Днес част от тези тъжни остатъци от една забранена и

Днес част от тези тъжни останки от една неразрешена и унищожена книга, паралелно с пишещата машина на поета, могат да се видят в изложбената зала на ДА “Архиви” в експозицията “Радой Ралин в огледалото на времето”.

Повече от 100 негови портрети, шаржове, рисунки върху салфетки или кутия цигари “Слънце” приказват, че известният сатирик е бил обичан обект за всевъзможни звани и незвани рисувачи: от Борис Димовски до Дончо Цончев.

Експонатите от изложбата са единствено дребна част от архива на Ралин, подарен от синовете му през 2014 година за прилагане от бъдещите откриватели. Там може да се прочетат такива неостаряващи епиграми, за които е мъчно даже да се намерения, че са писани преди 70 години, като:

“Свободата
блян неосъществим
на втори ден
се трансформира в режим”

или

“Който постъпва
честно не живеел лесно”,
или
“Колко къс
промеждутък си,
свободице обожавана
появиш ли се,
и на часа биваш
унищожавана”.

За такова творчество, несъмнено, се заплаща. Скъпо. Няма по какъв начин, откакто си написал:

“Качете се на
тротоарите,
за да не ви сгазят
колите на другарите”,

да очакваш другарите да ти ръкопляскат.

Ваня Гизенко е специалистът, прочел два пъти архива на Радой Ралин. Твърди, че подредени един върху различен, листата му се трансформират в колона, висока дванадесет линейни метра, или колкото четириетажна постройка.

Ваня Гизенко (на челен план) при откриването на експозицията.