Джак Уорд се появява за първи път в историята на

Джак Уорд се появява за първи път в историята на 50-годишна възраст. Успява да влезе в архивите с една доста забавна концепция – да открадне транспортен съд, да събере всички приятели по чашка и да стане корсар. Една сентенция постоянно припомня, че старите тигри умират в багра, затова не би трябвало да забравяме, че всеки има късмет да изненада света. В идващите две десетилетия, капитанът на крадения транспортен съд ще успее да влезе в някои доста тежки сражения и да се трансформира в един от съвършените пирати на XVI век.

За разлика от други морски капитани, Уорд залагай на своята бойна секира, куката и най-важното – броня на чатала, която да го защищава от възможни офанзиви на най-милото и свидното за мъжа. Основните атакуващи направления са ориентирани точно към Средиземноморието, а когато името му стартира да се загатва все по-често, Джак към този момент има сериозна флота от кръвожадни пирати, които на драго сърце ще припознаят комерсиалните кораби като лични. Според някои източници, Джак Уорд е вдъхновението за основаването на Джак Спароу.

Бъдещият морски капитан се ражда през 1533 година в Кент Каунти – малко риболовно градче в Англия. Няма доста информация за началото на живота му и на практика до 50-тата годишнина никой не знае с какво се занимава, само че мнозина подозират, че е израстнал като безпаричен моряк и риболовец и е прекарал известно време в борба с Испания. В някои архиви се приказва, че е плавал на запад към Карибите, в други се счита, че е достигнал до американски колонии, само че нищо не е несъмнено, изключително за този воин. С постигането на помирение сред Испания и Англия през 1604 година, кралицата декларира, че е към този момент време всички британски кораби да спрат да влизат в спор с испанските плавателни съдове.

Това на практика лишава Джак от главното му развлечение, а и на 50-годишна възраст е достигнал до заключението, че даже и да се върне назад в родината си, просто няма смисъл да продължава живота си като безпаричен риболовец. Прибира се за финален път вкъщи си, събира всички другари от кръчмата и дружно с тях отива на пристанището. Харесва един по-голям транспортен съд, влиза в борба с пазачите му, като численото предимство съумява да вземе превес и потегля в незнайна посока. Първоначално бъдещият корсар знаел, че на кораба има бижута или коприна и по тази причина решил просто да го ограби дружно с приятелите си, само че за зла неволя се оказало, че няма нищо скъпо, с изключение на самият транспортен съд.

Въоръжените приятели от кръчмата имали единствено своите брадви и ловни мускети, само че това не им попречило след няколко дни да вземат на абордаж френски транспортен съд в Средиземноморието. Оказало се, че пияните риболовци били изкусни бойци и бързо съумели да се снабдят с първата си от доста идни плячки. Веднъж щом събрал задоволително финанси, капитанът почнал да обикаля британските пристанища и да наема още по-сериозни бабаити за воденето на тежки сражения. Понеже мнозина не изразявали топлите си усеща към католицизма, те нападали всяка страна, в която тази вяра била на особена респект.

Друго допустимо решение е, че най-вероятно се надявал да изиска амнистия от краля, чийто убеждения за католицизма също не били изключително мощни. Като физика, капитанът бил невисок, прошарен, плешив, раздразним, космат и необикновено противен, с цел да накара всеки да се опасява от него. Като прибавим и обстоятелството, че постоянно нападал челно корабите със своята голяма секира и два пистлета в пояса си, мнозина от съперниците му го описвали като страшна панорама. В началото имал флота от 3-4 кораба, само че по-късно почнал да прибавя и малко повече. Колкото повече нападал, толкоз по-бързо и самите екипажи предпочитали да се предадат без пердах.

Неговите подчинени си спомняли, че бил постоянно пийнал, приказвал на елементарен език, а одеждите му постоянно били направени от коприна, тъкмо тази стока била една от най-търсените по това време. През 1605 година Джак Уорд влиза в пристанището на Тунис. Градът е прочут с невероятното си количество отрепки и невисок стандарт на животи. Именно там всеки корсар се усеща като вкъщи си и може да влага всичките си съкровища за разточителен живот. На пристанището стартира ремонт на корабите си, продава стоката, съумява да наеме нов личен състав от англичани и холандци, сприятелява се с офицера на еничерския корпус Ухтман Дей. Сделката сред тях е, че 15% от всичката плячка ще отива при Дей, а в подмяна корабите на Уорд ще имат безвредно пристанище, където да се вършат поправки и да се разтоварва стоката.

През идващите две години и двамата остават изключително щастливи от направената договорка. Корабите на морския вълк атакуват египетски, източно средиземноморски, китайски и венициански кораби, всичките заредени до спукване със стока. Една от огромните му победи идва през 1607 година със срещата на голям търговски транспортен съд Reniera e Soderina по път към Венеция. Корабът бил зареден с коприна от Алепо. Капитанът вижда, че Reniera e Soderina е толкоз претрупан, че мъчно може да маневрира и затова решил да помогне на неопитните моряци с разтоварването на стоката. При опит на комерсиалния транспортен съд да се отбрани, оръдията не съумели в никакъв случай да прицелят тъкмо пирата.

Огънят се връща при идната маневра и обездвижва комерсиалния кораб. Пиратите взимат екипажа на абордаж. Междувременно оръдията на пиратските кораби са сдвоени и стрелят гюлета с вериги, което бързо понижава защитния личен състав на съперника. При типа на разграничени човешки тела на части, множеството предпочели да се предадат. Според архивите, Джак съумял да плени 1500-тонен транспортен съд. На борда имало задоволително плячка, с цел да се пенсионира и в никакъв случай повече да не плава.С парите от продадената коприна, пиратът закупува имения в Тунис, наема войска от прислужници и стартира да натрупа плячката си в тях. За малко време се трансформира в един от най-богатите пирати на своето време.

Макар и венецианците да го ненавиждат, те не отхвърлят гения му и не икономисват суперлативи като „ най-хубавият морски капитан, който в миналото е плавал в това море “. Английските капитани го канели на вечеря, когато идват в Тунис, тъй като се надявали, че ще го омилостивят, което постоянно не завършвало добре за самите тях. Докато пиратите работят върху въоръжаването на Reniera e Soderina, поставяйки към 60 оръдия на горните палуби, множеството моряци почнали да мечтаят и да подозират, че най-вероятно Джак е починал. За страдание се оказало, че бъркат доста, изключително с преработката на бойния транспортен съд. На 60-годишна възраст през 1610 година след близо 5 години в корабоплаване и разграбване, Уорд най-сетне взема решение да се пенсионира.

Изправя се пред краля на Англия, с цел да изиска помилван, само че Венеция декларира, че ще стартира война с британската корона, в случай че Уорд получи амнистия. След като станало ясно, че в никакъв случай няма да се върне вкъщи, капитанът потегля с кораба си за имението в Тунис. Приема исляма, с цел да подразни своите управници, прекръства се на Юсуф Рейс и стартира да тренира идващото потомство пирати. Говори се, че морският вълк е взел участие в избавителни задачи и оказал помощ на мюсюлмани и евреи да избягат от дългата ръка на Испанската инквизиция, само че за челен път няма по какъв начин тази информация да се удостовери. През 1622 година Рейс се разболява от чума и умира на 69-годишна възраст. Мнозина си отдъхват и се надяват да плават доста по-спокойно, само че и тази вяра не съумява да ги зарадва.