Джон Ленън и създаването на последния му албум
Джон избира да записва в The Hit Factory, защото това студио беше „ по-встрани “, а той желае целия план да бъде допустимо най-инкогнито. Преди да бъдат наети, музикантите и продуцентите, и изобщо всеки човек, който ще работи върху новия албум, е инструктиран да си даде дата на раждане на Джон и Йоко. Защо? Защото двамата се занимаваха съществено с нумерология и астрология и всеки член на екипа трябваше да бъде тестван и одобрен…
Джон обаче беше в въодушевление и е доста благополучен. Нямаше го към този момент саркастичният, от време на време даже нечовечен Джон Ленън. На негово място беше един другарски надъхан, благополучен, шеговит и деятелен музикант, припрян да направи хубава музика.
Преди да седне да записва, Джон обичаше да си прави масаж, тъй като това очевидно отпуска гласа му и му оказа помощ да пее по-добре. Нещо, което евентуално не подобряваше гласа му, беше, че Джон (и Йоко) са тежки пушачи.
Джон постоянно е бил ексцентрик. Един ден един от музикантите пушеше цигара с него. Той вижда голяма купа и попита Джон: „ Това пепелник ли е? “ Джон дал отговор „ Да “. Музикантът: „ Изглежда много остаряло “ и загасил цигарата си в него. Джон тогава споделил: „ Да, принадлежала е на фараон “. Оказва се, че това е купа за плодове от 3000 година прочие н. е. И Джон обичаше да я употребява за пепелник…
По време на сесиите той беше на диета от суши и сашими, които се поръчваха всеки ден. Но на останалите музиканти скоро им омръзна от тази кухня и минаха на чийзбургери. Момчетата постоянно изчезваха в прилежаща стая, с цел да се крият и да ядат бургери. Един ден Джон отиде при тях да види какво вършат и когато влиза и ги вижда те му оферират бургер. Нарушавайки здравословната си диета (и съгласно слуховете, проверявайки дали Йоко е наоколо), Джон споделя: „ Разбира се, не съм ял чизбургер от години “.
Най-голямата пристрастеност на Джон пък за пиянство по време на основаването на албума е супер мощно бразилско кафе. Той си го носеше в студиото, дружно със личен кафемашина и пиеше по една чаша на всеки няколко часа, до момента в който записваше.
Беше твърдо решено, че албумът, наименуван „ Double Fantasy “, ще бъде на половина Джон и на половина Йоко. Това означаваше, че всяка втора ария би трябвало да е ария на Йоко, тъй като всички знаеха, че в случай че едната страна е единствено Джон, а другата е единствено Йоко, никой няма да слуша страната на Йоко.
Джон беше надълбоко и безумно влюбен и се увери, че на Йоко се дава същото време и внимание. В края на една ария за нея Джон включва високоговорителите и й споделя: „ Поздравления, Йоко, преди малко записа първият си шлагер номер едно “. (Същото нещо продуцентът на Бийтълс, Джордж Мартин, им споделя през 1963 година откакто записват песента „ Please Please Me “. Прогнозата на Джордж обаче се оказва вярна през 1963 година а на Джон – не изключително.)
За песента „ Hard Times are Over “, Джон беше наел черенокож госпел хор, който да пее бек вокали. След като записът на песента завърши, лидерът на хора пристъпва към микрофона и споделя: „ Ленън, имаме нещо, което бихме желали да ви дадем “. Те започнаха да пеят мудна ария, която мина в много по-бърна, а телата им се люлееха и ръкопляскаха. Според очевидци Джон и Йоко бяха извънредно трогнати от този сърдечен подарък.
Записите завършиха и „ Double Fantasy “ беше публикуван в средата на ноември 1980 година Албумът получи смесени ревюта и се продава изключително добре.
Лоши мнения настрани, Джон беше оптимист и с неспокойствие очакваше да направи турне през 1981 година Той имаше всевъзможни проекти по отношение на видеоекраните и типа на концерта. Той искаше да изпее нови версии на старите класики на Бийтълс, в това число и римейк на „ I Want to Hold Your Hand “ на това турне. Планът му беше да коленичи в краката на Йоко по време на песента. (За благополучие тази концепция в никакъв случай не вижда бял свят.)
…
Но доста повече за жалост е, че невероятният живот на Джон Ленън трябваше трагично да завърши единствено няколко седмици по-късно. Човек може единствено да си показа страхотната музика, която би ни дал, в случай че беше останал жив.
