На какво миришат планетите в Слънчевата система
Днес Луната е единственото небесно тяло, което индивидът фактически е помирисал. Астронавтът от „ Аполо 17 “ Юджийн Сърнън е оценил аромата на образците от нейния прахуляк, когато ги занесъл на борда на спускаемия модул. По думите му той мощно миришел на барут. Това удостоверили и другите участници в програмата.
Йоните на водорода, хелия и други химични детайли, комбинирани със силициев диоксид в лунната почва, се разпадат и се разсейват при контакт с О2. Това предизвиква характерна миризма - като на барут или влажна пепел в угаснала камина. Но когато почвата била донесена на Земята, лунните аромати били изветрели.
Снимка: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Carnegie Institution of Washington
Меркурий , най-близката до Слънцето планета, ще мирише идентично с Луната. По своя химичен състав той е сходен на земния сателит, макар че е по-голям. Там също няма осезаема атмосфера: отнесена е от слънчевия вятър. А меркурианският прахуляк евентуално ще може да се помирише единствено в лабораторни условия.
Венера
Условията на Венера по никакъв начин не са привлекателни, тъй като там от температурата и налягането се топи оловото. Атмосферата на планетата се състои основно от въглероден диоксид, а повърхността ѝ е покрита с плътни облаци от сярна киселина. В лабораторни условия тя нормално няма миризма, само че горещата венерианска пещ излъчва остра, кисела, задушаваща смрад.
Снимка: NASA/JPL-Caltech
Серният диоксид прибавя към миризмата на Венера нотки на тленен кибрит, а сероводородът – на развалени яйца. Към всичко това можете да добавите аромата на фосфин - той мирише на развалена риба.
Марс
Марс има доста тънка атмосфера и е съвсем невероятно да усетите миризми там.
Снимка: NASA/JPL-Caltech
Ако упорствате, можете да доловите мирис на сяра със сладникави нотки - нещо като изгоряла кибритена съчка. И вездесъщия сероводород с неговия шлейф от развалени яйца. Освен това прахът на Марс съдържа окислено желязо и заради това има ръждив привкус и аромат.
Юпитер
Юпитер е газов колос, формиран основно от водород и хелий. Тези субстанции нямат аромат. Но също по този начин в химичния състав на планетата в огромни количества влизат сероводород, амоняк и фосфин.
Снимка: NASA’s Goddard Space Flight Center
Така че, в случай че се озовете в атмосферата на Юпитер (при изискване че сте неуязвими), ще почувствате чудовищна смрад: примес от миризмата на развалени яйца и чревни газове (сероводород), урина (амоняк) и гнила риба (фосфин). На места на Юпитер се срещат и облаци от токсичен циановодород, ухаещи на горчиви бадеми и марципан. Впрочем, според от концентрацията, може да създаде и мирис, съпоставим с този на остарели маратонки.
Сатурн
Сатурн мирише почти по същия метод. Само че миризмата на урина и почистващи препарати е малко по-силна, защото амонячните облаци в горните пластове на атмосферата са по-мощни от тези на Юпитер.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/SSI
Освен това тук има натрупвания на амониев хидросулфид, тъй че към горните аромати се прибавя присъщата миризма на багра за коса.
Титан
Титан е най-големият сателит на Сатурн. И това е единствената луна в Слънчевата система, която има своя атмосфера. Състои се от 98,6% азот. За съпоставяне: на Земята той е 78% и не мирише на нищо.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute
Но вместо О2 на Титан има въглеводороден смог, по-специално - метилацетилен (това е пропин, ракетно гориво) и цианоацетилен. Така че той мирише на бензин, на огромна бензиностанция.
Уран и Нептун
Уран и Нептун са сходни по химичен състав на Юпитер и Сатурн, само че те са по-студени от газовите колоси. Тези планети са построени от водород, хелий и в по-малка степен метан. Амонякът е прикрит тук в по-дълбоки пластове, тъй че миризмата на урина не е толкоз мощна.
Снимка: NASA/JPL
Но наличието на сероводород в атмосферите на ледените газови планети е малко по-високо от това на по-близките до звездата, тъй че има по-силна миризма на развалени яйца и чревни газове.
Снимка: NASA/JPL
На Нептун въобще бушува цяла буря от сероводород – тя върлува към Голямото мрачно леке на планетата, за което астрономите считат, че съставлява котловина. Можете да опитате да го запалите, само че няма да има пожар: липсва О2.
Кометата 67P/Чурюмов-Герасименко
Спускаемият уред Philae на Европейската галактическа организация кацна на комета за първи път в историята през ноември 2014 година и проучва нейния химичен състав. Оказа се, че главно тънката атмосфера на 67P/Чурюмов-Герасименко се състои от въглероден диоксид, който не мирише.
Снимка: ESA/Rosetta/NAVCAM / CC BY-SA 3.0
Но там към момента отново има привкус на амоняк (урина), серен диоксид (запален кибрит), циановодород (горчиви бадеми, марципан) и сероводород (развалени яйца).
Стрелец B2
Стрелец В2 (Sagittarius B2, Sgr B2) е отдалечен облак от газ и прахуляк, който се намира на 26 хиляди светлинни години от нас в галактичния център. Състои се от водород, както и гликолалдехид (сладникава миризма), етилов алкохол, формалдехид (отвратителната миризма на лечебни заведения, медикаменти и нови мебели), мравчена (остра миризма) и оцетна киселина. Но в този облак тук-там можете да намерите и по-изискани аромати - етилформиат, ухаещ на ром и малини, и n-пропилцианид, ухаещ на ром. Но по-добре да не пробвате тези субстанции на усет, тъй като са отровни.
Снимка: ESO/APEXMSX/IPAC/NASA
За разлика от атмосферите на планетите, в Космоса е невероятно да се усетят миризми, тъй като там царува вакуум. Освен това частиците в облаците като Стрелец B2 са прекомерно разредени. И с цел да помиришете такива обекти, ще ви трябват в действителност огромни ноздри.
Още от КОСМОС:
Йоните на водорода, хелия и други химични детайли, комбинирани със силициев диоксид в лунната почва, се разпадат и се разсейват при контакт с О2. Това предизвиква характерна миризма - като на барут или влажна пепел в угаснала камина. Но когато почвата била донесена на Земята, лунните аромати били изветрели.
Снимка: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Carnegie Institution of Washington
Меркурий , най-близката до Слънцето планета, ще мирише идентично с Луната. По своя химичен състав той е сходен на земния сателит, макар че е по-голям. Там също няма осезаема атмосфера: отнесена е от слънчевия вятър. А меркурианският прахуляк евентуално ще може да се помирише единствено в лабораторни условия.
Венера
Условията на Венера по никакъв начин не са привлекателни, тъй като там от температурата и налягането се топи оловото. Атмосферата на планетата се състои основно от въглероден диоксид, а повърхността ѝ е покрита с плътни облаци от сярна киселина. В лабораторни условия тя нормално няма миризма, само че горещата венерианска пещ излъчва остра, кисела, задушаваща смрад.
Снимка: NASA/JPL-Caltech
Серният диоксид прибавя към миризмата на Венера нотки на тленен кибрит, а сероводородът – на развалени яйца. Към всичко това можете да добавите аромата на фосфин - той мирише на развалена риба.
Марс
Марс има доста тънка атмосфера и е съвсем невероятно да усетите миризми там.
Снимка: NASA/JPL-Caltech
Ако упорствате, можете да доловите мирис на сяра със сладникави нотки - нещо като изгоряла кибритена съчка. И вездесъщия сероводород с неговия шлейф от развалени яйца. Освен това прахът на Марс съдържа окислено желязо и заради това има ръждив привкус и аромат.
Юпитер
Юпитер е газов колос, формиран основно от водород и хелий. Тези субстанции нямат аромат. Но също по този начин в химичния състав на планетата в огромни количества влизат сероводород, амоняк и фосфин.
Снимка: NASA’s Goddard Space Flight Center
Така че, в случай че се озовете в атмосферата на Юпитер (при изискване че сте неуязвими), ще почувствате чудовищна смрад: примес от миризмата на развалени яйца и чревни газове (сероводород), урина (амоняк) и гнила риба (фосфин). На места на Юпитер се срещат и облаци от токсичен циановодород, ухаещи на горчиви бадеми и марципан. Впрочем, според от концентрацията, може да създаде и мирис, съпоставим с този на остарели маратонки.
Сатурн
Сатурн мирише почти по същия метод. Само че миризмата на урина и почистващи препарати е малко по-силна, защото амонячните облаци в горните пластове на атмосферата са по-мощни от тези на Юпитер.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/SSI
Освен това тук има натрупвания на амониев хидросулфид, тъй че към горните аромати се прибавя присъщата миризма на багра за коса.
Титан
Титан е най-големият сателит на Сатурн. И това е единствената луна в Слънчевата система, която има своя атмосфера. Състои се от 98,6% азот. За съпоставяне: на Земята той е 78% и не мирише на нищо.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute
Но вместо О2 на Титан има въглеводороден смог, по-специално - метилацетилен (това е пропин, ракетно гориво) и цианоацетилен. Така че той мирише на бензин, на огромна бензиностанция.
Уран и Нептун
Уран и Нептун са сходни по химичен състав на Юпитер и Сатурн, само че те са по-студени от газовите колоси. Тези планети са построени от водород, хелий и в по-малка степен метан. Амонякът е прикрит тук в по-дълбоки пластове, тъй че миризмата на урина не е толкоз мощна.
Снимка: NASA/JPL
Но наличието на сероводород в атмосферите на ледените газови планети е малко по-високо от това на по-близките до звездата, тъй че има по-силна миризма на развалени яйца и чревни газове.
Снимка: NASA/JPL
На Нептун въобще бушува цяла буря от сероводород – тя върлува към Голямото мрачно леке на планетата, за което астрономите считат, че съставлява котловина. Можете да опитате да го запалите, само че няма да има пожар: липсва О2.
Кометата 67P/Чурюмов-Герасименко
Спускаемият уред Philae на Европейската галактическа организация кацна на комета за първи път в историята през ноември 2014 година и проучва нейния химичен състав. Оказа се, че главно тънката атмосфера на 67P/Чурюмов-Герасименко се състои от въглероден диоксид, който не мирише.
Снимка: ESA/Rosetta/NAVCAM / CC BY-SA 3.0
Но там към момента отново има привкус на амоняк (урина), серен диоксид (запален кибрит), циановодород (горчиви бадеми, марципан) и сероводород (развалени яйца).
Стрелец B2
Стрелец В2 (Sagittarius B2, Sgr B2) е отдалечен облак от газ и прахуляк, който се намира на 26 хиляди светлинни години от нас в галактичния център. Състои се от водород, както и гликолалдехид (сладникава миризма), етилов алкохол, формалдехид (отвратителната миризма на лечебни заведения, медикаменти и нови мебели), мравчена (остра миризма) и оцетна киселина. Но в този облак тук-там можете да намерите и по-изискани аромати - етилформиат, ухаещ на ром и малини, и n-пропилцианид, ухаещ на ром. Но по-добре да не пробвате тези субстанции на усет, тъй като са отровни.
Снимка: ESO/APEXMSX/IPAC/NASA
За разлика от атмосферите на планетите, в Космоса е невероятно да се усетят миризми, тъй като там царува вакуум. Освен това частиците в облаците като Стрелец B2 са прекомерно разредени. И с цел да помиришете такива обекти, ще ви трябват в действителност огромни ноздри.
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ