. Вероятно всички са чели „ Приказка за стълбата “ на Смирненски. Възможно е този факт да се дължи на това, че колкото повече власт има един човек, за толкоз повече хора е нужно да се грижи. По този метод той престава да гледа на тях като на самостоятелни същности и стартира да ги преглежда като група. Групата няма душа. Само обособените човеци имат.

Ако имаме проект Б, нашият проект А е по-малко евентуално да работи. И това е разумно – в случай че сме спокойни, че и да се провалим, можем да опитаме нещо друго, няма да ни окуражи да вложим цялата си сила в първичния проект.

Ако някой се прозява и това ви накара да се прозявате и вие, има по-голям късмет да станете близки. Същото важи и за смеха.

Хората подаряват повече за благотворителна акция за един човек, в сравнение с за огромна група хора. Което също е разумно, защото когато даряваме за един човек, отчитаме неговата характерност, когато става за група хора – груповата еднаквост, която е вторична.

Началото и краят се помнят по-лесно, в сравнение с информацията в средата. Точно по тази причина уводът и заключението са от извънредно значение, когато предаваме информация под каквата и да е форма.

Необходими са пет позитивни неща, с цел да надделеят над едно негативно. Негативните ни пристрастия ни карат да помним повече неприятните събития, в сравнение с позитивните. Това познание може да ви бъде изключително потребно в брачните взаимоотношения.

Храната има по-добър усет, в случай че някой различен я подготвя. С някои изключения – хората, които обичат да готвят и хората, които обичат да ядат не са един и същи човек.

Предпочитаме да знаем, че нещо неприятно ще се случи, в сравнение с да не знаем какво ще се случи. Тази част на мозъка /дясното полукълбо/, която изследва незнайното и се пробва да трансферира информацията в лявото полукълбо, което поставя ред като предсказва последствията, е най-активна, когато не знае какво да чака.

Най-лесният метод да се сприятелиш с човек е като му поискаш дребна услуга. Винаги се опитваме да върнем жеста и на това разчитат търговците, подарявайки ни дарове или понижения.

Колкото по-строго е едно предписание, толкоз по-силно желаеме да го нарушим. Това е по този начин, тъй като го възприемаме като заплаха – ограничение на правата ни и лишаване на свободата ни.

Любимата ни тематика сме самите ние. Центровете в мозъка ни, които са свързани с възнагражднието и задоволството, се подтикват най-силно, когато приказваме за себе си.

Когато сме обхванати от мощни позитивни страсти, дребна доза експанзия ни оказва помощ да се оправим с несъразмерното ентусиазиране.

Когато слушаме скучна тирада, неумишлено се опитваме да я създадем по-интересна в главата си. За да ни е по-лесно да я понесем.

Радваме се да забележим реакция в другите, даже да би трябвало да предизвикваме яд. Това най-добре проличава в децата, които избират отрицателното внимание пред безразличието.

Когато някой наподобява по-умен и кадърен от нас, ние подсъзнателно започваме да търсим минусите му. Този факт не се нуждае от пояснение.

Не можем да вършим няколко неща по едно и също време, единствено си мислим, че можем. Това, което вършим, е в действителност да превключваме от едната задача в другата. Ако умеем да го вършим бързо, наподобява като че ли го вършим по едно и също време.

Каквото и да споделяме, всички имаме вяра, че бъдещето ще е по-добро. Без значение дали сме удовлетворени от живота си в този момент. В противоположен случай не бихме били способни да продължим.

Вярваме в това, в което желаеме да имаме вяра. Вярата в действителност постоянно е въпрос на персонален избор. Нещата, които знаем и нещата, в които имаме вяра не са едно и също нещо. На това се крепи и интуитивното знание.

Мозъкът ни желае да бъдем мързеливи. Мозъкът е изцяло енергоспестяващ.

Самотата вреди на здравето ни, даже да го отхвърляме. Това, което има най-голямо значение за благосъстоянието е качеството на взаимоотношенията ни с близките. Когато качеството не е положително, естествено това вреди на здравословното ни положение.

Програмирани сме да помним музиката, която сме слушали в гимназията. За нас това постоянно ще бъде най-хубавият интервал.

Спомените ни са като съединени фотоси, а не като действителни. Мозъкът ни помни главното, а останалото добавя постоянно неопределено.

Не можем да запомним два ярка цвята в една композиция.

Ако желаеме да запомним дадени обстоятелства, би трябвало да ги напишем на дребни листчета. Колкото са по-малки листчетата, толкоз по-лесно ще ги запомним.

Големият избор ни паникьосва. Всички сме чували за магарето и двете купи сено.

Когато парите не ни доближават, по-често забравяме за неотложните си заплащания.

Продължаваме да имаме вяра в избрани неща, даже да сме сигурни, че са неверни. Отново – да знаеш и да вярваш са две разнообразни неща.

Търсим човешки облици даже в неодушевените предмети. Това най-добре си проличава в рисунките на дребните деца – те обичат да рисуват очи и уста на предметите. Слънцето, да вземем за пример, съвсем постоянно е с човешки черти в детските рисунки.

Винаги намираме проблем, даже когато нямаме подобен. Вероятно тъй като рядко нямаме подобен.

Предпочитаме да изкривим обстоятелствата, в сравнение с да променим убежденията си за хората. Нагласите, които имаме са най-трудното нещо за смяна и мъчно се поддават на волево преосмисляне.