Ърнест Хемингуей - драматичната съдба на писателя-бохем
„ Днес – това е единствено един от дните, които би трябвало да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това ще зависи единствено от това, което създадем през днешния ден. “
Ърнест Хемингуей е един от малцината хора на изкуството, чиито живот е може би доста по-обсъждан от творчеството му. Не тъй като книгите му не са вълнуващи, в противен случай, а тъй като неговата персона е толкоз ярка, че не би могла да премине през живота тихомълком, в захлас над пишещата машина и белия лист. Той е гръмък, безгрижник, постоянно в центъра на събитието и, несъмнено, с чашка в ръка.
Роден на 21 юли 1899 година в епохата на така наречен " Изгубеното потомство " сред двете Световни войни и Голямата меланхолия. От дребен Хемингуей има афинитет към спорта, лова, риболова. Той нерядко се подлага на опасности, като на млади години е бил прочут повече с избухливия си и горделив манталитет, както ис ъс склонността си да украсява подвизите си, в сравнение с с творбите си. След краткотрайна кариера като кореспондент Хемингуей се записва доброволец в Първата международна война и е разпределен в Италия, където е ранен и получава за героизъм на бойното поле орден за смелост. В болничното заведение стартира романът му с здравната сестра Агнес, любовна история, основа на " Сбогом на оръжията " - 1929 година
„ Ако двама се обичат един различен, това не може да има благополучен край. “
През 1920 година се дами за Елизабет Ричардсън, която споделя любовта му към пътуванията, приключенията и бохемския живот. Двамата отпътуват за Париж и се откриват в центъра на интелектуален кръг - Езра Паунд, Гъртруд Стайн, Ф. С. Фитцджералд и други представители на " изгубеното потомство " американски създатели. Тази дружба повлиява доста на стила му, въпреки след време да се изпокарва с всичките.
Преди корида в Памплона
През 1926 година излиза първият му огромен разказ - " И изгрява слънце ". Там ясно проличава любовта му към Испания и културата й, изключително битките с бикове. Романът печели огромен триумф, тъй като постанова нов жанр на писане и е ослепително изобличаване на " изгубеното потомство " - отчаянието, безсмислието, невъзможността цяло потомство " развалени " от войната хора да обичат, разочарованието от следвоенния свят. Тема, с което тупти сърцето на Америка по това време.
„ Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам. “
Следва определяне в Кий Уест, Съединени американски щати, бракоразвод и нов брак, а през 1929 година излиза " Сбогом на оръжията ". В Кий Уест той написа няколко книги: " Смърт след пладне ” - 1932 г,, Зелените хълмове на Африка ” - 1935 година, ( от която е цитатът: “Цялата модерна американска литература води началото си от една книга на, наречена “Хъкълбери Фин... ” ), “Да имаш и да нямаш ” - 1937 година
Винаги в центъра на събитията
Хемингуей е мощно впечатлен от Испанската революция, както доста интелектуалци и поради любовта си към Испания и бикоборството, претърпява тази война доста мощно. Става боен сътрудник в Мадрид, дами се още веднъж и написва " За кого бие камбаната " - 1940 година - нов връх в кариерата му.
„ Всичко, което е надалеч от морето, е провинция. “
В тази година се ражда нова обич у Хемингуей - Куба и дълбоководния лов на риба. Купува къща там, само че не е благополучен - пие от ден на ден, писането не му върви и се развежда за трети път. През 1944 г се дами за четвъртата си жена, само че спадът в кариерата му е явен.
През 1952 година написва " Старецът и морето " - романът, донесъл му Пулицър и неоспоримо място във върховете на международната литература. Макар фабулата да не е изключително богата - един моряк, една лодка, океанът, той е квинтесенция на стила на Хемингуей и всичко, в което има вяра. След Пулицър, през 1954 година той печели и Нобеловата премия за литература. По това време той самият е с диагноза чернодробна цироза и лекарите не дават оптимистични прогнози.
„ Реалността е заблуда, подбудена от неналичието на алкохол. “
След лечение на меланхолия с електрошокове, самолетна злополука в Африка, явен алкохолизъм, Ърнест Хемингуей се самоубива с ловната си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо на 2 юли 1961 година
Противоречива персона, живот, белязан с доста драми, върхове и спадове - това е Ърнест Хемингуей. Славата и безспорният му гений му носят 4 брака, алкохолизъм, който пък белязва живота и на двама му сина, единият също пияч, а другият наркоманизиран травестит, умира в пандиза. Внучката му Марго Хемингуей също се самоубива през 1996 година Говори се даже за " проклинание Хемингуей ", от което като че ли всеки правоприемник на великия публицист или трагично намира гибелта си, или не може да се измъкне напълно от предишното и има съществени персонални проблеми.
„ Човек може да бъде погубен, само че не и надвит. “
Това, което отличава Хемингуей от доста велики създатели, с изключение на всичко друго, е единството сред живот и творчество. Всеки един воин като че ли е самият той или някой, който е могъл да бъде, само че действителността го оставя правилен на себе си до дъно. И в най- дълбоките си рецесии и развалени любови и другарства, той написа със благосклонност за човешката същина - с тъжно настървение за несъвършенствата й, с видимо примирие към ориста и нищожността ни пред нея, само че постоянно с някаква скрита сила, че все нещо още следва и то може би ще е не положително, само че най-малко търпимо. Всичко това изразено с неповторимия му жанр на писане - сбит, спестовен, с толкоз доста премълчано, което кара читателя самичък да рови в душата си и да попълня каквото липсва. Той оставя тежко завещание на децата си, само че ярко и незабравимо на милионите си читатели.
Ърнест Хемингуей е един от малцината хора на изкуството, чиито живот е може би доста по-обсъждан от творчеството му. Не тъй като книгите му не са вълнуващи, в противен случай, а тъй като неговата персона е толкоз ярка, че не би могла да премине през живота тихомълком, в захлас над пишещата машина и белия лист. Той е гръмък, безгрижник, постоянно в центъра на събитието и, несъмнено, с чашка в ръка.
Роден на 21 юли 1899 година в епохата на така наречен " Изгубеното потомство " сред двете Световни войни и Голямата меланхолия. От дребен Хемингуей има афинитет към спорта, лова, риболова. Той нерядко се подлага на опасности, като на млади години е бил прочут повече с избухливия си и горделив манталитет, както ис ъс склонността си да украсява подвизите си, в сравнение с с творбите си. След краткотрайна кариера като кореспондент Хемингуей се записва доброволец в Първата международна война и е разпределен в Италия, където е ранен и получава за героизъм на бойното поле орден за смелост. В болничното заведение стартира романът му с здравната сестра Агнес, любовна история, основа на " Сбогом на оръжията " - 1929 година
„ Ако двама се обичат един различен, това не може да има благополучен край. “
През 1920 година се дами за Елизабет Ричардсън, която споделя любовта му към пътуванията, приключенията и бохемския живот. Двамата отпътуват за Париж и се откриват в центъра на интелектуален кръг - Езра Паунд, Гъртруд Стайн, Ф. С. Фитцджералд и други представители на " изгубеното потомство " американски създатели. Тази дружба повлиява доста на стила му, въпреки след време да се изпокарва с всичките.
Преди корида в Памплона
През 1926 година излиза първият му огромен разказ - " И изгрява слънце ". Там ясно проличава любовта му към Испания и културата й, изключително битките с бикове. Романът печели огромен триумф, тъй като постанова нов жанр на писане и е ослепително изобличаване на " изгубеното потомство " - отчаянието, безсмислието, невъзможността цяло потомство " развалени " от войната хора да обичат, разочарованието от следвоенния свят. Тема, с което тупти сърцето на Америка по това време.
„ Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам. “
Следва определяне в Кий Уест, Съединени американски щати, бракоразвод и нов брак, а през 1929 година излиза " Сбогом на оръжията ". В Кий Уест той написа няколко книги: " Смърт след пладне ” - 1932 г,, Зелените хълмове на Африка ” - 1935 година, ( от която е цитатът: “Цялата модерна американска литература води началото си от една книга на, наречена “Хъкълбери Фин... ” ), “Да имаш и да нямаш ” - 1937 година
Винаги в центъра на събитията
Хемингуей е мощно впечатлен от Испанската революция, както доста интелектуалци и поради любовта си към Испания и бикоборството, претърпява тази война доста мощно. Става боен сътрудник в Мадрид, дами се още веднъж и написва " За кого бие камбаната " - 1940 година - нов връх в кариерата му.
„ Всичко, което е надалеч от морето, е провинция. “
В тази година се ражда нова обич у Хемингуей - Куба и дълбоководния лов на риба. Купува къща там, само че не е благополучен - пие от ден на ден, писането не му върви и се развежда за трети път. През 1944 г се дами за четвъртата си жена, само че спадът в кариерата му е явен.
През 1952 година написва " Старецът и морето " - романът, донесъл му Пулицър и неоспоримо място във върховете на международната литература. Макар фабулата да не е изключително богата - един моряк, една лодка, океанът, той е квинтесенция на стила на Хемингуей и всичко, в което има вяра. След Пулицър, през 1954 година той печели и Нобеловата премия за литература. По това време той самият е с диагноза чернодробна цироза и лекарите не дават оптимистични прогнози.
„ Реалността е заблуда, подбудена от неналичието на алкохол. “
След лечение на меланхолия с електрошокове, самолетна злополука в Африка, явен алкохолизъм, Ърнест Хемингуей се самоубива с ловната си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо на 2 юли 1961 година
Противоречива персона, живот, белязан с доста драми, върхове и спадове - това е Ърнест Хемингуей. Славата и безспорният му гений му носят 4 брака, алкохолизъм, който пък белязва живота и на двама му сина, единият също пияч, а другият наркоманизиран травестит, умира в пандиза. Внучката му Марго Хемингуей също се самоубива през 1996 година Говори се даже за " проклинание Хемингуей ", от което като че ли всеки правоприемник на великия публицист или трагично намира гибелта си, или не може да се измъкне напълно от предишното и има съществени персонални проблеми.
„ Човек може да бъде погубен, само че не и надвит. “
Това, което отличава Хемингуей от доста велики създатели, с изключение на всичко друго, е единството сред живот и творчество. Всеки един воин като че ли е самият той или някой, който е могъл да бъде, само че действителността го оставя правилен на себе си до дъно. И в най- дълбоките си рецесии и развалени любови и другарства, той написа със благосклонност за човешката същина - с тъжно настървение за несъвършенствата й, с видимо примирие към ориста и нищожността ни пред нея, само че постоянно с някаква скрита сила, че все нещо още следва и то може би ще е не положително, само че най-малко търпимо. Всичко това изразено с неповторимия му жанр на писане - сбит, спестовен, с толкоз доста премълчано, което кара читателя самичък да рови в душата си и да попълня каквото липсва. Той оставя тежко завещание на децата си, само че ярко и незабравимо на милионите си читатели.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ