14 юли 1789 г. Бастилията е превзета
Днес Франция празнува своя народен празник. На този ден през 1789 година парижани щурмуват и завладяват Бастилията - средновековна цитадела и затвор станала знак на деспотичната кралска власт.
По времето на щурма в нея има единствено седем пандизчии, само че той се счита за начало на Френската гражданска война и икона на Френската република.
Бастилията е издигната през 1382 година като барикада към подстъпите на столицата Париж. Скоро обаче почнала да извършва функционалностите на затвор и то най-вече за политически пандизчии. За 400 години не малко звезди са минали през крепостта-затвор. Сред тях са Ларошфуко, Пиер де Бомарше, Маркиз дьо Сад, Никола Фуке.... Два пъти пандизчия в Бастилията е бил Франсоа Волтер.
В края на XVIII Франция се оказва на ръба на банкрута. Свиканите Генерални щати - висшия съсловно-представителен орган - се самопровъзгласява за Учредително заседание и си слага за цел изработването на конституционните основи на нов политически ред, изключващ абсолютизма.
Причината за обсадата на Бастилията от жителите на Париж са плъзналите клюки, че кралят има намерение да разпусне Учредителното заседание. В същото време кралските войски заемат позиция край Париж.
На 14 юли 1789 година парижани, решени да окажат опозиция на кралските сили, се насочват към Бастилията, с цел да сложат ръка на складираните там оръжия, въпреки по традиция да се счита, че щурмът е за освобождението на пандизчиите. По това време в крепостта е имало единствено седмина пандизчии, а гарнизонът, който я е охранявал надхвърлял 100 бойци. Щурмът траял четири часа, началникът на крепостта бил покорен, а пандизчиите – пуснати.
След 14 юни парижкото кметство взема решение Бастилията да бъде съборена, което става през идващите три години.
Сега на мястото на разрушената до основи Бастилия се намира площад Бастилия – където се пресичат доста улици и булеварди. В центъра на площада се издига колона, увенчана с бронзовата скулптура на гения на свободата, дело на Огюст Роден. В едната си ръка той държи факела на цивилизацията, а в другата скъсаните вериги на робството.
14 юли става народен празник на Франция на 31 януари 1879 година.
На самия 14 юли се организира церемониален боен церемониал на Елисейските полета - стартира в 10 часа от Етуал в посока към Лувъра, като го приема персонално президентът. На площад Конкорд против популярната Триумфална арка са издигнати специфични трибуни за феновете. Финал на празника е огромният салют и илюминациите край Айфеловата кула и на Марсово поле. Това същинско пиротехническо шоу нормално стартира в 10 часа вечерта.
По времето на щурма в нея има единствено седем пандизчии, само че той се счита за начало на Френската гражданска война и икона на Френската република.
Бастилията е издигната през 1382 година като барикада към подстъпите на столицата Париж. Скоро обаче почнала да извършва функционалностите на затвор и то най-вече за политически пандизчии. За 400 години не малко звезди са минали през крепостта-затвор. Сред тях са Ларошфуко, Пиер де Бомарше, Маркиз дьо Сад, Никола Фуке.... Два пъти пандизчия в Бастилията е бил Франсоа Волтер.
В края на XVIII Франция се оказва на ръба на банкрута. Свиканите Генерални щати - висшия съсловно-представителен орган - се самопровъзгласява за Учредително заседание и си слага за цел изработването на конституционните основи на нов политически ред, изключващ абсолютизма.
Причината за обсадата на Бастилията от жителите на Париж са плъзналите клюки, че кралят има намерение да разпусне Учредителното заседание. В същото време кралските войски заемат позиция край Париж.
На 14 юли 1789 година парижани, решени да окажат опозиция на кралските сили, се насочват към Бастилията, с цел да сложат ръка на складираните там оръжия, въпреки по традиция да се счита, че щурмът е за освобождението на пандизчиите. По това време в крепостта е имало единствено седмина пандизчии, а гарнизонът, който я е охранявал надхвърлял 100 бойци. Щурмът траял четири часа, началникът на крепостта бил покорен, а пандизчиите – пуснати.
След 14 юни парижкото кметство взема решение Бастилията да бъде съборена, което става през идващите три години.
Сега на мястото на разрушената до основи Бастилия се намира площад Бастилия – където се пресичат доста улици и булеварди. В центъра на площада се издига колона, увенчана с бронзовата скулптура на гения на свободата, дело на Огюст Роден. В едната си ръка той държи факела на цивилизацията, а в другата скъсаните вериги на робството.
14 юли става народен празник на Франция на 31 януари 1879 година.
На самия 14 юли се организира церемониален боен церемониал на Елисейските полета - стартира в 10 часа от Етуал в посока към Лувъра, като го приема персонално президентът. На площад Конкорд против популярната Триумфална арка са издигнати специфични трибуни за феновете. Финал на празника е огромният салют и илюминациите край Айфеловата кула и на Марсово поле. Това същинско пиротехническо шоу нормално стартира в 10 часа вечерта.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ