Денят 1 януари в българската история
Днес е Нова Година. Православната черква отбелязва Васильовден.
На тази дата през 2007 година влиза в действие следващото разширение на Европейски Съюз: България и Румъния се причисляват към Европейския съюз. Българският, румънският и ирландският език стават публични езици на Европейския съюз, дружно с още 20 езика. Словения става тринадесетата страна, която вкарва еврото.
На 1 януари са родени: писателят Николай Райнов, поетът Пейо Яворов, писателят Алеко Константинов, един от ръководителите на Априлското въстание Тодор Каблешков и други
На тази дата умират: писателят Николай Дончев и политикът Добри Петков.
2007 година
България и Румъния стават публично членове на Европейския съюз.
На 1 януари знамето на България и на Европейски Съюз е издигнато пред паметника на Незнайния боец в София. Присъстват ръководителят на Европейския парламент Жозеп Борел, еврокомисарят по въпросите на разширението Оли Рен, както и румънският външен министър Михай Ръзван Унгуряну. Министърът по въпросите на европейската интеграция на България Меглена Кунева заема поста еврокомисар по отбраната на потребителите. От страна на Румъния Леонард Орбан е назначен на поста еврокомисар по въпросите на мултилингвизма. Присъединяването на България и Румъния се счита за свършек на петото разширение на Европейския съюз, което стартира през 2004 година В резултат на което популацията на Европейски Съюз доближава 493 млн. души, а стопанската система се превъръща най-големия общ пазар в света.
1999 година
В България влиза в действие новото административно разделяне на страната, като се връщат 28-те някогашни окръзи под името “области ”.
1977 година
С Указ на Държавния съвет (ДС) от 1 януари 1977 година е основан Държавен комитет по туризма с предмет на активност: да провежда, управлява и реализира интернационалния и вътрешен икономически туризъм.
1976 година
В София се основава Художествен комбинат за монументални изкуства.
1976 година
В Стара Загора се открива Висшият институт по зоотехника и ветеринарна медицина.
През 1995 година въз основата на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина – Стара Загора, и Висшия медицински институт – Стара Загора, се основава Тракийският университет.
1976 година
Създаден е Национален музей на българската литература. Негови филиали стават къщите-музеи в София на Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Николай Хрелков, Димитър Димов и къщи-музеи в провинцията.
1975 година
В България е въведен пощенски код за автоматизирана обработка на пощенските колета.
1973 година
В Габрово е открит Национален музей на образованието. Той е теоретичен и културно-просветен институт, основан да търси, събира, изследва и опазва писмени и материални монументи на българското обучение и да демонстрира развиването му в предишното и на актуалния стадий. Музеят е ситуиран в източната част на историческата постройка на Априловска гимназия, издигната през 1873 година и оповестена за монумент на културата през 1979 година Пред постройката се намира паметникът, а в двора – гробът на идеолога на новобългарското обучение – Васил Евстатиев Априлов. Музейният фонд наброява над 60 000 архивни единици.
1969 година
Основан е Републикански център за ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта).
1966 година
Започва да излиза вестник “Поглед ” – издание на Съюза на българските публицисти.
1960 година
България открива първите си интернационалните фототелеграфни връзки (със Съюз на съветските социалистически републики и Унгария).
1949 година
Създадено е българското държавно издателство за селскостопанска литература “Земиздат ”. Издава селскостопанска литература и учебници за висшите и междинните селскостопански образователни заведения.
1948 година
Създаден е Централният куклен спектакъл.
1948 година
Създадена е Българска капиталова банка – профилиран банков институт за финансиране на капиталните инвестиции. От 1 януари 1967 година БИБ се влива в Българска народна банка.
1948 година
Комитетът за просвета, изкуство и просвета (КНИК) с ръководител Вълко Червенков стартира своята активност. Съществуването му е учредено на Конституцията от 1947 година Той е нов орган за управление на научните и културните институти в България в духа на разбиранията на Българска работническа партия (к).
1918 година
Открит е Медицински факултет на Софийския университет.
1912 година
В България са открити Министерство на търговията, индустрията и труда, Министерство на земеделието и държавните парцели, Министерство на публичните здания, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите.
1909 година
Подписан е съединителен протокол сред БРСДП (ш. с.) и БСДС “Пролетарий ”. Общият им конгрес през юли същата година образува БРСДП (обединена) с орган в. “Работническа България ”.
1901 година
В София потегля първият електрически трамвай.
1898 година
Влиза в действие Търговският закон, който анулира османските – Търговски закон от 1850 година и Търговски процесуален закон от 1862 година Той се опира на унгарските Търговски закони от 1875 година и на Закона за менителниците от 1876 година и на румънския Търговски закон от 1887 година, който копира италианския Търговски закон от 1883 година
1898 година
Излиза първи брой на вестник “България ”, орган на либералите на Драган Цанков.
Недоволни от изборните резултати от май 1884 година, последователите на Драган Цанков напущат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 година се назовава Прогресивнолиберална. От 11 до 13 декември 1899 година либералите на Драган Цанков организират собствен конгрес в София и одобряват името Прогресивнолиберална партия. Основни правила на партията стават национален суверенитет, съблюдаване на Търновската конституция и “неразривна дружба ” с Русия.
1880 година
Учреден е първият български медал “За смелост ”, с който се награждава за проявено геройство и подвиг пред врага единствено във време на война.
1878 година
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) стартират боевете в покрайнините на София. Руски елементи овладяват изоставените от турците Арабаконашки позиции.
1875 година
Във Виена е отпечатана първа брошура на педагогическото списание “Педагогическа книжница ”.
1874 година
В Букурещ стартира да излиза списание “Ступан ”, редактирано от Димо Хранов. То има научнопопулярен темперамент и съгласно програмата си “ще са занимава извънредно със земеделието, скотовъдството, копринарството, пчеларството, съдружаванието, домошната економия, изобщо със ступанството ”.
1867 година
Съставен е “Привременен закон за националните горски чети за 1867 лято ” – програмен документ на Георги Раковски, в който се развива концепцията за освобождение на България посредством въстание, квалифицирано от едно Върховно национално българско скрито гражданско шефство. “Привременният закон ” съставлява най-цялостната аргументация на четническата тактичност в българското националноосвободително придвижване.
На тази дата са родени:
1951 година
Роден е Траян Марков Марковски – български правист.
1932 година
Роден е Димитри Иванов – български публицист, журналист, преводач.
1931 година
Роден е Първан Рангелов Стефанов – български стихотворец и драматург.
1926 година
Роден е Добрин Спасов (Д. С. Илиев) – български мъдрец.
1923 година
В село Лесидрен, Ловешко, е роден режисьорът Въло Радев (1923 - 2001). Участва във Втората международна война против Германия като адютант на помощник-командира на X-и Пехотен полк. Раняван е на 31 март 1945 година Оператор, режисьор и сценарист на 14 български кино лентата, измежду които " Крадецът на праскови ", " Цар и военачалник ", " Осъдени души ", " Адаптация " и други Носител на редица награди.
1910 година
В Шумен е родена художничката Бронка Гюрова-Алшех (1910 - 1995). Завършва Художествената академия в София, специализира в Белгия. Омъжена за художника Елиезер Алшех. През 1951 година напуща България със фамилията си, обитава в Италия, и от 1952 година се открива в Буенос Айрес, Аржентина. Работи в региона на живописта и декоративно-приложното изкуство. Умира в Буенос Айрес на 5 юни 1995 година
1906 година
Роден е Васил Николов Бакърджиев – деец на българското кино произвеждане.
1904 година
Роден е Кирил Кръстев Кръстев – български изкуствовед, есеист, книжовен критик, кинокритик, журналист и теоретичен популяризатор.
1898 година
В ловешкото село Калейца е роден писателят Ламар - псевдоним на Лалю Маринов Пончев (1898 - 1974). Участва в Първата международна война, след войната е непосредствен с Гео Милев и Христо Ясенов. След 9 септември 1944 година е редактор на списание " Български боец " и " Турист ", на вестник " Ехо " и други Автор на " Арена ", " Железни икони ", " Запад - Изток ", " Светло и измежду нощ ", " От изгрев до залез " и така нататък
1893 година
В Казанлък е роден генерал-лейтенант Васил Бойдев (1893 - 1983). Командващ Въздушните войски от 1936 до 1941 година и командващ Пета Армия от 1941 до май 1944 година Един от героите на сраженията със съглашенците край Охридското езеро през 1916 - 1917 година На негово име е наречено Бойдево, село Пещани, Охридско, където офицерът води война през двете международни войни. През 1941 година при подписване на съглашение и протокол за нахлуване на немските войски в България, договарянията са водени от ген. Васил Бойдев с щаба на Дванадесета немска войска през януари в Синая, Румъния. Уволнен е от войската през 1944 година Умира в Троян на 23 април 1983 година
1889 година
В село Кесарево, Великотърновско, е роден Николай Райнов (1889 - 1954). Български публицист, художник, изкуствовед, енциклопедист, учен (от 1945 г.). Завършва Духовната семинария, следва философия в Софийския университет. Участва в Първата международна война като боен сътрудник към 9-та плевенска дивизия, заела сектор от отбранителната линия на Южния фронт, прочут като Дойрански. Автор е на доста скици и рисунки на военна тема, част от тях - издадени и като пощенски картички по време на войната. Първата му книга е „ Богомилски митове “ (1912).
Автор е на писания в региона на културологията, теософията, историята на изобразителното изкуство, фолклор, етнография, изкуство, литература, написа лирика, белетристика, публикации в периодическия щемпел. Проучва доста монументи на културата, материалите от които разгласява. Дописен член е на Българския археологически институт. Един от първите откриватели на богомилството.
Произведения: " Светите братя ", " Книга за царете ", " Богомилство и богомили ", " Между пустинята и живота ", " Видения из антична България ", " Очите на Арабия ", " Великият цар Симеон Велики и неговото дело ", " Книга на загадките. Притчи и сказания " и мн.др.
1878 година
В Чирпан е роден поетът Пейо Яворов - псевдоним на Пейо Тотев Крачолов (1878 - 1914). Редактор е на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване - „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред “ във вестник „ Глас македонски “. Четник е на Яне Сандански, един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — „ Гоце Делчев “ (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е определен за спомагателен член на Задграничното посланичество на ВМОРО.
При експлоадирането на Балканската война (1912) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, формирана от 9 души. Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала. Награден е с кръст „ За смелост “.
През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, чието второ издание е от 1904 година
Автор е на: " Македония ", " Гоце Делчев ", " Подир сенките на облаците ", " В полите на Витоша ", " Хайдушки песни ", " Две хубави очи ", " Заточеници ", " Евреи ", " Градушка ", " Ще бъдеш в бяло ", " Сенки ", " Две души ", " Обичам те! ", " Арменци ", " Маска ", " Песента на индивида ", " Стон ", " Честит е ", " Калиопа ", " Напред ", " Когато гръм удари,как ехото заглъхва ", " Хайдушки копнения ".
1866 година
Роден е Васил Тодоров Ковачев – български естественик.
1863 година
В Щип (дн. Македония) е роден учен Любомир Милетич (1863 - 1937). Милетич е измежду най-големите български интелектуалци от края на ХІХ - началото на ХХ век. Филолог, държавник, лингвист, един от най-изявените деятели на Македонския теоретичен институт (МНИ). Председател на МНИ от 1928 до гибелта си през 1937 година Професор в Софийския университет по славянска лингвистика. През 1926 година става ръководител на Българското книжовно сдружение (Българска академия на науките).
Автор е на: " За Тракия ", " Родна Тракия ", " В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой ", " История на Гюмюрджинската република ", " Разорението на тракийските българи през 1913 година " и други, както и на изявления и отчети, свързани с нещастието на тракийските българи през 1913 година Автор е още на: " Документи за противобългарските дейности на сръбските и на гръцките управляващи в Македония през 1912 - 1913 година " (1929), " Свищовски дамаскин. Новобългарски монумент от XVIII век ", " Седмоградските българи и техният език " (1926), " Движението оттук Вардара и битката с върховистите по мемоари на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров ", " Старото българско население в Североизточна България " (1902) и други
1863 година
В Свищов е роден писателят Алеко Константинов, с псевдоним Щастливеца (1863 - 1897). Завършва право, работи като арбитър и прокурор в софийски съдилища. Развива дейна социална активност - учебен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на сдружение „ Славянска сказка “, на Българското народообразователно сдружение, на Комисията за поощряване на локалната промишленост, на Дружеството за поощряване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.
По негова самодейност се основава първото туристическо сдружение в България, което слага началото на проведения туризъм с изкачването на Черни връх, на 27 август 1895 година
Автор е на " До Чикаго и обратно ", " Бай Ганьо ", фейлетони, пътеписи и други Превежда на български език творби на Пушкин, Лермонтов, Некрасов и други
Член е на Демократическата партия на Петко Каравелов. Убит е при несполучлив атентат против съпартиеца му Михаил Такев край пазарджишкото село Радилово.
1851 година
В Копривщица е роден Тодор Каблешков (1851 - 1876). Деец на българското национално-освободително придвижване, един от ръководителите на Априлското въстание (1876) в Панагюрски революционен окръг.
1862 година
Със султански берат за лидер на българската униатска черква е назначен духовник Петър Арабаджийски (1820-1874 г.).
1861 година
Иларион Макариополски и Авксентий Велешки насочат към българския народ обръщение, с което приканват да се запазят устоите на православието и да се отхвърли “зловредната уния ”.
На тази умират:
1988 година
Умира Николай Дончев (Николай Дончев Джаров) – български публицист франкофон.
1982 година
Умира Моско Москов Москов – български ветеринарен доктор – анатом, хистолог и ембриолог.
1932 година
Умира Добри Петков Петков – български политик, полковник (1895 г.). Завършва Военното учебно заведение в София (1880 г.). Командир е на рота в Сръбско-българската война (1885 г.). Член е на Народнолибералната (стамболовистка) партия. Народен представител (1903-1908 година, 1911-1919 г.). Председател е на ХIII Народно събрание (1907-1908 г.). Участва в Балканската война в състава на Кърджалийския отряд (1912-1913 г.). Министър е на публичните здания, пътищата и благоустройството (1913-1918 г.). Арестуван (ноември 1919 г.) и наказан на пожизнен затвор като един от виновниците за Втората национална злополука. Амнистиран е (юни 1924 г.). Редактор е на в. “Свобода ” (1886-1899 година ). Издава в. “Нов век ” (1899-1916 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes ”;
Енциклопедии - LAROUSSE
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
На тази дата през 2007 година влиза в действие следващото разширение на Европейски Съюз: България и Румъния се причисляват към Европейския съюз. Българският, румънският и ирландският език стават публични езици на Европейския съюз, дружно с още 20 езика. Словения става тринадесетата страна, която вкарва еврото.
На 1 януари са родени: писателят Николай Райнов, поетът Пейо Яворов, писателят Алеко Константинов, един от ръководителите на Априлското въстание Тодор Каблешков и други
На тази дата умират: писателят Николай Дончев и политикът Добри Петков.
2007 година
България и Румъния стават публично членове на Европейския съюз.
На 1 януари знамето на България и на Европейски Съюз е издигнато пред паметника на Незнайния боец в София. Присъстват ръководителят на Европейския парламент Жозеп Борел, еврокомисарят по въпросите на разширението Оли Рен, както и румънският външен министър Михай Ръзван Унгуряну. Министърът по въпросите на европейската интеграция на България Меглена Кунева заема поста еврокомисар по отбраната на потребителите. От страна на Румъния Леонард Орбан е назначен на поста еврокомисар по въпросите на мултилингвизма. Присъединяването на България и Румъния се счита за свършек на петото разширение на Европейския съюз, което стартира през 2004 година В резултат на което популацията на Европейски Съюз доближава 493 млн. души, а стопанската система се превъръща най-големия общ пазар в света.
1999 година
В България влиза в действие новото административно разделяне на страната, като се връщат 28-те някогашни окръзи под името “области ”.
1977 година
С Указ на Държавния съвет (ДС) от 1 януари 1977 година е основан Държавен комитет по туризма с предмет на активност: да провежда, управлява и реализира интернационалния и вътрешен икономически туризъм.
1976 година
В София се основава Художествен комбинат за монументални изкуства.
1976 година
В Стара Загора се открива Висшият институт по зоотехника и ветеринарна медицина.
През 1995 година въз основата на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина – Стара Загора, и Висшия медицински институт – Стара Загора, се основава Тракийският университет.
1976 година
Създаден е Национален музей на българската литература. Негови филиали стават къщите-музеи в София на Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Николай Хрелков, Димитър Димов и къщи-музеи в провинцията.
1975 година
В България е въведен пощенски код за автоматизирана обработка на пощенските колета.
1973 година
В Габрово е открит Национален музей на образованието. Той е теоретичен и културно-просветен институт, основан да търси, събира, изследва и опазва писмени и материални монументи на българското обучение и да демонстрира развиването му в предишното и на актуалния стадий. Музеят е ситуиран в източната част на историческата постройка на Априловска гимназия, издигната през 1873 година и оповестена за монумент на културата през 1979 година Пред постройката се намира паметникът, а в двора – гробът на идеолога на новобългарското обучение – Васил Евстатиев Априлов. Музейният фонд наброява над 60 000 архивни единици.
1969 година
Основан е Републикански център за ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта).
1966 година
Започва да излиза вестник “Поглед ” – издание на Съюза на българските публицисти.
1960 година
България открива първите си интернационалните фототелеграфни връзки (със Съюз на съветските социалистически републики и Унгария).
1949 година
Създадено е българското държавно издателство за селскостопанска литература “Земиздат ”. Издава селскостопанска литература и учебници за висшите и междинните селскостопански образователни заведения.
1948 година
Създаден е Централният куклен спектакъл.
1948 година
Създадена е Българска капиталова банка – профилиран банков институт за финансиране на капиталните инвестиции. От 1 януари 1967 година БИБ се влива в Българска народна банка.
1948 година
Комитетът за просвета, изкуство и просвета (КНИК) с ръководител Вълко Червенков стартира своята активност. Съществуването му е учредено на Конституцията от 1947 година Той е нов орган за управление на научните и културните институти в България в духа на разбиранията на Българска работническа партия (к).
1918 година
Открит е Медицински факултет на Софийския университет.
1912 година
В България са открити Министерство на търговията, индустрията и труда, Министерство на земеделието и държавните парцели, Министерство на публичните здания, пътищата и благоустройството и Министерство на железниците, пощите и телеграфите.
1909 година
Подписан е съединителен протокол сред БРСДП (ш. с.) и БСДС “Пролетарий ”. Общият им конгрес през юли същата година образува БРСДП (обединена) с орган в. “Работническа България ”.
1901 година
В София потегля първият електрически трамвай.
1898 година
Влиза в действие Търговският закон, който анулира османските – Търговски закон от 1850 година и Търговски процесуален закон от 1862 година Той се опира на унгарските Търговски закони от 1875 година и на Закона за менителниците от 1876 година и на румънския Търговски закон от 1887 година, който копира италианския Търговски закон от 1883 година
1898 година
Излиза първи брой на вестник “България ”, орган на либералите на Драган Цанков.
Недоволни от изборните резултати от май 1884 година, последователите на Драган Цанков напущат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 година се назовава Прогресивнолиберална. От 11 до 13 декември 1899 година либералите на Драган Цанков организират собствен конгрес в София и одобряват името Прогресивнолиберална партия. Основни правила на партията стават национален суверенитет, съблюдаване на Търновската конституция и “неразривна дружба ” с Русия.
1880 година
Учреден е първият български медал “За смелост ”, с който се награждава за проявено геройство и подвиг пред врага единствено във време на война.
1878 година
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) стартират боевете в покрайнините на София. Руски елементи овладяват изоставените от турците Арабаконашки позиции.
1875 година
Във Виена е отпечатана първа брошура на педагогическото списание “Педагогическа книжница ”.
1874 година
В Букурещ стартира да излиза списание “Ступан ”, редактирано от Димо Хранов. То има научнопопулярен темперамент и съгласно програмата си “ще са занимава извънредно със земеделието, скотовъдството, копринарството, пчеларството, съдружаванието, домошната економия, изобщо със ступанството ”.
1867 година
Съставен е “Привременен закон за националните горски чети за 1867 лято ” – програмен документ на Георги Раковски, в който се развива концепцията за освобождение на България посредством въстание, квалифицирано от едно Върховно национално българско скрито гражданско шефство. “Привременният закон ” съставлява най-цялостната аргументация на четническата тактичност в българското националноосвободително придвижване.
На тази дата са родени:
1951 година
Роден е Траян Марков Марковски – български правист.
1932 година
Роден е Димитри Иванов – български публицист, журналист, преводач.
1931 година
Роден е Първан Рангелов Стефанов – български стихотворец и драматург.
1926 година
Роден е Добрин Спасов (Д. С. Илиев) – български мъдрец.
1923 година
В село Лесидрен, Ловешко, е роден режисьорът Въло Радев (1923 - 2001). Участва във Втората международна война против Германия като адютант на помощник-командира на X-и Пехотен полк. Раняван е на 31 март 1945 година Оператор, режисьор и сценарист на 14 български кино лентата, измежду които " Крадецът на праскови ", " Цар и военачалник ", " Осъдени души ", " Адаптация " и други Носител на редица награди.
1910 година
В Шумен е родена художничката Бронка Гюрова-Алшех (1910 - 1995). Завършва Художествената академия в София, специализира в Белгия. Омъжена за художника Елиезер Алшех. През 1951 година напуща България със фамилията си, обитава в Италия, и от 1952 година се открива в Буенос Айрес, Аржентина. Работи в региона на живописта и декоративно-приложното изкуство. Умира в Буенос Айрес на 5 юни 1995 година
1906 година
Роден е Васил Николов Бакърджиев – деец на българското кино произвеждане.
1904 година
Роден е Кирил Кръстев Кръстев – български изкуствовед, есеист, книжовен критик, кинокритик, журналист и теоретичен популяризатор.
1898 година
В ловешкото село Калейца е роден писателят Ламар - псевдоним на Лалю Маринов Пончев (1898 - 1974). Участва в Първата международна война, след войната е непосредствен с Гео Милев и Христо Ясенов. След 9 септември 1944 година е редактор на списание " Български боец " и " Турист ", на вестник " Ехо " и други Автор на " Арена ", " Железни икони ", " Запад - Изток ", " Светло и измежду нощ ", " От изгрев до залез " и така нататък
1893 година
В Казанлък е роден генерал-лейтенант Васил Бойдев (1893 - 1983). Командващ Въздушните войски от 1936 до 1941 година и командващ Пета Армия от 1941 до май 1944 година Един от героите на сраженията със съглашенците край Охридското езеро през 1916 - 1917 година На негово име е наречено Бойдево, село Пещани, Охридско, където офицерът води война през двете международни войни. През 1941 година при подписване на съглашение и протокол за нахлуване на немските войски в България, договарянията са водени от ген. Васил Бойдев с щаба на Дванадесета немска войска през януари в Синая, Румъния. Уволнен е от войската през 1944 година Умира в Троян на 23 април 1983 година
1889 година
В село Кесарево, Великотърновско, е роден Николай Райнов (1889 - 1954). Български публицист, художник, изкуствовед, енциклопедист, учен (от 1945 г.). Завършва Духовната семинария, следва философия в Софийския университет. Участва в Първата международна война като боен сътрудник към 9-та плевенска дивизия, заела сектор от отбранителната линия на Южния фронт, прочут като Дойрански. Автор е на доста скици и рисунки на военна тема, част от тях - издадени и като пощенски картички по време на войната. Първата му книга е „ Богомилски митове “ (1912).
Автор е на писания в региона на културологията, теософията, историята на изобразителното изкуство, фолклор, етнография, изкуство, литература, написа лирика, белетристика, публикации в периодическия щемпел. Проучва доста монументи на културата, материалите от които разгласява. Дописен член е на Българския археологически институт. Един от първите откриватели на богомилството.
Произведения: " Светите братя ", " Книга за царете ", " Богомилство и богомили ", " Между пустинята и живота ", " Видения из антична България ", " Очите на Арабия ", " Великият цар Симеон Велики и неговото дело ", " Книга на загадките. Притчи и сказания " и мн.др.
1878 година
В Чирпан е роден поетът Пейо Яворов - псевдоним на Пейо Тотев Крачолов (1878 - 1914). Редактор е на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване - „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред “ във вестник „ Глас македонски “. Четник е на Яне Сандански, един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — „ Гоце Делчев “ (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е определен за спомагателен член на Задграничното посланичество на ВМОРО.
При експлоадирането на Балканската война (1912) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, формирана от 9 души. Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала. Награден е с кръст „ За смелост “.
През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, чието второ издание е от 1904 година
Автор е на: " Македония ", " Гоце Делчев ", " Подир сенките на облаците ", " В полите на Витоша ", " Хайдушки песни ", " Две хубави очи ", " Заточеници ", " Евреи ", " Градушка ", " Ще бъдеш в бяло ", " Сенки ", " Две души ", " Обичам те! ", " Арменци ", " Маска ", " Песента на индивида ", " Стон ", " Честит е ", " Калиопа ", " Напред ", " Когато гръм удари,как ехото заглъхва ", " Хайдушки копнения ".
1866 година
Роден е Васил Тодоров Ковачев – български естественик.
1863 година
В Щип (дн. Македония) е роден учен Любомир Милетич (1863 - 1937). Милетич е измежду най-големите български интелектуалци от края на ХІХ - началото на ХХ век. Филолог, държавник, лингвист, един от най-изявените деятели на Македонския теоретичен институт (МНИ). Председател на МНИ от 1928 до гибелта си през 1937 година Професор в Софийския университет по славянска лингвистика. През 1926 година става ръководител на Българското книжовно сдружение (Българска академия на науките).
Автор е на: " За Тракия ", " Родна Тракия ", " В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой ", " История на Гюмюрджинската република ", " Разорението на тракийските българи през 1913 година " и други, както и на изявления и отчети, свързани с нещастието на тракийските българи през 1913 година Автор е още на: " Документи за противобългарските дейности на сръбските и на гръцките управляващи в Македония през 1912 - 1913 година " (1929), " Свищовски дамаскин. Новобългарски монумент от XVIII век ", " Седмоградските българи и техният език " (1926), " Движението оттук Вардара и битката с върховистите по мемоари на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров ", " Старото българско население в Североизточна България " (1902) и други
1863 година
В Свищов е роден писателят Алеко Константинов, с псевдоним Щастливеца (1863 - 1897). Завършва право, работи като арбитър и прокурор в софийски съдилища. Развива дейна социална активност - учебен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на сдружение „ Славянска сказка “, на Българското народообразователно сдружение, на Комисията за поощряване на локалната промишленост, на Дружеството за поощряване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.
По негова самодейност се основава първото туристическо сдружение в България, което слага началото на проведения туризъм с изкачването на Черни връх, на 27 август 1895 година
Автор е на " До Чикаго и обратно ", " Бай Ганьо ", фейлетони, пътеписи и други Превежда на български език творби на Пушкин, Лермонтов, Некрасов и други
Член е на Демократическата партия на Петко Каравелов. Убит е при несполучлив атентат против съпартиеца му Михаил Такев край пазарджишкото село Радилово.
1851 година
В Копривщица е роден Тодор Каблешков (1851 - 1876). Деец на българското национално-освободително придвижване, един от ръководителите на Априлското въстание (1876) в Панагюрски революционен окръг.
1862 година
Със султански берат за лидер на българската униатска черква е назначен духовник Петър Арабаджийски (1820-1874 г.).
1861 година
Иларион Макариополски и Авксентий Велешки насочат към българския народ обръщение, с което приканват да се запазят устоите на православието и да се отхвърли “зловредната уния ”.
На тази умират:
1988 година
Умира Николай Дончев (Николай Дончев Джаров) – български публицист франкофон.
1982 година
Умира Моско Москов Москов – български ветеринарен доктор – анатом, хистолог и ембриолог.
1932 година
Умира Добри Петков Петков – български политик, полковник (1895 г.). Завършва Военното учебно заведение в София (1880 г.). Командир е на рота в Сръбско-българската война (1885 г.). Член е на Народнолибералната (стамболовистка) партия. Народен представител (1903-1908 година, 1911-1919 г.). Председател е на ХIII Народно събрание (1907-1908 г.). Участва в Балканската война в състава на Кърджалийския отряд (1912-1913 г.). Министър е на публичните здания, пътищата и благоустройството (1913-1918 г.). Арестуван (ноември 1919 г.) и наказан на пожизнен затвор като един от виновниците за Втората национална злополука. Амнистиран е (юни 1924 г.). Редактор е на в. “Свобода ” (1886-1899 година ). Издава в. “Нов век ” (1899-1916 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes ”;
Енциклопедии - LAROUSSE
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ