24 май - духовност, традиция, достойнство! Честит празник!
Днес, 24 май, честваме Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност. На този ден в България се отбелязва националният празник на просветата, културата и основаването на глаголицата от Кирил и Методий. Първите преводи на свещените трудове Кирил и Методий записват на глаголица.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на светите братя на 22 май 1803 година в Шумен. За първи път на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение " Св. Св. Кирил и Методий " в Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий - основатели на глаголицата.
Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на " Светите братя " е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски. На идната година, 1858 година, този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил проведен от учителя Сава Филаретов. По време на битките за църковна самостоятелност от началото на XVIII век историческото дело на Кирил и Методий е освен тласък, само че и проблем срещу гръцката Вселенска патриаршия.
Превръща се в знак на бъдещата самостоятелност, както отбелязва в една от публикациите си Христо Ботев. Празникът надвишава църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се трансформира в обществен празник. След 1878 година празнуването на Кирил и Методий се развива в две направления.
В свободна България той се лимитира до учебен празник. В Македония и Одринско обаче същият резервира функционалностите си и на проява на българщината в битката й срещу турското ръководство, както и срещу асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война.
С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страната и църквата, се празнува на един ден - 24 май. След 1969 година се организира секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден съществуват два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май). За формален празник на Народна Република България 24 май е разгласен с решение на Деветото Народно заседание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 година е формален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 година, където се загатва за честване на светите братя на 22 май 1803 година в Шумен. За първи път на 11 май 1851 година в епархийското учебно заведение " Св. Св. Кирил и Методий " в Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Кирил и Методий - основатели на глаголицата.
Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на " Светите братя " е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за Св. Иван Рилски. На идната година, 1858 година, този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена работа в църквата " Света Богородица ", а по-късно учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
Празникът стартира постоянно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 година и в Скопие. От 1863 година 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил проведен от учителя Сава Филаретов. По време на битките за църковна самостоятелност от началото на XVIII век историческото дело на Кирил и Методий е освен тласък, само че и проблем срещу гръцката Вселенска патриаршия.
Превръща се в знак на бъдещата самостоятелност, както отбелязва в една от публикациите си Христо Ботев. Празникът надвишава църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се трансформира в обществен празник. След 1878 година празнуването на Кирил и Методий се развива в две направления.
В свободна България той се лимитира до учебен празник. В Македония и Одринско обаче същият резервира функционалностите си и на проява на българщината в битката й срещу турското ръководство, както и срещу асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката агитация. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата международна война.
С въвеждането на Грегорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страната и църквата, се празнува на един ден - 24 май. След 1969 година се организира секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден съществуват два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май). За формален празник на Народна Република България 24 май е разгласен с решение на Деветото Народно заседание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 година е формален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ