Честваме рождението и делото на Свети Паисий Хилендарски
Днес, 19 юни, се навършват 298 години от рождението на Свети Паисий Хилендарски и 258 години от написването на " История славянобългарска ", показва БГНЕС.
Значимостта на епохалния труд " История славяноболгарская " за събуждане на националното съзнание на българите през Възраждането прави св. Паисий Хилендарски една от най-тачените фигури в родната история. Заслугите на скромния духовник и таксидиот (православен духовник, събиращ дарения за манастир) го подреждат измежду най-популярните персони – дейци на Българската Православна черква. Когато България отбелязва 200-годишнината от появяването на „ История славяноболгарская ”, Светият Синод (на 26 юни 1962 г.) прогласява преп. Паисий за български светец, като дефинира в своя календар 19 юни за ден в негова памет и възхвала.
Отец Паисий осмисля концепцията и написва творбата си за близо две години (1760–1762 г.). Наред с апела си за запазване на българския език и опознаване на българската история, той оставя и съответния завет: " Преписвайте я и платете да ви я препишат ". Въпреки че при визитата си " в немската земя " е видял книгопечатането, Паисий желае " Историята " да бъде преписвана на ръка, осъзнавайки, че подобен труд е гаранция за възпитаване на съидейници. Изследванията дават сведения за над 70 преписа на най-българската книга, като до нас действително са достигнали 42. През последните години посредством дарения от частни библиотеки постъпват нови екземпляри.
Първият дубликат на Паисиевата история е изработен през януари 1765 година в Котел от отец Стойко Владиславов - бъдещият свещеник Софроний Врачански, след персоналната му среща с Хилендарския духовник. Следват Самоковският (1771 г.), Жеравненският и Рилският (1772 г.), и още десетки преписи, направени в разнообразни български краища. В годините на етническа и духовна асимилация разказаното в " Историята " разсънва обезверения българин за култура и битка, дава му вяра за ново бъдеще.
Русчук е единственото българско населено място с направени или употребени цели 6 преписа на " История славяноболгарская ".
През 1844 година в Будапеща Христаки Павлович отпечатва 2000 броя на „ Царственик или История болгарская ”. Книгата в действителност е първото печатно издание на един от разновидностите на Паисиевата „ История ”. Както много други преписвачи на „ История славянобългарска ” преди него, Павлович се подписва като създател, спестявайки на читателите името на отец Паисий. „ Царственикът ” бързо набира известност измежду българите и като първа печатна българска история се подрежда измежду най-търсените четива през Възраждането.
Русчук е единственото населено място в българските земи, за което е исторически потвърдено, че през Възраждането локалните българи са основали или употребили цели 6 преписа на Паисиевата „ История славяноболгарская ”.
Първият Русенски дубликат е изработен от хилендарския таксидиот йеромонах Пантелеймон, който обитава в града, когато Русчушката цитадела е в епицентъра на бойните дейности на следващата руско-турска война. Преписът на отец Пантелеймон Хилендарец обгръща 92 листа и е приключен през май 1809 година На последния лист преписвачът отбелязва: „ В сие лето взяша и москали град сей в месяца септемврия 13-ого цифри и обладаша в нем до июня месяца до 25-ого цифри и отдаша его паки туркам ”. По-късно този дубликат е отвеян на Атон, където се съхранява и до през днешния ден в библиотеката на Хилендарския манастир.
Следващият дубликат е основан през същата 1809 година от габровеца Влад Гладичов, който посещава Русчук. До 11 август с.г. той възпроизвежда преписа на отец Пантелеймон, с който се познава, като прибавя своята записка „ на ползу всем любознателем болгарским ”. Гладичовият дубликат дълго се съхранява в Преображенския манастир край Търново, откъдето след това е предаден във Великотърновския държавен списък.
Третият дубликат на „ Историята ”, четен от българите в Русчук, е Жеравненският от 1772 година Той е един от най-първите, юридически по времето, когато Паисий е още жив. Върху неговите страници има бележки от читатели, измежду които и даскал Никола поп Лазаров от Русе. През 1838 година Жеравненският дубликат е пренесен в Одеса, Русия, и предаден на Васил Априлов. Там го изследва и Г. С. Раковски. Две десетилетия по-късно този дубликат става част от сбирката на украинеца Иван Курис, разпръсната по време на Гражданската война в Русия на разнообразни места в страната.
Вторият Русенски дубликат е дело на даскал Никола Поплазаров. През 1811 година в Русчук той копира Жеравненския дубликат в книга с размер 72 листа, като почеркът му е избран като „ черковно писмо, много хубаво ”. Даскал Никола прибавя свое обръщение към читателите на преписа му: „...прочетох тази историйца и разбрах какво е писано в нея, и вие, братя, потрудете се, та я прочетете, с цел да бъде в интерес на българите и хвалба, а за беля на гърците и сърбите ”. Лазаровият дубликат е със особено посвещение на „ хаджи Димчо хаджи Георгиевич, купцу болгарскому ”. Днес този дубликат се съхранява в Националната библиотека „ Св. Кирил и Методий ”. Любопитно е, че Боян Пенев персонално е направил копие на Лазаровия дубликат.
Русенският „ Царственик ” - следващ дубликат на Паисиевата „ История ”, се датира не по-късно от 1831 година Според писмо на Юрий Венелин от 27 септември 1837 година до Васил Априлов, този дубликат върху пергамент се намирал у логотета (деловодителя) на Червенската митрополия, който краткотрайно живеел в с. Бабадаг, Северна Добруджа. Няма сведения дали този „ Царственик ” се е запазил.
Шестата преработка на „ Историята ” на Паисий с русенски адрес е дубликат от 1844 година с евентуален търновски генезис, съхраняван в библиотеката на Доростоло-Червенската митрополия и след това предаден от нея на Църковно-историческия музей в София.
„ История славяноболгарская ” първа ни дава писмени сведения и за единствения от българските светци с родословие от Русенския край – св. Димитрий Басарбовски. Въпреки многочислените си странствания из Българско, евентуално е Паисий да не е посещавал Русе, тъй като в труда си сочи отшелника св. Димитрий от с. Басарбово край Свищов.
Според последните открити данни от Хилендарския манастир, Паисий е умрял в самия завършек на 1772 година при пътуването си като таксидиот в Хилендарския метох в село Ампелино край град Станимака – днешния квартал " Лозница " на Асеновград. Бил е едвам на 50 години.
Значимостта на епохалния труд " История славяноболгарская " за събуждане на националното съзнание на българите през Възраждането прави св. Паисий Хилендарски една от най-тачените фигури в родната история. Заслугите на скромния духовник и таксидиот (православен духовник, събиращ дарения за манастир) го подреждат измежду най-популярните персони – дейци на Българската Православна черква. Когато България отбелязва 200-годишнината от появяването на „ История славяноболгарская ”, Светият Синод (на 26 юни 1962 г.) прогласява преп. Паисий за български светец, като дефинира в своя календар 19 юни за ден в негова памет и възхвала.
Отец Паисий осмисля концепцията и написва творбата си за близо две години (1760–1762 г.). Наред с апела си за запазване на българския език и опознаване на българската история, той оставя и съответния завет: " Преписвайте я и платете да ви я препишат ". Въпреки че при визитата си " в немската земя " е видял книгопечатането, Паисий желае " Историята " да бъде преписвана на ръка, осъзнавайки, че подобен труд е гаранция за възпитаване на съидейници. Изследванията дават сведения за над 70 преписа на най-българската книга, като до нас действително са достигнали 42. През последните години посредством дарения от частни библиотеки постъпват нови екземпляри.
Първият дубликат на Паисиевата история е изработен през януари 1765 година в Котел от отец Стойко Владиславов - бъдещият свещеник Софроний Врачански, след персоналната му среща с Хилендарския духовник. Следват Самоковският (1771 г.), Жеравненският и Рилският (1772 г.), и още десетки преписи, направени в разнообразни български краища. В годините на етническа и духовна асимилация разказаното в " Историята " разсънва обезверения българин за култура и битка, дава му вяра за ново бъдеще.
Русчук е единственото българско населено място с направени или употребени цели 6 преписа на " История славяноболгарская ".
През 1844 година в Будапеща Христаки Павлович отпечатва 2000 броя на „ Царственик или История болгарская ”. Книгата в действителност е първото печатно издание на един от разновидностите на Паисиевата „ История ”. Както много други преписвачи на „ История славянобългарска ” преди него, Павлович се подписва като създател, спестявайки на читателите името на отец Паисий. „ Царственикът ” бързо набира известност измежду българите и като първа печатна българска история се подрежда измежду най-търсените четива през Възраждането.
Русчук е единственото населено място в българските земи, за което е исторически потвърдено, че през Възраждането локалните българи са основали или употребили цели 6 преписа на Паисиевата „ История славяноболгарская ”.
Първият Русенски дубликат е изработен от хилендарския таксидиот йеромонах Пантелеймон, който обитава в града, когато Русчушката цитадела е в епицентъра на бойните дейности на следващата руско-турска война. Преписът на отец Пантелеймон Хилендарец обгръща 92 листа и е приключен през май 1809 година На последния лист преписвачът отбелязва: „ В сие лето взяша и москали град сей в месяца септемврия 13-ого цифри и обладаша в нем до июня месяца до 25-ого цифри и отдаша его паки туркам ”. По-късно този дубликат е отвеян на Атон, където се съхранява и до през днешния ден в библиотеката на Хилендарския манастир.
Следващият дубликат е основан през същата 1809 година от габровеца Влад Гладичов, който посещава Русчук. До 11 август с.г. той възпроизвежда преписа на отец Пантелеймон, с който се познава, като прибавя своята записка „ на ползу всем любознателем болгарским ”. Гладичовият дубликат дълго се съхранява в Преображенския манастир край Търново, откъдето след това е предаден във Великотърновския държавен списък.
Третият дубликат на „ Историята ”, четен от българите в Русчук, е Жеравненският от 1772 година Той е един от най-първите, юридически по времето, когато Паисий е още жив. Върху неговите страници има бележки от читатели, измежду които и даскал Никола поп Лазаров от Русе. През 1838 година Жеравненският дубликат е пренесен в Одеса, Русия, и предаден на Васил Априлов. Там го изследва и Г. С. Раковски. Две десетилетия по-късно този дубликат става част от сбирката на украинеца Иван Курис, разпръсната по време на Гражданската война в Русия на разнообразни места в страната.
Вторият Русенски дубликат е дело на даскал Никола Поплазаров. През 1811 година в Русчук той копира Жеравненския дубликат в книга с размер 72 листа, като почеркът му е избран като „ черковно писмо, много хубаво ”. Даскал Никола прибавя свое обръщение към читателите на преписа му: „...прочетох тази историйца и разбрах какво е писано в нея, и вие, братя, потрудете се, та я прочетете, с цел да бъде в интерес на българите и хвалба, а за беля на гърците и сърбите ”. Лазаровият дубликат е със особено посвещение на „ хаджи Димчо хаджи Георгиевич, купцу болгарскому ”. Днес този дубликат се съхранява в Националната библиотека „ Св. Кирил и Методий ”. Любопитно е, че Боян Пенев персонално е направил копие на Лазаровия дубликат.
Русенският „ Царственик ” - следващ дубликат на Паисиевата „ История ”, се датира не по-късно от 1831 година Според писмо на Юрий Венелин от 27 септември 1837 година до Васил Априлов, този дубликат върху пергамент се намирал у логотета (деловодителя) на Червенската митрополия, който краткотрайно живеел в с. Бабадаг, Северна Добруджа. Няма сведения дали този „ Царственик ” се е запазил.
Шестата преработка на „ Историята ” на Паисий с русенски адрес е дубликат от 1844 година с евентуален търновски генезис, съхраняван в библиотеката на Доростоло-Червенската митрополия и след това предаден от нея на Църковно-историческия музей в София.
„ История славяноболгарская ” първа ни дава писмени сведения и за единствения от българските светци с родословие от Русенския край – св. Димитрий Басарбовски. Въпреки многочислените си странствания из Българско, евентуално е Паисий да не е посещавал Русе, тъй като в труда си сочи отшелника св. Димитрий от с. Басарбово край Свищов.
Според последните открити данни от Хилендарския манастир, Паисий е умрял в самия завършек на 1772 година при пътуването си като таксидиот в Хилендарския метох в село Ампелино край град Станимака – днешния квартал " Лозница " на Асеновград. Бил е едвам на 50 години.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ