Дискусия „Творци против тоталитаризма“ в Загреб осветява падането на комунизма в България
Дискусия на тематика „ Творци срещу тоталитаризма “, отдадена на 30 години от рухването на комунизма в България, се организира на 19 ноември 2019 година в Загреб по самодейност на българското посолство, взаимно с Офиса на Европейския парламент в хърватската столица, оповестяват от пресцентъра на Министерство на външните работи. В събитието взеха присъединяване българските евродепутати Андрей Ковачев и Александър Йорданов, ръководителят на Екологичен потенциал в Загреб Виолета Симеонова, дипломат Генка Георгиева, представители на дипломатическия корпус в Хърватия, на българската общественост в Загреб и други
Редом с рухването на Берлинската стена и началото на демократичните процеси в Централна и Източна Европа полемиката означи и две годишнини, свързани с известния български стихотворец отстъпник и сатирик Радой Ралин – 15 години от неговата гибел и 51 години от изгарянето на първото издание на книгата му „ Люти чушки “. Виолета Симеонова-Станичич, началник на офиса на Европейския парламент в Загреб, акцентира, че задачата на участниците е да приказват ясно за комунистическия интервал, който в България съгласно нея е доста „ костелив орeх “.
Българският евродепутат Андрей Ковачев посочи, че би трябвало непрекъснато да се съпротивляваме на подправената информация за събитията от близкото минало и да се стремим да тълкуваме историята обективно, съобщи. Той акцентира, че мнението, че в България не е имало опозиция против комунизма е неправилно и цитира данни за 30 хиляди убити още при започване на режима, за съществуването на 82 концентрационни лагера в България, през които са минали 90 хиляди души и други Евродепутатът се спря на Резолюцията на Екологичен потенциал по отношение на смисъла на европейската памет за бъдещето на Европа (19.09.2019 г.), осъждаща сталинизма, хитлеризма и другите тоталитарни режими, измежду чиито съавтори са двамата с Александър Йорданов.
Александър Йорданов показа делото на Радой Ралин, като показа мемоари от познанството си с българския създател. Той уточни, че епиграмите на Ралин, цялостни със ирония и черен комизъм за режима, са били част от националния фолклор.
Спирайки се на българо-хърватските литературни връзки в интервала на комунизма, дипломат Георгиева очерта още една малко позната връзка сред двата народа, а точно другарството сред създателите дисиденти, измежду които изключително се открояват Радой Ралин и Весна Парун. Заради връзката си с инакомислещи създатели в България хърватската поетеса е била разследвана и от комунистическата „ Държавна сигурност “, а най-красивата й поезия, отдадена на България, е била неразрешена.
Събитието бе придружено от галерия с пана, представящи творчеството на Радой Ралин, Райко Алексиев, Борис Димовски, Тодор Цонев и др./faktor.bg
Редом с рухването на Берлинската стена и началото на демократичните процеси в Централна и Източна Европа полемиката означи и две годишнини, свързани с известния български стихотворец отстъпник и сатирик Радой Ралин – 15 години от неговата гибел и 51 години от изгарянето на първото издание на книгата му „ Люти чушки “. Виолета Симеонова-Станичич, началник на офиса на Европейския парламент в Загреб, акцентира, че задачата на участниците е да приказват ясно за комунистическия интервал, който в България съгласно нея е доста „ костелив орeх “.
Българският евродепутат Андрей Ковачев посочи, че би трябвало непрекъснато да се съпротивляваме на подправената информация за събитията от близкото минало и да се стремим да тълкуваме историята обективно, съобщи. Той акцентира, че мнението, че в България не е имало опозиция против комунизма е неправилно и цитира данни за 30 хиляди убити още при започване на режима, за съществуването на 82 концентрационни лагера в България, през които са минали 90 хиляди души и други Евродепутатът се спря на Резолюцията на Екологичен потенциал по отношение на смисъла на европейската памет за бъдещето на Европа (19.09.2019 г.), осъждаща сталинизма, хитлеризма и другите тоталитарни режими, измежду чиито съавтори са двамата с Александър Йорданов.
Александър Йорданов показа делото на Радой Ралин, като показа мемоари от познанството си с българския създател. Той уточни, че епиграмите на Ралин, цялостни със ирония и черен комизъм за режима, са били част от националния фолклор.
Спирайки се на българо-хърватските литературни връзки в интервала на комунизма, дипломат Георгиева очерта още една малко позната връзка сред двата народа, а точно другарството сред създателите дисиденти, измежду които изключително се открояват Радой Ралин и Весна Парун. Заради връзката си с инакомислещи създатели в България хърватската поетеса е била разследвана и от комунистическата „ Държавна сигурност “, а най-красивата й поезия, отдадена на България, е била неразрешена.
Събитието бе придружено от галерия с пана, представящи творчеството на Радой Ралин, Райко Алексиев, Борис Димовски, Тодор Цонев и др./faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ