Джоузеф Бел, експерт по разплащания от Охеra Consulting LLP, пред

Джоузеф Бел, специалист по разплащания от Охеra Consulting LLP, пред money.bg

Какви са главните трендове, които оказват въздействие върху разплащанията през днешния ден? И по какъв начин това трансформира пазара на заплащания?

Промените в бранша са извънредно динамични. Ако би трябвало да ги сведем до три области, това са: новите регулации, които разкриват благоприятни условия за междубанкови плащания; софтуерният прогрес, с помощта на който са вероятни нови услуги като да вземем за пример мобилните плащания; и измененията в упованията на потребителите от платежните услуги, като се слага акцент върху удобството. Всичко това значи един по-разнообразен и механически модернизиран бранш на заплащанията, в който стартират да се разкриват нови сфери за конкуренция. За мен точно тези нови сфери представляваха максимален интерес в нашето изследване.

Във Вашия разбор " Конкурентна среда за заплащанията - европейска вероятност ", поръчан от Mastercard, казвате, че конкуренцията на пазара на заплащанията постоянно бива разбирана неправилно. Защо заплащанията са разнообразни от всеки различен бранш?

На едно базово равнище заплащанията са това, което движи останалата част от стопанската система. Това значи, че всяко рационализиране на метода, по който действат заплащанията, от своя страна носи изгоди за потребителите и търговците, които ги употребяват. Същевременно, платежните способи, които използваме, също се въздействат от измененията в стопанската система в по-широк проект, като да вземем за пример от растежа на електронната търговия.

Как новата инструкция за платежните услуги (ДПУ2) [2] ще промени заплащанията на дребно в Европа? Какъв ще бъде резултатът й върху конкуренцията?

Може да се каже, че целият свят гледа към Европа, що се отнася до метода, по който ДПУ2 навлиза на пазара. Директивата внесе голям брой промени във връзка с държанието, което би трябвало да съблюдават доставчиците на платежни услуги и банките, и ще се наложи да изчакаме още няколко години, преди да можем да забележим цялостния й резултат. Промяната, която с право се дискутира най-вече, що се отнася до конкуренцията, е така наречен " open banking ". По създание това значи, че ДПУ2 позволява на клиентите на банките да употребяват услугите на снабдители - трети страни за ръководство на своите финанси и за иницииране на заплащания от тяхно име. Това улеснява навлизането на нови играчи в бранша, като им дава още една опция за реализиране на плащания; те могат да се учредят като трето лице-инициатор на заплащания според ДПУ2. Навлизането на нови играчи значи повече конкуренция.

Мнозина смятат, че пазарът за заплащания на дребно е ангажиран от огромните обичайни играчи, което прави навлизането на нови нетрадиционни участници мъчно, в случай че не и невероятно. Има ли действителна конкуренция при заплащанията? Колко открит е пазарът за нови уиграчи?

Това в действителност е обичайният взор върху нещата, само че той не подхожда на това, което виждаме на пазара през днешния ден. Една значима наклонност е, че хората все по-често носят в себе си и употребяват голям брой платежни способи. Ето за какво това, че имате обичайни принадлежности като пари в брой или карта в портмонето си, не ви пречи да употребявате и дадена нова платежна услуга. По тази причина през последните 15-тина години най-различни типове играчи сполучливо навлязоха на европейския пазар, включително огромни софтуерни компании, само че и стартъпи. Сред сполучливите образци са Klarna, Payconiq, Swish и Vipps.

Трябва ли на дребните и на новите играчи да се дава конкурентно преимущество пред огромните? Трябва ли те да бъдат изключени от регулациите за известно време?

Много от наредбите в ДПУ2 са ориентирани в огромна степен към поддържане и възстановяване на сигурността при заплащанията. Очевидно е налице публичен интерес да се подсигурява, че те се ползват за бранша като цяло. Понякога се не помни, че това би трябвало да работи в изгода и на конкуренцията. Доверието е основен фактор при установяване на това кои способи на заплащане се употребяват. Когато потребителите знаят, че едни и същи стандарти важат за целия пазар, това оказва помощ да се реализира равнопоставеност във връзка с доверието. Така потребителите могат да изберат дадена непозната платежна услуга и да знаят, че тя дава отговор на минималните изискуеми стандарти във връзка със сигурността.

Всъщност насочването на регулациите само към по-големите играчи може да породи риск от подкопаване на растежа на новите играчи. Това може да се случи, в случай че по този начин се предизвикват новите играчи да останат дребни, с цел да избегнат тежестта на цялостната регулация, или в случай че имате регулация на цените на огромните играчи, която понижава оборота, който новите играчи могат да осъществят на даден пазар, като по този метод се понижават и тласъците им изобщо да навлязат на него.

Мобилните заплащания и мобилните портфейли стават все по-популярни в България и по целия свят. Благодарение на NFC [3] технологията нашите смарт телефони, часовници и други се трансфораха в платежни устройства. Как те трансформират конкурентната среда в Европа и за какво?

Цифровите портфейли могат да съчетават релативно базови способи за заплащане, като да вземем за пример кредитни прехвърляния и пряк дебит, с оптимизации като улеснение и отбрана на потребителя, заради което се конкурират непосредствено с други способи за заплащане, като да вземем за пример картите. Например в Германия доста покупко-продажби през PayPal се финансират чрез директни дебити и кредитни прехвърляния и неведнъж оферират равнище на отбрана на потребителя, съпоставимо с това при картите.

Благодарение на тях потребителите могат по-лесно да носят и сменят разнообразни способи за картови и междубанкови заплащания, като употребяват едно и също устройство.

Значи имаме всички тези нови играчи на пазара, имаме мобилни заплащания и цифрови портфейли, само че в края на краищата всички те употребяват картови или заплащания в действително време. Казано иначе - действителният избор, що се отнася до технологията, е редуциран до картови заплащания или заплащания в действително време. Как цифровите портфейли ще доведат до повече конкуренция - да вземем за пример сред платежните схеми?

Тук е значимо възходящото значение на удобството за потребителите на заплащания. Като съхраняват потребителски данни и дават приложение или онлайн услуга, които са бързи и лесни за прилагане, цифровите портфейли построяват близка връзка със своите консуматори. Това ги прави значими играчи в разрастващата се конкурентна среда - те могат действително да повлияят за това кой от наличните платежни способи да се употребява за съответната транзакция. Това значи, че те са в позиция да окажат същински конкурентен напън върху картовите и междубанковите платежни способи, като насочват клиентите си към оня способ, който предлага най-хубавите условия на цифровия портфейл.

Какъв ще бъде резултатът от всички тези промени върху пазара на заплащания на дребно - както за търговците, по този начин и за потребителите?

И потребителите, и търговците към този момент могат да избират всред цяла гама способи за заплащане с друго съответствие " цена/качество ", а по-ниските бариери пред навлизането на пазара евентуално ще значат повече избор в бъдеще. Това ще докара със себе си и съответните изгоди от по-големия избор - нововъведения, които пораждат услуги, които от ден на ден се напасват по отношение на потребностите и желанията на потребителите и опцията да се търсят по-ниски цени за обещано равнище на обслужване.

ДПУ2 бе препоръчан в пакет с Регламента по отношение на обменните такси за платежни интервенции с общата цел (1) да се усили конкуренцията, (2) да се насърчат нововъведенията и (3) да се подтикват електронните заплащания в Европейския съюз. Въпреки че ДПУ2 към момента не е изцяло имплементирана, Европейската комисия стартира да прави оценка резултата от Регламента по отношение на обменните такси за платежни интервенции върху пазара на заплащанията. Не е ли това прибързано? Колко време ще би трябвало, с цел да се види цялостния резултат от този законодателен пакет?

Регламентът по отношение на обменните такси беше една огромна смяна в метода, по който се контролират картовите заплащания. Нормално е Комисията да преглежда резултатите от регулацията в този момент —ако тя чака бранша да спре да се трансформира, може да чака постоянно. Мисля, че е нужна нерешителност, когато се обмислят каквито и да било промени в тази регулация през идващите пет години. Комисията и лицата, виновни за образуването на политиките, ще получат най-хубавите резултати само в случай че възприемат един повсеместен взор за това по какъв начин еволюира пазарът, а не като основават решенията си само на информация за пазара от последните пет години.

Каква роля имат регулацията/регулаторите в тази нова среда на заплащанията? Има ли място и причини за ценово контролиране или други форми на регулация ще бъдат по-адекватни?

На ценовото контролиране от време на време се гледа като на прелъстителен политически инструмент, защото основава усещането, че нещо, което се възприема като проблем, се взема решение непосредствено - просто намалявате цените, които считате за прекомерно високи. Но минусите на ценовото контролиране са добре известни и на икономистите, и на регулаторните органи. То може да обезкуражи или даже да отстрани тласъците за нахлуване на пазара, за напредък и за нововъведения на играчите, което в последна сметка е в ущърб на потребителите. По тази причина за ефикасното контролиране на пазара на заплащанията ще би трябвало регулаторите да възприемат един холистичен мироглед за метода на действие на пазара, а не просто на цените. Тук централните фактори ще бъдат изборът, нововъведенията, качеството и сигурността. Предвид значимостта на заплащанията за действието на стопанската система в по-широк смисъл и темповете на смяна в бранша, е вярно регулаторите да ги наблюдават от близко и да възнамеряват политики и регулации по метод, който е в сходство с конкурентната динамичност в бранша.

Бихте ли споделили, че що се отнася до конкуренцията, пазарът на платежни карти не би трябвало повече да се третира като обособен продуктов пазар, а вместо това дефиницията на пазара следва да се разшири, тъй че да включи и тези други форми на заплащане (и техните доставчици)?

Това не е нещо, което сме разглеждали особено в изследването ни. Обаче все по-голямата взаимозаменяемост сред методите на заплащане е нещо, което би трябвало да бъде регистрирано от хората, които вършат публични пазарни оценки в бранша.

Предвиждате ли разноските за приемане на карти да намалеят през идващите години заради по-голямата конкуренция от страна на некартовите платежни решения?

Роля имат огромен набор от фактори, само че ние към този момент виждаме понижаване на разноските за приемане за търговците и чакам тази наклонност да продължи. Основна движеща мощ за това е отливът от парите в брой, боравенето с които кардинално е по-времеемко и скъпо за търговците, в сравнение с електронните заплащания. От страна на електронните заплащания нововъведения като безконтактните и мобилните заплащания форсираха транзакциите, което още повече понижава разноските за приемане за търговците. Конкуренцията сред всички платежни услуги евентуално ще насърчи повече нововъведения, с помощта на които заплащанията се форсират и цената им понижава на мястото на продажба. Една област, в която започваме да следим това, са разноските за съоръжение. Например има разнообразни услуги, които разрешават на търговците (в частност на дребните и междинните предприятия) да одобряват картови заплащания благодарение на уголемение (plug-in) към смарт телефон, вместо чрез независимо терминално устройство. Бъдещият процес ще продължи с създаването на технологията за въвеждане на пин код върху тъчскрийн клавиатура на терминално устройство (pin on glass), която разрешава търговците да употребяват самия смарт телефон като терминално устройство за заплащане. Всичко това свидетелства, че конкуренцията бранша в действителност кара както обичайните, по този начин и новите играчи да намират способи за повишение на успеваемостта на приемането на заплащания, което е от изгода и за потребителите, и за търговците.

[1] https://www.oxera.com/

[2] Т.е. Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на Директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за анулация на Директива 2007/64/ЕО - бел. прев.

[3] Near Field Communication, технология за безконтактна връзка - бел. прев.