Днес е ден за заплата и в портмонето ми има

Днес е ден за заплата и в портмонето ми има тъкмо 17 стотинки! Това е истината и тя се повтаря месец след месец и година след година… Абсолютният ми връх е в деня на заплата да имам останали цели 30 лв. и да ви призная – някак се почувствах нещастна от това. Сякаш нищо не ме е сграбчило задоволително през този месец, нищо не ми се е сторило толкоз належащо, вълнуващо или наложително, че да изхарча последните си парички и да си кажа " Е, какво пък толкоз, няма да обядвам два дни! ".

Пробвала съм всички техники – разпределение на разноските по дни, по типове и по значимост, обособяване на фонд за неотложни потребности, прибиране на дребен запас на скрито място, отсрочване на стилните покупки за края на месеца… Това е някаква вътрешна моя настройка, която ме кара постоянно да предпочета удоволствието на мига, насладата да вървя след страстта и импулса си...За това, последното, излъгах, не съм го пробвала, то е невероятно и го е измислил мъж съгласно мен! Но знам, че съществува като вид. В последна сметка нищо не оказва помощ, в един миг постоянно идва тази обстановка, в която аз би трябвало да избера и да остана или без пари, или без някоя скъпа книга, прелестна блуза, очарователни обувки, забавен аксесоар, вечеря с другари и т.н.и тъй наречените

Преди години си мислех, че, в случай че имам по-голяма заплата, няма да имам такива проблеми, само че се оказа, че това няма нищо общо с размера на заплатата. Това е някаква вътрешна моя настройка, която ме кара постоянно да предпочета удоволствието на мига, насладата да вървя след страстта и импулса си пред това да имам някаква дребна сигурност (разбирай – сума), в което, съгласете се, няма нищо вълнуващо. Постепенно за себе си открих преимуществата на този метод на живот – в никакъв случай не очаквам за забавните книги; не скърбя, че не съм купила нещо красиво и то след това е свършило – тъй като в действителност го закупувам веднага; не преброявам какъв брой мога да дам за дарове или пътувания с другари и какъв брой ще ми остане, а просто правя подарък или пътувам; не пропущам концерти, тъй като незабавно си закупувам билети и – най-важното – имам един същински специфичен и щастлив ден в месеца и той е денят, в който получавам заплата!

Знам, че не съм единствена, тъй че - цветущ празник, девойки!