Как месоядството е превърнало homo sapiens в това, което е
Дисклеймър: написаното се отнася до човешката еволюция и няма отношение към въпроса дали през днешния ден би трябвало – или не – да ядем месо.
Преминаването към лов е било решителна стъпка в човешката еволюция. Ловът претендирал връзка, обмисляне и приложимост на принадлежности, а всичко това изисквало по-голям мозък. В същото време, прибавянето на месо направило допустимо да се развие този по-голям мозък.
Когато праисторическите индивиди станали ловци и почнали да ядат месо, този нов метод на хранене разрешил майките да отбиват по-рано децата си.
Така те можели да раждат повече деца по време на репродуктивната си възраст, което евентуално е асъдействало за последователното разпростиране на популацията по света.
„ Никой допреди не е показвал връзката сред месоядството и продължителността на кърменето, което в този подтекст е значимо парче от пъзела ”, споделя Елия Псуни от Университа Лунд, представена от Science Daily.
В обществата с естествена репродукция междинната дълготрайност на кърменето е 2 години и 4 месеца. Това не е доста, съпоставено с оптималната дълготрайност на живота на нашия тип – към 120 години. То е даже по-малко спрямо най-близките ни родственици – шипанзетата. Те кърмят дребните в продължение на 4 – 5 години, а оптималната дълготрайност на живота им е 60 години.
Много откриватели са се опитвали да обяснят късия интервал на кърмене при хората със обществени и поведенчески теории за фамилната конструкция и връзки. Екипът на Лунд демонстрира, че интервалът на кърмене при индивида не е по-кратък от естественото: като се вземе поради развиването на мозъка и състава на храната, интервалът, при който бебетата стопират да сучат, съответствува идеално с откритата при другите бозайници взаимозависимост.
Учените основават математически модел, в който вкарват данни за размера на мозъка и диетата на близо 70 типа бозайници. Видовете, при които най-малко 20% от енергийното наличие идва от месо, са категоризирани като месоядни. По този аршин индивидът е месояден, за разлика от горилата и шимпанзето.
Моделът демонстрира, че дребните на всички бозайници стопират да сучат, когато мозъкът им доближи избрана степен на развиване от цялостния си размер. При месоядните това се случва по-рано. Човекът не е изключение от общата взаимозависимост.
Всички месоядни – от дребния пор до голямата косатка – имат релативно къс интервал на кърмене.
Преди време същият екип учени разгласява проучване за възрастта, в която дребните на разнообразни животни прохождат. И тук се откриват сходни зависимости сред типове, които от дълго време са се отдалечили в еволюционния си път. Определен етап на мозъчно развиване обуславя времето, в което прохождаме – без значение дали сме таралежи, или хора.
