12 Мръсни дни: От днес подир залез и до първи петли се спазват 5 категорични забрани!
Днес, директно след Рождество Христово, съгласно националните вярвания, стартират така наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до 6-и януари Богоявление (Йордановден). Пак съгласно тези вярвания, през този интервал се задействат всички неприятни сили. Те излизат след залез слънце и изчезват при първи петли (около 3 часа сутринта ).
Дванадесетте Мръсни дни е времето за родилните страдания на Богородица, раждането на Младенеца Иисус и кръщаването му. Този интервал се счита като зло време, през което работят дяволите, демоните, неприятните и нечисти сили. Същевременно тези дни са свързани и с редица митологични вярвания.
Вярва се, че през този интервал се появяват разнообразни свръхдемонични същества - караконджоли, вампири, върколаци, таласъми, по-рядко самодиви, които бродят от залез слънце до първи петли. Срещат се и като Мръсни вечери, Мръсница (Северна България, Тракия, банатските българи), Погани дни, Поганото, Поганци, Бугани дни (Родопите, Пиринския край, Странджа, българите от Одринска Тракия), Некръстени дни (при македонските българи и тези от Западните покрайнини), Караконджолови дни (Разложко), Глухи дни (Кюстендилско), Вампирови дни (Карловско).
В Мръсните дни се преплита националното християнство с обичайните езически вярвания на българите. На обособени места има вярване, че през Мръсните дни на Земята идват душите на мъртвите, за които на Бъдни вечер се оставя място на трапезата. В Странджанския край тези дни се свързват с домашния дух покровител-наместник, който " канят " на трапезата на Бъдни вечер или му оставят парче от питата с варено жито и орехи в ъглите на стаята или на тавана.
От среднощ до първи петли вървят разнообразни духове. Някоиот тях като караконджоло са пакостливи, само че не нанасят трайни вреди начовека. Народът ги рисува, като получовеци, полуконе. Според народнотоповерие от главата до предните си крайници каракоджолото има човешкичерти, а другата половина на неговото тяло има външните белези на коня. Но с изключение на копита и конска опашка този дух има и криле, с които хвърчи.
Старите хора са вярвали, че в случай че инцидентно човек замръкне и не дай Боже той да е на път, то караконджолото го възсядал. Той не напуща индивида, до момента в който не пропеят първи петли, тогава този дух губи своята мощ. Освен караконджоло в нощите след Коледа бродят и други сили. За разлика от получовека караконджоло, те са зли духове, които вредят повече на хората. В тези нощи на открито вървят вещици, вампири, нави, таласъми и други Те в множеството случаи предизвикват гибел на елементарния човек.
Всички тези демонични същества, идващи от света на мъртвите, се схващат като рискови сили, носещи щета за живите хора. Това е причина за многочислени забрани и дейности, спазвани строго. През целия интервал не се излиза от вкъщи след залез слънце, не се мие и пере, защото водата е " некръстена ", не се работи с вълна, с цел да не атакуват вълци стадата и овчарите, не се хвърля пепел и въглени от огнището, тъй като вълците и караконджолите ги ближат и от това се плодят и множат.
В Ловешкия край се има вяра, че родените през Мръсните дни, наричани каракони, всяка година през този интервал се трансформират в кучета и вълци. Предимно в Южна България по време на Мръсните дни се празнуват известните вълчи празници, които имат митологичен темперамент.
Този интервал е изключително подобаващ за вълшебен дейности и предсказания. Тогава магьосници вършат вълшебства за обиране на непознатото жито и мляко, правят се разнообразни гадания през Новата година за здравето, за бъдещите бракове на момите. За предотвратяване от затворените демони всеки носи в облеклата си чесън, по вратите се слагат бодливи клончета от глог, хвойна и други растения, решето и други Около къщите и кошарите се посипва просо, има вяра се, че то е бариера за магъосниците и техните вълшебства.
Във всички краища на България има вярване, че в нощта против Коледа и най-вече против Йорданов ден небето се " отваря ", всичко светва, а животните проговорват с човешки гласове. За времето на Мръсните дни са присъщи и новогодишните традиции на момците - коледари, сурвакари, зимни русалки, риначи, копачи. Маскарадът в обичаите има за цел да приобщи изпълнителите към света на мъртвите прародители, от които съгласно митологичните показа зависят плодородието и здравето на живите.
Обредите, поверията и визиите, свързани с Мръсните дни, ги дефинират като граничен интервал в годишното време, обвързван календарно с деня на зимното слънцестоене и слънцеповрат, с прехода от остарялата към новата слънчева година.
Ето и петте неща, които съгласно поверията са категорично неразрешени за правене през Мръсните дни:
По време на Мръсните дни не е добре да се зачева, тъй като нищо положително не чака детето, което ще се роди.
През Мръсните дни не се опяват мъртъвци и не се раздава помен.
През Мръсните дни не се подвигат сватби.
През Мръсните дни не се работят женски работи, изключително с вълна, не се бродира, мете, преде, с цел да не атакуват вълците.
През Мръсните дни не се пере и мие преди да се пусне във водата филиз пелин, тъй като водата е към момента некръстена и рискова.
Дванадесетте Мръсни дни е времето за родилните страдания на Богородица, раждането на Младенеца Иисус и кръщаването му. Този интервал се счита като зло време, през което работят дяволите, демоните, неприятните и нечисти сили. Същевременно тези дни са свързани и с редица митологични вярвания.
Вярва се, че през този интервал се появяват разнообразни свръхдемонични същества - караконджоли, вампири, върколаци, таласъми, по-рядко самодиви, които бродят от залез слънце до първи петли. Срещат се и като Мръсни вечери, Мръсница (Северна България, Тракия, банатските българи), Погани дни, Поганото, Поганци, Бугани дни (Родопите, Пиринския край, Странджа, българите от Одринска Тракия), Некръстени дни (при македонските българи и тези от Западните покрайнини), Караконджолови дни (Разложко), Глухи дни (Кюстендилско), Вампирови дни (Карловско).
В Мръсните дни се преплита националното християнство с обичайните езически вярвания на българите. На обособени места има вярване, че през Мръсните дни на Земята идват душите на мъртвите, за които на Бъдни вечер се оставя място на трапезата. В Странджанския край тези дни се свързват с домашния дух покровител-наместник, който " канят " на трапезата на Бъдни вечер или му оставят парче от питата с варено жито и орехи в ъглите на стаята или на тавана.
От среднощ до първи петли вървят разнообразни духове. Някоиот тях като караконджоло са пакостливи, само че не нанасят трайни вреди начовека. Народът ги рисува, като получовеци, полуконе. Според народнотоповерие от главата до предните си крайници каракоджолото има човешкичерти, а другата половина на неговото тяло има външните белези на коня. Но с изключение на копита и конска опашка този дух има и криле, с които хвърчи.
Старите хора са вярвали, че в случай че инцидентно човек замръкне и не дай Боже той да е на път, то караконджолото го възсядал. Той не напуща индивида, до момента в който не пропеят първи петли, тогава този дух губи своята мощ. Освен караконджоло в нощите след Коледа бродят и други сили. За разлика от получовека караконджоло, те са зли духове, които вредят повече на хората. В тези нощи на открито вървят вещици, вампири, нави, таласъми и други Те в множеството случаи предизвикват гибел на елементарния човек.
Всички тези демонични същества, идващи от света на мъртвите, се схващат като рискови сили, носещи щета за живите хора. Това е причина за многочислени забрани и дейности, спазвани строго. През целия интервал не се излиза от вкъщи след залез слънце, не се мие и пере, защото водата е " некръстена ", не се работи с вълна, с цел да не атакуват вълци стадата и овчарите, не се хвърля пепел и въглени от огнището, тъй като вълците и караконджолите ги ближат и от това се плодят и множат.
В Ловешкия край се има вяра, че родените през Мръсните дни, наричани каракони, всяка година през този интервал се трансформират в кучета и вълци. Предимно в Южна България по време на Мръсните дни се празнуват известните вълчи празници, които имат митологичен темперамент.
Този интервал е изключително подобаващ за вълшебен дейности и предсказания. Тогава магьосници вършат вълшебства за обиране на непознатото жито и мляко, правят се разнообразни гадания през Новата година за здравето, за бъдещите бракове на момите. За предотвратяване от затворените демони всеки носи в облеклата си чесън, по вратите се слагат бодливи клончета от глог, хвойна и други растения, решето и други Около къщите и кошарите се посипва просо, има вяра се, че то е бариера за магъосниците и техните вълшебства.
Във всички краища на България има вярване, че в нощта против Коледа и най-вече против Йорданов ден небето се " отваря ", всичко светва, а животните проговорват с човешки гласове. За времето на Мръсните дни са присъщи и новогодишните традиции на момците - коледари, сурвакари, зимни русалки, риначи, копачи. Маскарадът в обичаите има за цел да приобщи изпълнителите към света на мъртвите прародители, от които съгласно митологичните показа зависят плодородието и здравето на живите.
Обредите, поверията и визиите, свързани с Мръсните дни, ги дефинират като граничен интервал в годишното време, обвързван календарно с деня на зимното слънцестоене и слънцеповрат, с прехода от остарялата към новата слънчева година.
Ето и петте неща, които съгласно поверията са категорично неразрешени за правене през Мръсните дни:
По време на Мръсните дни не е добре да се зачева, тъй като нищо положително не чака детето, което ще се роди.
През Мръсните дни не се опяват мъртъвци и не се раздава помен.
През Мръсните дни не се подвигат сватби.
През Мръсните дни не се работят женски работи, изключително с вълна, не се бродира, мете, преде, с цел да не атакуват вълците.
През Мръсните дни не се пере и мие преди да се пусне във водата филиз пелин, тъй като водата е към момента некръстена и рискова.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ