Съдът в Страсбург: Дисциплинарните санкции за съдия Мирослава Тодорова са отмъщение
Дисциплинарните производства, заведени против арбитър Мирослава Тодорова през 2011 и 2012 година и глобите, което са й наложени в границите на това произвеждане, са имали главната цел да я санкционират и сплашат заради сериозните й позиции против Висшия правосъден съвет и изпълнителната власт. Желанието да се употребява дисциплинарната процедура като възмездие за обществени позиции наподобява изключително обезпокоително.
Това установи Съдът по правата на индивида в Страсбург в от вторник по делото на арбитър Мирослава Тодорова, някогашен ръководител на Съюза на съдиите в България, против която през 2010 година стартира продължителна институционална, политическа и дирижирана медийна офанзива, изключително директна от страна Висшия правосъден съвет, вътрешния министър Цветан Цветанов и политици от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Срещу Тодорова бяха формирани дисциплинарни производства, стимулирани със забавени от нея каузи, в които й бяха наложени наказания като понижаване на заплатата и дисциплинарно уволняване (после анулирано от съда). Българските управляващи твърдяха, че делата и глобите против Тодорова нямат нищо общо с сериозните й позиции и с позициите на Съюза на съдиите в България, само че Съдът в Страсбург открива тъкмо противоположното.
С оповестеното решение по делото " Мирослава Тодорова против България " страната е наказана за нарушение на правото й на свободно изложение на мнение, както и за дискриминация, обвързвана с това право. Най-съществената част от решението по това дело е, че българската страна за първи път е наказана за нарушение на член 18 от Конвенцията, който не разрешава да се постановат ограничавания на съществени права сякаш видимо за законни и възможни цели, само че в действителност напълно разнообразни от допустимото по закон . Другояче казано, българските институции - Висш съдебен съвет, инспектората към него и Върховният административен съд в петчленен състав, са злоупотребили с пълномощията си и са позволили дисциплинарно произвеждане, което е формирано не с цел да глоби нарушавания по работа, а да накаже за сериозни позиции. Нещо повече, Европейски съд по правата на човека категорично отбелязва, че преглежда жалбата по член 18 от Конвенцията като главен аспект на това дело.
Решението по делото на Тодорова идва единствено седмица откакто Съдът в Страсбург препрати на българските управляващи жалбата на евродепутата Елена Йончева, в която като централен въпрос се слага точно нарушаването на член 18 от Конвенцията - изказванията на Йончева, че прокуратурата е злоупотребила с пълномощията си като е образувала наказателно произвеждане против нея, с измислени обвинявания като средство за принуда поради следствията й против корупцията в ръководството. И още веднъж по жалбата на Йончева Европейски съд по правата на човека отбелязва, че тя визира един извънредно сериозен въпрос и това дело има капацитет за доста влияние.
В случая с Мирослава Тодорова съдът слага въпроса с дисциплинарната процедура против нея в подтекста на цялата брутална и продължителна офанзива, на която е била подложена. Тя ескалира изключително мощно след опълчването на ССБ на избора на Владимира Янева - фамилната другарка на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, за ръководител на Софийския градски съд и стигна до общественото очерняне на Тодорова от Цветанов, който от телевизионния ефир разгласи, че тя покровителства проведената престъпност. Тодорова заведе дело против него, а той се скри зад имунитета си до момента в който изтече отминалостта.
Мирослава Тодорова оглави ССБ в един интервал, в който статуквото зад ГЕРБ и Движение за права и свободи стартира изключително интензивни ходове за преодоляване на правосъдната власт, корумпирането й и подчиняването й на подмолни ползи. Първите спорове на съдийската организация с тогавашния Висш съдебен съвет започнаха с избора на Веселин Пенгезов за ръководител на Софийския апелативен съд, макар мощната опозиция в гилдията, последван от абсурда Красьо Черния във Висш съдебен съвет, а по-късно и от опитите на изпълнителната власт в лицето на Цветан Цветанов да дирижира развиването на правосъдни процеси по медийни каузи, като обществено жигосва съдиите които анулират ограничения за неотклонение, както и изобщо съда. От това време е и репликата на Цветанов, че " съдилищата носят взаимна отговорност за всички тези убийства, станали през последните години ".
Всички тези дейности срещаха отпора на ССБ, а след избора на Владимира Янева организацията и нейният ръководител се трансфораха в конкурент №1 на властта. Инспектората на Висш съдебен съвет образува специфична инспекция за закъснение на каузи в наказателната гилдия на Софийски градски съд, където работи Тодорова, а тогавашният основен контрольор Ана Караиванова коменитра, че данъкоплатецът заплаща на съдиите на първо място да си пишат делата, а изказвания да си пишат в извънработно време и " заради тази причина ще проверим кои съдии са показали претекстовете за решенията си в плануваните от закона периоди ".
В подтекста на всички тези и доста друго обстоятелства, изложени по делото, Европейски съд по правата на човека прави извода за дисциплинарната процедура като възмездие. Това следва освен от тежестта на наложените санкции, само че и от мненията на членовете на Висш съдебен съвет по време на съвещанието на правосъдния орган, говорещи за предумишленост. Изключителната тежест и непропорционалният темперамент на дисциплинарното уволняване е маркирано от огромна част от правосъдната и правната общественост в България, от самия министър на правораздаването, от медиите, неправителствените организации, както и от интернационалните организации, показва Европейски съд по правата на човека.
Това не е било поправено и от Върховен административен съд, пред който Тодорова апелира решението, като поддържа, че дисциплинарното произвеждане е стимулирано извънредно от политически съображения и действителната цел е да я накаже за нейните позиции като ръководител на ССБ. Петчленният състав на съда напълно пренебрегва този мотив. И без значение, че и уволнението й в последна сметка е анулирано, това не трансформира обстоятелството, че дисциплинарното произвеждане е било формирано за да се накаже и сплаши Тодорова, което е имало възспиращ резултат във връзка с съдиите да показват сериозни отзиви за Висш съдебен съвет и независимостта на правосъдната власт.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Вечерни вести 2 Вечерни вести 3 Икономика 1 Вечерни вести 2 Свят 3 Икономика 1 Икономика 2 Образование 3 Компании
Мирослава Тодорова не е предявила искане за обезщетение за нарушените й право и съдът не е присъдил такова.
Но тормозът против нея от страна на статуквото, което прадължава да владее ръководството на правосъдната власт, продължава. През юли 2019 година за имущество и спор на ползи с незаличени персонални данни - нейни и на фамилията й. В заглавието на файла, качен на уеб страницата на Инспектората към Висшия правосъден съвет, е добавено " NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII ", което недвусмислено сочи за умишлен тормоз. Още повече, че няма друга декларация на магистрат оповестена по този метод. Малко по-късно съдийската гилдия намали оценката при атестирането й,.
Дисциплинарните производства, заведени против арбитър Мирослава Тодорова през 2011 и 2012 година и глобите, което са й наложени в границите на това произвеждане, са имали главната цел да я санкционират и сплашат заради сериозните й позиции против Висшия правосъден съвет и изпълнителната власт. Желанието да се употребява дисциплинарната процедура като възмездие за обществени позиции наподобява изключително обезпокоително.Това установи Съдът по правата на индивида в Страсбург в от вторник по делото на арбитър Мирослава Тодорова, някогашен ръководител на Съюза на съдиите в България, против която през 2010 година стартира продължителна институционална, политическа и дирижирана медийна офанзива, изключително директна от страна Висшия правосъден съвет, вътрешния министър Цветан Цветанов и политици от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Срещу Тодорова бяха формирани дисциплинарни производства, стимулирани със забавени от нея каузи, в които й бяха наложени наказания като понижаване на заплатата и дисциплинарно уволняване (после анулирано от съда). Българските управляващи твърдяха, че делата и глобите против Тодорова нямат нищо общо с сериозните й позиции и с позициите на Съюза на съдиите в България, само че Съдът в Страсбург открива тъкмо противоположното.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Мирела Веселинова
Това установи Съдът по правата на индивида в Страсбург в от вторник по делото на арбитър Мирослава Тодорова, някогашен ръководител на Съюза на съдиите в България, против която през 2010 година стартира продължителна институционална, политическа и дирижирана медийна офанзива, изключително директна от страна Висшия правосъден съвет, вътрешния министър Цветан Цветанов и политици от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Срещу Тодорова бяха формирани дисциплинарни производства, стимулирани със забавени от нея каузи, в които й бяха наложени наказания като понижаване на заплатата и дисциплинарно уволняване (после анулирано от съда). Българските управляващи твърдяха, че делата и глобите против Тодорова нямат нищо общо с сериозните й позиции и с позициите на Съюза на съдиите в България, само че Съдът в Страсбург открива тъкмо противоположното.
С оповестеното решение по делото " Мирослава Тодорова против България " страната е наказана за нарушение на правото й на свободно изложение на мнение, както и за дискриминация, обвързвана с това право. Най-съществената част от решението по това дело е, че българската страна за първи път е наказана за нарушение на член 18 от Конвенцията, който не разрешава да се постановат ограничавания на съществени права сякаш видимо за законни и възможни цели, само че в действителност напълно разнообразни от допустимото по закон . Другояче казано, българските институции - Висш съдебен съвет, инспектората към него и Върховният административен съд в петчленен състав, са злоупотребили с пълномощията си и са позволили дисциплинарно произвеждане, което е формирано не с цел да глоби нарушавания по работа, а да накаже за сериозни позиции. Нещо повече, Европейски съд по правата на човека категорично отбелязва, че преглежда жалбата по член 18 от Конвенцията като главен аспект на това дело.
Решението по делото на Тодорова идва единствено седмица откакто Съдът в Страсбург препрати на българските управляващи жалбата на евродепутата Елена Йончева, в която като централен въпрос се слага точно нарушаването на член 18 от Конвенцията - изказванията на Йончева, че прокуратурата е злоупотребила с пълномощията си като е образувала наказателно произвеждане против нея, с измислени обвинявания като средство за принуда поради следствията й против корупцията в ръководството. И още веднъж по жалбата на Йончева Европейски съд по правата на човека отбелязва, че тя визира един извънредно сериозен въпрос и това дело има капацитет за доста влияние.
В случая с Мирослава Тодорова съдът слага въпроса с дисциплинарната процедура против нея в подтекста на цялата брутална и продължителна офанзива, на която е била подложена. Тя ескалира изключително мощно след опълчването на ССБ на избора на Владимира Янева - фамилната другарка на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, за ръководител на Софийския градски съд и стигна до общественото очерняне на Тодорова от Цветанов, който от телевизионния ефир разгласи, че тя покровителства проведената престъпност. Тодорова заведе дело против него, а той се скри зад имунитета си до момента в който изтече отминалостта.
Мирослава Тодорова оглави ССБ в един интервал, в който статуквото зад ГЕРБ и Движение за права и свободи стартира изключително интензивни ходове за преодоляване на правосъдната власт, корумпирането й и подчиняването й на подмолни ползи. Първите спорове на съдийската организация с тогавашния Висш съдебен съвет започнаха с избора на Веселин Пенгезов за ръководител на Софийския апелативен съд, макар мощната опозиция в гилдията, последван от абсурда Красьо Черния във Висш съдебен съвет, а по-късно и от опитите на изпълнителната власт в лицето на Цветан Цветанов да дирижира развиването на правосъдни процеси по медийни каузи, като обществено жигосва съдиите които анулират ограничения за неотклонение, както и изобщо съда. От това време е и репликата на Цветанов, че " съдилищата носят взаимна отговорност за всички тези убийства, станали през последните години ".
Всички тези дейности срещаха отпора на ССБ, а след избора на Владимира Янева организацията и нейният ръководител се трансфораха в конкурент №1 на властта. Инспектората на Висш съдебен съвет образува специфична инспекция за закъснение на каузи в наказателната гилдия на Софийски градски съд, където работи Тодорова, а тогавашният основен контрольор Ана Караиванова коменитра, че данъкоплатецът заплаща на съдиите на първо място да си пишат делата, а изказвания да си пишат в извънработно време и " заради тази причина ще проверим кои съдии са показали претекстовете за решенията си в плануваните от закона периоди ".
В подтекста на всички тези и доста друго обстоятелства, изложени по делото, Европейски съд по правата на човека прави извода за дисциплинарната процедура като възмездие. Това следва освен от тежестта на наложените санкции, само че и от мненията на членовете на Висш съдебен съвет по време на съвещанието на правосъдния орган, говорещи за предумишленост. Изключителната тежест и непропорционалният темперамент на дисциплинарното уволняване е маркирано от огромна част от правосъдната и правната общественост в България, от самия министър на правораздаването, от медиите, неправителствените организации, както и от интернационалните организации, показва Европейски съд по правата на човека.
Това не е било поправено и от Върховен административен съд, пред който Тодорова апелира решението, като поддържа, че дисциплинарното произвеждане е стимулирано извънредно от политически съображения и действителната цел е да я накаже за нейните позиции като ръководител на ССБ. Петчленният състав на съда напълно пренебрегва този мотив. И без значение, че и уволнението й в последна сметка е анулирано, това не трансформира обстоятелството, че дисциплинарното произвеждане е било формирано за да се накаже и сплаши Тодорова, което е имало възспиращ резултат във връзка с съдиите да показват сериозни отзиви за Висш съдебен съвет и независимостта на правосъдната власт.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Вечерни вести 2 Вечерни вести 3 Икономика 1 Вечерни вести 2 Свят 3 Икономика 1 Икономика 2 Образование 3 Компании
Мирослава Тодорова не е предявила искане за обезщетение за нарушените й право и съдът не е присъдил такова.
Но тормозът против нея от страна на статуквото, което прадължава да владее ръководството на правосъдната власт, продължава. През юли 2019 година за имущество и спор на ползи с незаличени персонални данни - нейни и на фамилията й. В заглавието на файла, качен на уеб страницата на Инспектората към Висшия правосъден съвет, е добавено " NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII ", което недвусмислено сочи за умишлен тормоз. Още повече, че няма друга декларация на магистрат оповестена по този метод. Малко по-късно съдийската гилдия намали оценката при атестирането й,.
Дисциплинарните производства, заведени против арбитър Мирослава Тодорова през 2011 и 2012 година и глобите, което са й наложени в границите на това произвеждане, са имали главната цел да я санкционират и сплашат заради сериозните й позиции против Висшия правосъден съвет и изпълнителната власт. Желанието да се употребява дисциплинарната процедура като възмездие за обществени позиции наподобява изключително обезпокоително.Това установи Съдът по правата на индивида в Страсбург в от вторник по делото на арбитър Мирослава Тодорова, някогашен ръководител на Съюза на съдиите в България, против която през 2010 година стартира продължителна институционална, политическа и дирижирана медийна офанзива, изключително директна от страна Висшия правосъден съвет, вътрешния министър Цветан Цветанов и политици от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Срещу Тодорова бяха формирани дисциплинарни производства, стимулирани със забавени от нея каузи, в които й бяха наложени наказания като понижаване на заплатата и дисциплинарно уволняване (после анулирано от съда). Българските управляващи твърдяха, че делата и глобите против Тодорова нямат нищо общо с сериозните й позиции и с позициите на Съюза на съдиите в България, само че Съдът в Страсбург открива тъкмо противоположното.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Мирела Веселинова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ