Проф. Божидар Димитров: Когато в България е имало канализация, в Лондон и в Париж не са знаели какво е това!
Директорът на Преславския музей заяви през вчерашния ден, че в старопрестолния град е открит тръбопровод от Х век, т. е. от времето, когато цар Симеон изгражда новата столица. Само две-три малотиражни печатни медии оповестиха за това изобретение. Ако сътрудниците бяха намерили кило-две златни украшения или златни съдове за пиянство, находката щеше да бъде показан с голяма фотография на първа страница на всички вестници и с репортаж за нея щяха да стартират новините в праймтайма на всички малките екрани.
За страдание, през последните 10-20 години белег за триумф в археологията стана откриването на златно богатство. А в действителност най-висш белег за цивилизацията на един народ (освен писмеността) е съществуването на канализация за пресни и отточни води.
Колегата от Преслав е прав, че през Средновековието в Европа няма такива неща. Канализационни инфраструктури има единствено във Византия и България.
Сведения – и писмени, и археологически – за това има в обилие. Един надпис от 837 година, открит в Плиска, свидетелства, че кавкан Исбул е построил със свои средства тръбопровод, увенчан с чешма в центъра на столицата, „ с цел да пият българите ”. Водопроводите в Созопол са три, а има и отточна канализация, заустена в морето, както е и през днешния ден. Подобни инфраструктури са открити и в съвсем всички български средновековни градове.
Средновековните българи освен пият прясна вода и водят отточните води в безвредни за здравето си места, само че се и къпят. Изглежда – всеки ден, тъй като цар Борис І пита в 866 година папа Николай вярно ли гръцките архиереи да ни не разрешават да се къпем в сряда и в петък. Папата, който желае да ни прилапа в църковно-административно отношение, дава отговор, че не е неканонично да се къпем, когато и както си желаяме. Освен в 200 замъци, в които се къпем и днес – Хисар, Кюстендил, София, Бургас и т. н. и т. н.) бани откриваме на всички места другаде. Само преди три дни археологът Иван Христов заяви, че е разкрил чудесно непокътната баня с подово парно отопление в дребна планинска цитадела в Троянския балкан.
Отново нула внимание от страна на медиите. Така че и с това следва да се хвалим по света, а освен със златото. Наличието на инфраструктури за пресни и отточни води не е единствено любопитен подробност от нашето минало. То е имало надалеч отиващи последици за здравето на българите, за физическите им благоприятни условия и даже за имунитета им. Всички европейски средновековни създатели означават, че българите са по-здрави, по-високи и по-малко боледуват от европейците сред VІІ и ХVІІ век. Фактът, че българските земи не познават средновековните чумни и холерни епидемии в този мащаб, в който се демонстрират в Европа, също се дължи на този факт. Две трети от популацията на Европа измира при появяването на чумата и холерата – у нас умират единствено обособени хора.
Американски академик допусна неотдавна в солидно научно проучване, че това се дължи на огромната консумация на пшеничен самун в Средновековна България, до момента в който в Европа, до вноса от Америка на култури като картофи и царевица, хората се ядяли единствено елда и просо. Пшеницата съдържала не знам какви си субстанции, които укрепвали имунитета против чума и холера, до момента в който елдата и просото не съдържали такива субстанции. Сигурно е прав американският сътрудник, само че съм и сигурен, че в случай че знаеше, че в Средновековна България е имало канализация за пресни и отточни води, щеше да напише, че това е втората причина за неналичието на огромни чумни и холерни епидемии в България. Поне холерните епидемии, както е известно, се популяризират от нечиста питейна вода. Нито в Лондон, нито в Париж през междинните епохи е имало канализация. Затова созополския кмет Панайот Рейзи се похвали неотдавна в едно изявление, че видял в Бритиш мюзеум глинена тръба от античния водопровод на града с надпис „ тръба от най-стария тръбопровод в Европа ”. Едва ли е най-старият – в Атина несъмнено е имало тръбопровод стотина години по-рано, само че все пак… Хората знаят кое е скъпо като върховен цивилизационнен белег. Време е и ние да стартираме да се оценяваме освен по блясъка на златото
