Великден и неговите символи
Днес е Велика сряда. Библейският роман напомня, че на този де Юда предава Христос. Денят се пада в средата на Страстната седмица. С настъпването на празничните дни ще ви напомним и някои от най-характерните знаци, които непроменяемо са част от празничната софра, украсата на дома и традициите.
На Велика сряда разкаяла се за греховете си жена получава помилван. Библейският роман е за една жена, разкаяла се развратница, изляла скъпоценен елей върху Господа в дома на Симон прокажения.С това тя Го помазала за заравяне, оплакала го е прижеве, измивайки нозете Му със сълзите си и изтривайки ги с превъзходните си коси. За нея Иисус споделя, че доста се прости на този, който умее доста да обича.
На на този ден е и злокобният скрит план, в който Иуда дава обещание да съобщи Господа за тридесет сребърника. Голяма е разликата сред избавената грешница и погиналия Иуда, определен преди този момент за деятел. Тя отдава цялото си благосъстояние за Христос и целувала нозете Му, а той продава за пари учителя си с целувка.
Корените на празника Великден от християнска традиция могат да се търсят и в галактическия миг на прехода от зимния към пролетния сезон, който се отбелязва с жертвоприношение и възкресение. И Христос като зрънцето семе умира, с цел да даде начало на един нов живот. В развиването си главните знаци на празника получават друго значение и подстрекателство. Голямото празненство на пролетта се празнува към равноденствието в зодиакалния знак на Овен. Освен религиозния и тайнствен темперамент на християнския празник, равноденствието е съхранило и му е придало и смисъл на предел, на сезонен преход от времето на зимната заспалост и мраз към съживяването и топлия лъх на пролетта. Неслучайно в древността този миг на гибел и възкресение е отбелязвал края на остарялата година и началото на новата. Следователно в миналото Великден е бил на първо място аграрни празник, очакващ тръпката на събуждането на природата и отбелязван с жертвоприношение, което трябвало да подсигурява плодородието на земята и божествената протекция при положение на вероятно злополучие.
Христос, който е починал и възкръснал напролет, съставлява може би последният детайл от тази дълга поредност от чудеса на земята, свързани със гибелта и с пролетното възобновление.
През 325 година след Христа Съборът в Никея дефинира пасхалният празник да бъде преносим: съгласно лунния израилтянски календар на 14-ия ден от месец Нисан /март-април/, като въпреки всичко дефинира един непрекъснат ден в седмицата – неделя.
Ето смисъла на някои от най-типичните знаци на Великденския празник, пристигнали от вековете и претърпели съответни промени.
Козунакът Хлябът е тялото на Христос. Козунакът не е елементарен самун, той е каквото е тялото на Иисус. Сладък е, не е като нашия, на грешниците, самун. Хлябът-козунак е знак на жертвоготовността. Христос идва, с цел да се жертва за хората, да извести мира и правдата и че хората са братя.
Гълъбът Символ на душата в съвсем всички антични култури, в християнството гълъбът придобива посредническа задача сред индивида и божеството. Днес гълъбът постоянно се явява на великденската маса като заричане за мир, другарство, откровеност.
Заек: Със мощната си размножителна дарба прилича „ носителят на живота” – яйцето. В северна Европа великденското зайче, което крие яйцата измежду тревата и цветята, се появява някъде към 600 година. А в Централна Европа от още по-древни времена съществува обичаят за Великден да се пекат хлебчета във форма на зайче с твърдо сварено яйце в тестото като подарък за децата.
Агнето: Чисто и почтено, великденското агне е универсално прието като знак на деликатност и елементарност. В християнската вяра агнето се свързва с Христос, който умира на кръста, с цел да ни избави от греховете. Доказвтелство за това е изобразяването на Спасителя след Събора в Константинопл през 692 година, като агне в подножието на кръста, подкрепяно от знаците на Слънцето и Луната.
Великденска вода: Широко публикувано било вярването, че в случай че се вземе вода от чист извор вечерта преди Великден, тя има чудодейна мощ и който я пие или се измие с нея ще придобие здраве, мощ, хубост. Важно изискване е дамите, които носят водата по противоположния път към дома, да ен продумват нито дума, с цел да не скапват „ магията”. За това водата се назовава „ мълчана вода”.
Маслини: Символ на милосърдието, славата и справедливостта, маслината е растение, което е способно да уталожи омразата и да вдъхне човещина и подготвеност за помилван. Няма друго по-подходящо дърво, което да символизира пасхалния дух като заричане за изобилие, за мир, за наслада, а в Ориента – и за победа. По късно зехтинът става съставка от всички тайнства на християнството. Слънчев знак на светлината и плодородието, тъй като дава „ храна” на кандилото и улеснява проникването на ралото в пръстта, зехтинът е знак на непосредствената връзка сред тялото и духа, кадърен да подтиква виталната сила и да обезврежда възможни външни отрицателни въздействия.
Виолетките Тази пролет цветя украсяват постоянно великденската маса. Те имат символичния смисъл на благопожелание за обновяване и вътрешен мир. Разказва се, че с виолетки е бил затрупан гробът на Христос преди да възкръсне.
За боядисаните яйца и символиката им ще ви разкажем на следващия ден, когато е Велики четвъртък и във всеки християнски дом следва да бъде изработен този празничен обред.
На Велика сряда разкаяла се за греховете си жена получава помилван. Библейският роман е за една жена, разкаяла се развратница, изляла скъпоценен елей върху Господа в дома на Симон прокажения.С това тя Го помазала за заравяне, оплакала го е прижеве, измивайки нозете Му със сълзите си и изтривайки ги с превъзходните си коси. За нея Иисус споделя, че доста се прости на този, който умее доста да обича.
На на този ден е и злокобният скрит план, в който Иуда дава обещание да съобщи Господа за тридесет сребърника. Голяма е разликата сред избавената грешница и погиналия Иуда, определен преди този момент за деятел. Тя отдава цялото си благосъстояние за Христос и целувала нозете Му, а той продава за пари учителя си с целувка.
Корените на празника Великден от християнска традиция могат да се търсят и в галактическия миг на прехода от зимния към пролетния сезон, който се отбелязва с жертвоприношение и възкресение. И Христос като зрънцето семе умира, с цел да даде начало на един нов живот. В развиването си главните знаци на празника получават друго значение и подстрекателство. Голямото празненство на пролетта се празнува към равноденствието в зодиакалния знак на Овен. Освен религиозния и тайнствен темперамент на християнския празник, равноденствието е съхранило и му е придало и смисъл на предел, на сезонен преход от времето на зимната заспалост и мраз към съживяването и топлия лъх на пролетта. Неслучайно в древността този миг на гибел и възкресение е отбелязвал края на остарялата година и началото на новата. Следователно в миналото Великден е бил на първо място аграрни празник, очакващ тръпката на събуждането на природата и отбелязван с жертвоприношение, което трябвало да подсигурява плодородието на земята и божествената протекция при положение на вероятно злополучие.
Христос, който е починал и възкръснал напролет, съставлява може би последният детайл от тази дълга поредност от чудеса на земята, свързани със гибелта и с пролетното възобновление.
През 325 година след Христа Съборът в Никея дефинира пасхалният празник да бъде преносим: съгласно лунния израилтянски календар на 14-ия ден от месец Нисан /март-април/, като въпреки всичко дефинира един непрекъснат ден в седмицата – неделя.
Ето смисъла на някои от най-типичните знаци на Великденския празник, пристигнали от вековете и претърпели съответни промени.
Козунакът Хлябът е тялото на Христос. Козунакът не е елементарен самун, той е каквото е тялото на Иисус. Сладък е, не е като нашия, на грешниците, самун. Хлябът-козунак е знак на жертвоготовността. Христос идва, с цел да се жертва за хората, да извести мира и правдата и че хората са братя.
Гълъбът Символ на душата в съвсем всички антични култури, в християнството гълъбът придобива посредническа задача сред индивида и божеството. Днес гълъбът постоянно се явява на великденската маса като заричане за мир, другарство, откровеност.
Заек: Със мощната си размножителна дарба прилича „ носителят на живота” – яйцето. В северна Европа великденското зайче, което крие яйцата измежду тревата и цветята, се появява някъде към 600 година. А в Централна Европа от още по-древни времена съществува обичаят за Великден да се пекат хлебчета във форма на зайче с твърдо сварено яйце в тестото като подарък за децата.
Агнето: Чисто и почтено, великденското агне е универсално прието като знак на деликатност и елементарност. В християнската вяра агнето се свързва с Христос, който умира на кръста, с цел да ни избави от греховете. Доказвтелство за това е изобразяването на Спасителя след Събора в Константинопл през 692 година, като агне в подножието на кръста, подкрепяно от знаците на Слънцето и Луната.
Великденска вода: Широко публикувано било вярването, че в случай че се вземе вода от чист извор вечерта преди Великден, тя има чудодейна мощ и който я пие или се измие с нея ще придобие здраве, мощ, хубост. Важно изискване е дамите, които носят водата по противоположния път към дома, да ен продумват нито дума, с цел да не скапват „ магията”. За това водата се назовава „ мълчана вода”.
Маслини: Символ на милосърдието, славата и справедливостта, маслината е растение, което е способно да уталожи омразата и да вдъхне човещина и подготвеност за помилван. Няма друго по-подходящо дърво, което да символизира пасхалния дух като заричане за изобилие, за мир, за наслада, а в Ориента – и за победа. По късно зехтинът става съставка от всички тайнства на християнството. Слънчев знак на светлината и плодородието, тъй като дава „ храна” на кандилото и улеснява проникването на ралото в пръстта, зехтинът е знак на непосредствената връзка сред тялото и духа, кадърен да подтиква виталната сила и да обезврежда възможни външни отрицателни въздействия.
Виолетките Тази пролет цветя украсяват постоянно великденската маса. Те имат символичния смисъл на благопожелание за обновяване и вътрешен мир. Разказва се, че с виолетки е бил затрупан гробът на Христос преди да възкръсне.
За боядисаните яйца и символиката им ще ви разкажем на следващия ден, когато е Велики четвъртък и във всеки християнски дом следва да бъде изработен този празничен обред.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ