Румънската православна църква отбелязва Гергьовден
Днес (23 април) Румънската православна черква отбелязва Гергьовден по нов жанр. Над един милион от северните ни съседи честват имен ден - 730 000 мъже и 344 000 дами, демонстрират данните на Дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване ".
Най-често срещаните мъжки имена са Георге - 424 268 души, Джордже - 158 802, Джорджиан - 29 020, Георгица - 21 750, Джорджел - 12 490, Джиджи - 8 798, Джиджел - 5 958, Джорджика - 5 259, Гика - 4 909 и Гица - 4 203.
Сред дамите най-вече носят името Джорджиана – 154 632, Джорджета – 118 103, Георгица – 25 485, Джина – 21 288, Гергина – 15 496, Джета – 14 604, Джорджиана – 10 335, Джика – 5 998, Георгица – 1 640, Джорджика - 1 511 и Джигуца - 1 864 души.
В румънското национално схващане свети Георги е един от най-често присъстващите светци, доста църкви носят името му. Има и доста градове, кръстени на великомъченика и даже един от трите ръкава на река Дунав е наименуван по този начин. Свети Георги е и настойник на румънската войска, чийто ден, 23 април, съответствува с честването на светеца.
Свети Георги е римски военачалник от гръцки генезис, офицер от армията на римския император Диоклециан, който е наказан на гибел, тъй като не желал да се откаже от християнската религия. Той отдава живота си за Божията обич, като през 303 година става великомъченик. Въпреки че от този миг са минали стотици години, християните не са го не запомнили и го почитат, както с кръщението на децата си с името на светеца, по този начин и със стотици църкви, отдадени на него.
Според националните вярвания в Румъния 23 април бележи началото на пастирската година. Една от необятно публикуваните практики е на Гергьовден да се украсява къщата с цветя и растения, които означават възраждането на природата. В нощта на Гергьовден виметата на кравите се намазват с чесън, а оборите се кадят с тамян, с цел да не бъдат обладани животните от зли сили. Друг остарял бит е хората да не спят преди празника, с цел да бъдат здрави и цялостни с живот през цялата година. Сутрин дамите от селото изнасят тъкачните принадлежности на двора, с цел да ги огрее слънцето и да имат работа през цялата година. Ако денят е дъждовен, се споделя, че ще е година, в която ще има доста жито. На празника не се работи, не се пере, не се шие и не се чисти в семейството.
Вярващите нормално отиват в църквата с храна, която се осветява и се раздава като лепта. Носят се и червени яйца - обичаен знак на Гергьовден.
Празнични литургии във връзка празника имаше през днешния ден от рано тази сутринта в множеството православни храмове в Букурещ. Богослужение в респект на Св. Георги Победоносец беше отслужено и в храма “Св. Николай " - Гика (бившата съветска църква) с присъединяване на свещеника на българите в Румъния - отец Кирил Синев. Над 100 души се стекоха в храма. “На всяка литургия вярващите дават на свещеника така наречен Литургии (pomelnice/поменици). Свещеникът поменава записаните имена за здраве и умрелите, изваждайки специфични частички/трохички. Накрая тези частици се изсипват в претвореното вино в Кръв Христова за опрощаване на греховете и безконечен живот ”, изясни отец Синев за Българска телеграфна агенция.
По време на богослужението бяха произнесени молебствия за професорите, студентите, учениците от Букурещ и цяла Румъния. Отец Синев произнесе и няколко ектении (молитвени прошения). Беше изпят и „ Христос воскресе “ на български език поради Великденския интервал, в който се намираме.
Най-често срещаните мъжки имена са Георге - 424 268 души, Джордже - 158 802, Джорджиан - 29 020, Георгица - 21 750, Джорджел - 12 490, Джиджи - 8 798, Джиджел - 5 958, Джорджика - 5 259, Гика - 4 909 и Гица - 4 203.
Сред дамите най-вече носят името Джорджиана – 154 632, Джорджета – 118 103, Георгица – 25 485, Джина – 21 288, Гергина – 15 496, Джета – 14 604, Джорджиана – 10 335, Джика – 5 998, Георгица – 1 640, Джорджика - 1 511 и Джигуца - 1 864 души.
В румънското национално схващане свети Георги е един от най-често присъстващите светци, доста църкви носят името му. Има и доста градове, кръстени на великомъченика и даже един от трите ръкава на река Дунав е наименуван по този начин. Свети Георги е и настойник на румънската войска, чийто ден, 23 април, съответствува с честването на светеца.
Свети Георги е римски военачалник от гръцки генезис, офицер от армията на римския император Диоклециан, който е наказан на гибел, тъй като не желал да се откаже от християнската религия. Той отдава живота си за Божията обич, като през 303 година става великомъченик. Въпреки че от този миг са минали стотици години, християните не са го не запомнили и го почитат, както с кръщението на децата си с името на светеца, по този начин и със стотици църкви, отдадени на него.
Според националните вярвания в Румъния 23 април бележи началото на пастирската година. Една от необятно публикуваните практики е на Гергьовден да се украсява къщата с цветя и растения, които означават възраждането на природата. В нощта на Гергьовден виметата на кравите се намазват с чесън, а оборите се кадят с тамян, с цел да не бъдат обладани животните от зли сили. Друг остарял бит е хората да не спят преди празника, с цел да бъдат здрави и цялостни с живот през цялата година. Сутрин дамите от селото изнасят тъкачните принадлежности на двора, с цел да ги огрее слънцето и да имат работа през цялата година. Ако денят е дъждовен, се споделя, че ще е година, в която ще има доста жито. На празника не се работи, не се пере, не се шие и не се чисти в семейството.
Вярващите нормално отиват в църквата с храна, която се осветява и се раздава като лепта. Носят се и червени яйца - обичаен знак на Гергьовден.
Празнични литургии във връзка празника имаше през днешния ден от рано тази сутринта в множеството православни храмове в Букурещ. Богослужение в респект на Св. Георги Победоносец беше отслужено и в храма “Св. Николай " - Гика (бившата съветска църква) с присъединяване на свещеника на българите в Румъния - отец Кирил Синев. Над 100 души се стекоха в храма. “На всяка литургия вярващите дават на свещеника така наречен Литургии (pomelnice/поменици). Свещеникът поменава записаните имена за здраве и умрелите, изваждайки специфични частички/трохички. Накрая тези частици се изсипват в претвореното вино в Кръв Христова за опрощаване на греховете и безконечен живот ”, изясни отец Синев за Българска телеграфна агенция.
По време на богослужението бяха произнесени молебствия за професорите, студентите, учениците от Букурещ и цяла Румъния. Отец Синев произнесе и няколко ектении (молитвени прошения). Беше изпят и „ Христос воскресе “ на български език поради Великденския интервал, в който се намираме.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ