Дмитрий Тренин е един от водещите политолози в Русия. Професор-изследовател

Дмитрий Тренин е един от водещите политолози в Русия. Професор-изследовател във Факултета по международна стопанска система и международна политика на Националния проучвателен университет „ Висше учебно заведение по стопанска система “, водещ откривател в Центъра за интернационална сигурност към Института за международна стопанска система и интернационалните връзки на Руската Академия на Науките.

Епицентър.бг разгласява отговора му на публикацията на Сергей Караганов „ Трудно, само че належащо решение “, където Караганов обосновава нуждата Русия да нанесе предпазен нуклеарен удар в страна от Европейския съюз.

Интересният факт е, че в Русия Караганов е считан за „ реалист “, а Тренин за „ либерал “. Нещо повече – тяхното съревнование е оприличавано на това сред Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински. Двамата са считани за стълбове в съветската политология. Сега обаче в главната точка – за заличения боязън от нуклеарен удар, мненията им съответстват.   
„ Сдържащият боязън от атомната бомба, който присъстваше през втората половина на 20 век, изчезна. Ядреното оръжие е изведено отвън скобите. Практическият извод от това е явен: няма за какво да се опасяваме от реакцията на Русия “. Това е извънредно рисково неправилно разбиране “, написа в отговора Тренин. И още: „ Американците и техните съдружници в действителност играят на съветска рулетка. “
В няколко публикации ви предлагаме отзиви от полемиката, която към този момент се води освен в експертните среди, само че и измежду политическия хайлайф. В публикацията си „ Епохата на борбата “ от 3 юли Дмитрий Медведев написа: „ Ще отбележа едно нещо, което политиците от всевъзможен тип не обичат да признават: нуклеарен апокалипсис е освен вероятен, само че и много евентуален “.
Статията на Караганов можете да прочетете на този линк https://epicenter.bg/article/Sergey-Karaganov--Strahat-ot-yadrena-eskalatsiya-da-bade-vazstanoven--Inache-chovechestvoto-e-obrecheno/319759/11/0

Дмитрий Тренин

В неотдавнашната си публикация Сергей Караганов сложи в общественото пространство най-трудния въпрос - за потребление на нуклеарно оръжие в продължаващата 16 месеца специфична военна интервенция в Украйна. Много от отговорите на тази обява се свеждат до известната формула - в нуклеарна война не може да има спечелили и тя не трябва да се случва. На този декор президентът Владимир Путин, отговаряйки на въпрос по време на Петербургския интернационален стопански конгрес, приказва в смисъл, че нуклеарните оръжия са средство за въздържане, изискванията за тяхното потребление са избрани в доктринални документи; съществува теоретична опция за потребление на това оръжие, само че в този момент няма потребност да се употребява.

По принцип през цялото време на украинския спор нуклеарните оръжия са „ на работната маса “ на съветската политика точно като средство за предотвратяване от замесване в спора на Съединени американски щати и техните съдружници. Въпреки това многократните обществени индикации от съветския президент и други публични лица за нуклеарния статут на Русия до момента не предотвратиха пълзящата ескалация на присъединяване на страни от НАТО във военни интервенции в Украйна. В резултат на това стана ясно, че нуклеарното въздържане, на което мнозина в Москва разчитаха като надеждно средство за обезпечаване на виталните ползи на страната, се оказа инструмент с доста по-ограничено приложение.

Всъщност Съединените щати в този момент си сложиха немислима през годините на Студената война задача - да победят друга нуклеарна суперсила в стратегически изключително значим за нея район, без да прибягват до нуклеарни оръжия, а единствено посредством въоръжаване и надзор на трета страна. Американците работят внимателно, тестват реакцията на съперника и поредно уголемяват границите на вероятното във връзка с трансферираните в Киев оръжия, както и избора на цели за тях. От доставката на противотанкови оръжия Съединените щати се приближиха до прехвърлянето на изтребители F-16 и ракети с огромен обхват в Украйна.

Вероятно сходна американска тактика се основава на убеждението, че съветското управление няма да посмее да употребява нуклеарно оръжие в сегашния спор, а споменаването на съветския нуклеарен боеприпас не е нищо повече от блъф. Американците външно реагираха умерено даже на разполагането на съветски нестратегически нуклеарни оръжия в Беларус. Подобно „ дръзновение “ е директен резултат от геополитическите промени през последните три десетилетия и промяната на поколенията на ръководещите в Съединени американски щати и на Запад като цяло.

Сдържащият боязън от атомната бомба, който присъстваше през втората половина на 20 век, изчезна. Ядреното оръжие е изведено отвън скобите. Практическият извод от това е явен: няма за какво да се опасяваме от реакцията на Русия. Това е извънредно рисково неправилно разбиране.

Траекторията на украинската война сочи ескалация на спора както по хоризонтала, посредством разширение на театъра на военните дейности, по този начин и по вертикала, посредством увеличение на мощта на употребяваните оръжия и интензивността на тяхното потребление. Трябва трезво да се признае, че тази траектория води в посока на директен въоръжен конфликт сред Русия и НАТО. Ако насъбраният подтик не бъде спрян, тогава подобен конфликт ще се случи и в този случай войната, трансферирала се в Европа, съвсем неизбежно ще стане нуклеарна. А след известно време нуклеарна война в Европа най-вероятно ще докара до замяна на удари сред Русия и Съединени американски щати.

Американците и техните съдружници в действителност играят на съветска рулетка. Да, до момента реакцията на Русия на атентатите по „ Северен поток “, офанзивата с дрон против базата на стратегическата авиация в Енгелс, навлизането на въоръжени от Запада диверсанти в региона на Белгород и доста други дейности на страната, подкрепяна и направлявана от Вашингтон, бяха релативно сдържани. Такава въздържаност, както наскоро даде ясно да се разбере президентът Путин, има основателни аргументи. Русия, сподели Върховният главнокомандващ, има способността да унищожи всяка постройка в Киев, само че няма да се подаде на методите на гнет, употребявани от врага. Но Путин сподели още, че Русия обмисля разнообразни разновидности за унищожаването на западни военни самолети, в случай че те, основани на територията на страни от НАТО, вземат участие във войната в Украйна.

Досега съветската тактика в украинския спор предоставяше самодейността за ескалация на съперника. Западът се възползва от това, пробвайки се да изтощи Русия на бойното поле и да я разклати от вътрешната страна. За нас няма смисъл да поддържаме тази скица. Напротив, има смисъл да усъвършенстваме и модернизираме нашата тактика за нуклеарно въздържане, като вземем поради практическия опит от украинския спор. Съществуващите доктринални разпореждания бяха дефинирани освен преди началото на военната специфична интервенция, само че и, явно, без ясна визия какво може да се случи по време на СВО.

Външната тактика на Русия включва, с изключение на чисто военните, външнополитически, осведомителни и други аспекти. Към главния съперник би трябвало да бъде изпратен категоричен и към този момент не устен сигнал, че Москва няма да играе съгласно разпоредбите, открити от противоположната страна. Разбира се, паралелно с това е належащо да организираме конфиденциален разговор с нашите стратегически сътрудници и с неутрални страни, като очертаем претекстовете и задачите на нашите дейности. Възможността за потребление на нуклеарни оръжия в сегашния спор не би трябвало да се крие. Такава действителна, а освен теоретична вероятност би трябвало да се трансформира в тласък за ограничение и прекъсване на ескалацията на войната и в последна сметка да проправи пътя към устройващо ни стратегическо равновесие в Европа.

Що се отнася до съветските нуклеарни удари против страни от НАТО: Хипотетично казано, Вашингтон най-вероятно няма да отговори на тези удари със личен нуклеарен удар против Русия, заради боязън от съветско възмездие против самите Съединени щати. Липсата на сходна реакция ще разсее митологията, създавана от десетилетия към член 5 от Северноатлантическия контракт и ще докара до най-дълбоката рецесия на НАТО - може би даже до разпадането на организацията. Не е изключено при тези условия атлантическите елити на страните от НАТО и Европейски Съюз да изпаднат в суматоха и да бъдат пометени от национални сили, които ще видят с очите си, че сигурността на техните страни в действителност зависи не от несъществуващия " нуклеарен чадър “ на Съединени американски щати, само че върху построяването на уравновесени връзки с Русия. Може да се окаже, че Америка ще остави Русия на мира.

Възможно е преди малко разказаният сюжет да се окаже правилен. Но е допустимо и да не е напълно правилен. Да, евентуално американският нуклеарен удар против Русия няма да последва незабавно. Американците надали ще жертват Бостън поради Познан, както по време на Студената война нямаше да жертват Чикаго поради Хамбург. Но също по този начин е евентуално да има някакъв отговор от Съединените щати. Тази неядрена реакция - няма да гадаем каква - евентуално ще бъде сензитивна и мъчителна за нас. Вероятно с негова помощ Вашингтон ще се опита да преследва цел, сходна на нашата: да сковава волята на съветското управление да продължи войната и да сътвори суматоха в съветското общество.

Малко евентуално е съветското управление да капитулира след подобен удар: на този стадий ще става въпрос за самото битие на Русия. Най-вероятно ще последва ответен удар - и този път, може да се допусна, към този момент по главния съперник, а не по неговите спътници.

Нека спрем пред тази точка, след която няма връщане и да обобщим нашия разбор. „ Ядреният патрон ” наложително и показателно би трябвало да бъде вкаран в „ барабана на револвера ”, с който необмислено си играе през днешния ден управлението на Съединени американски щати. Ако перифразираме един починал американски общественик, за какво се нуждаем от нуклеарни оръжия, ако  се отхвърляме да ги използваме пред лицето на екзистенциална опасност.
Няма потребност повече да плашите някого с думи. Необходимо е да се подготвите на практика за вероятно потребление (на нуклеарно оръжие – б. пр.), деликатно да разгледате вероятните разновидности и техните последици.

Войната в Украйна закупи нескончаем темперамент. Доколкото може да се съди по дейностите на съветското управление, то счита, че ще реализиране стратегически триумф, разчитайки на съветските запаси, които са в пъти по-големи от украинските, както и на обстоятелството, че залогът за Русия в тази война е доста по-висок в сравнение с този на Запада. Тази сметка евентуално е вярна, само че би трябвало да се има поради, че врагът прави оценка възможностите на Русия по друг метод от нас и може да предприеме стъпки, които да доведат до пряк въоръжен конфликт на Руската федерация с НАТО и Съединени американски щати. Трябва да сме готови за такова развиване на обстановката. За да се избегне обща злополука, е належащо да се върне страхът в политиката и публичното схващане: в нуклеарната епоха това е единствената гаранция за запазването на човечеството.

Превод от съветски език: Валентин Радомирски