Олио като зехтин и български лецитин
Директорът на предприятието в Ямбол Атанас Атанасов споделя, че плануваните вложения на сдружението за 2018 година са от порядъка на 4 млн. лв. и са ориентирани най-вече към плана за създаване на лецитиновото стопанство.
© Дневник Кои са
Групата " Папас олио " има четири съществени действия: произвеждане на слънчогледови масла в заводите в Ямбол и Балчик, търговия със зърнени и маслодайни култури, произвеждане на брашна посредством дъщерната компания " Папас мел " ЕАД, превоз и логистика. Дружеството търгува с пшеница, царевица, ечемик, рапица и слънчоглед и има зърнени бази в Ямбол, Тенево, Елхово, Любимец, Камено, Балчик, Бяла Слатина, Горен Дъбник и Одрин, Турция.
Акционери са юридически лица, в които максимален дял има Георги Ташев. Още по тематиката
Старият бряст в Сливен умира, само че признакът остава
Общината е вложила близо 20 хиляди лева в опити да го запази
15 сеп 2018
Статията е част от специфичното издание " Капитал Градове: Сливен, Ямбол ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
Вече всички четат етикета. Тази елементарна истина, която не всички производители още осъзнават, е предиздвикала експертите на ямболския цех за растителни масла " Папас олио " да влагат в основаване на артикул за запазване на здравето.
Така преди две години " Папас олио " пусна на българския пазар високоолеиново олио, което през днешния ден съставлява 10% от създадената в завода продукция. Продуктът е с високо наличие на олеинова киселина – главната омега-9 мастна киселина. Този вид киселина играе съществена роля в понижаване на неприятния холестерол и събаряне на кръвното налягане.
Сега " Папас " имат нова цел. До средата на идната година ямболското дружество ще започва нова инвестиция, насочена към производството на лецитин. Един от методите да се добие лецитин е да се извлече от нерафинираното слънчогледово масло и в Европейски Съюз в последно време има наклонност този тип да набира скорост за сметка на соевия лецитин. Той е извънредно публикуван като добавка в медицината, хранително-вкусовата индустрия и козметиката и към този момент се внася в страната от чужбина. " Планираните ни вложения за 2018 година са от порядъка на 4 млн. лв. и са ориентирани най-вече към плана за създаване на лецитиновото стопанство ", споделя Атанас Атанасов – шеф на предприятието в Ямбол.
В новото произвеждане общо ще се влагат към 3 млн. евро. Ще бъде конфигурирана спомагателна индустриална линия в завода на компанията в Ямбол, която ще даде опция да се създава скъпият артикул въз основата на охлаждането и рафинирането на нерафинирано слънчогледово олио.
Олио като зехтин
Българските компании не се оправят зле на пазара на олио. За сезон 2017-2018 година България ще е един от двата най-големи производителя на слънчоглед в Европейски Съюз.
Заводът на " Папас олио " в Ямбол работи със слънчоглед, отгледан само в България. Високоолеиновият слънчоглед, употребен за производството на този тип олио, е специфичен вид, относително нов за страната. Той е извънредно известен в Западна Европа, тъй като може да се употребява за производството на диетични храни. " Параметрите на маслото, добивано от високоолеинов слънчоглед, са с индикатори на зехтин, само че за разлика от маслиновото масло високоолеиновото олио е топлоустойчиво и не губи свойствата си при топлинна обработка. По тази причина е уместно както за овкусяване на салати, по този начин и при пържене и готвене ", твърди Атанасов.
Плановете са производството на високоолеиново олио последователно да нарасне до 20% от продукцията на завода в Ямбол. Към развъждането на високолеинов слънчоглед има специфични условия, свързани с култивирането и съхранението му, а пазарната му цена е по-висока от цената на елементарния слънчоглед.
Безотпадното произвеждане
Ямболският цех на " Папас олио " е открит през 1994 година Тогава започва с преправка на 120-160 тона слънчоглед. Днес потенциалът му на произвеждане е 600 тона слънчоглед на денонощие. Една от най-значимите вложения е направена през 2012 година, когато се построява новия завод за сплескване и екстракция, с който потенциалът на произвеждане се покачва 3 пъти и половина.
През 2010 година " Папас олио " - Ямбол, вкарва процеса на азотиране при бутилирането, с цел да увеличи качеството на създаваното олио. Изграден е и нов завод за бутилиране, през който всяко денонощие минават 300 тона продукция. Предприятието употребява отпадните артикули за произвеждане на шрот и пелети, които предлага както на българския пазар, по този начин и в чужбина. От слънчогледа се вади маслото, оттова една част от люспата отива за затопляне на процесите в паровата централа, а другата част - за произвеждане на пелети. Нерафинираното олио или се продава, или се рафинира, изясняват от управлението на ямболското дружество.
Шротът се купува от производители и търговци на фуражи, само че главната част се изнася най-вече за европейския пазар и страните от Близкия изток. Пелетите, създавани в " Папас олио ", остават за вътрешния пазар. Резултати и пазари
Оборотът на " Папас олио " - Ямбол, през миналата 2017 година бележи растеж от 10.64%. Той доближава 387 млн. по отношение на 350 млн. за 2016 година " Ръстът се дължи на въвеждането на новите ни артикули, засилената търговия и относително положителните пазарни условия за суровините и стоките в района ", споделя Атанасов.
Денонощно от завода на " Папас олио " в Ямбол излиза към 220-250 тона нерафинирано олио. Количеството зависи от маслеността на преработвания слънчоглед. На българския пазар компанията продава най-вече бутилирано олио. Около 80% от продукцията ѝ отпътуват най-вече за европейските пазари – Испания, Англия, Холандия и Гърция. " Българското олио е с доста положителни индикатори, то е желано на интернационалните пазари ", споделя Атанасов. Продукцията на завода ще остане насочена най-вече за износ към страните от Европейската общественост и Близкия изток.
© Дневник Кои са
Групата " Папас олио " има четири съществени действия: произвеждане на слънчогледови масла в заводите в Ямбол и Балчик, търговия със зърнени и маслодайни култури, произвеждане на брашна посредством дъщерната компания " Папас мел " ЕАД, превоз и логистика. Дружеството търгува с пшеница, царевица, ечемик, рапица и слънчоглед и има зърнени бази в Ямбол, Тенево, Елхово, Любимец, Камено, Балчик, Бяла Слатина, Горен Дъбник и Одрин, Турция.
Акционери са юридически лица, в които максимален дял има Георги Ташев. Още по тематиката
Старият бряст в Сливен умира, само че признакът остава
Общината е вложила близо 20 хиляди лева в опити да го запази
15 сеп 2018
Статията е част от специфичното издание " Капитал Градове: Сливен, Ямбол ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
Вече всички четат етикета. Тази елементарна истина, която не всички производители още осъзнават, е предиздвикала експертите на ямболския цех за растителни масла " Папас олио " да влагат в основаване на артикул за запазване на здравето.
Така преди две години " Папас олио " пусна на българския пазар високоолеиново олио, което през днешния ден съставлява 10% от създадената в завода продукция. Продуктът е с високо наличие на олеинова киселина – главната омега-9 мастна киселина. Този вид киселина играе съществена роля в понижаване на неприятния холестерол и събаряне на кръвното налягане.
Сега " Папас " имат нова цел. До средата на идната година ямболското дружество ще започва нова инвестиция, насочена към производството на лецитин. Един от методите да се добие лецитин е да се извлече от нерафинираното слънчогледово масло и в Европейски Съюз в последно време има наклонност този тип да набира скорост за сметка на соевия лецитин. Той е извънредно публикуван като добавка в медицината, хранително-вкусовата индустрия и козметиката и към този момент се внася в страната от чужбина. " Планираните ни вложения за 2018 година са от порядъка на 4 млн. лв. и са ориентирани най-вече към плана за създаване на лецитиновото стопанство ", споделя Атанас Атанасов – шеф на предприятието в Ямбол.
В новото произвеждане общо ще се влагат към 3 млн. евро. Ще бъде конфигурирана спомагателна индустриална линия в завода на компанията в Ямбол, която ще даде опция да се създава скъпият артикул въз основата на охлаждането и рафинирането на нерафинирано слънчогледово олио.
Олио като зехтин
Българските компании не се оправят зле на пазара на олио. За сезон 2017-2018 година България ще е един от двата най-големи производителя на слънчоглед в Европейски Съюз.
Заводът на " Папас олио " в Ямбол работи със слънчоглед, отгледан само в България. Високоолеиновият слънчоглед, употребен за производството на този тип олио, е специфичен вид, относително нов за страната. Той е извънредно известен в Западна Европа, тъй като може да се употребява за производството на диетични храни. " Параметрите на маслото, добивано от високоолеинов слънчоглед, са с индикатори на зехтин, само че за разлика от маслиновото масло високоолеиновото олио е топлоустойчиво и не губи свойствата си при топлинна обработка. По тази причина е уместно както за овкусяване на салати, по този начин и при пържене и готвене ", твърди Атанасов.
Плановете са производството на високоолеиново олио последователно да нарасне до 20% от продукцията на завода в Ямбол. Към развъждането на високолеинов слънчоглед има специфични условия, свързани с култивирането и съхранението му, а пазарната му цена е по-висока от цената на елементарния слънчоглед.
Безотпадното произвеждане
Ямболският цех на " Папас олио " е открит през 1994 година Тогава започва с преправка на 120-160 тона слънчоглед. Днес потенциалът му на произвеждане е 600 тона слънчоглед на денонощие. Една от най-значимите вложения е направена през 2012 година, когато се построява новия завод за сплескване и екстракция, с който потенциалът на произвеждане се покачва 3 пъти и половина.
През 2010 година " Папас олио " - Ямбол, вкарва процеса на азотиране при бутилирането, с цел да увеличи качеството на създаваното олио. Изграден е и нов завод за бутилиране, през който всяко денонощие минават 300 тона продукция. Предприятието употребява отпадните артикули за произвеждане на шрот и пелети, които предлага както на българския пазар, по този начин и в чужбина. От слънчогледа се вади маслото, оттова една част от люспата отива за затопляне на процесите в паровата централа, а другата част - за произвеждане на пелети. Нерафинираното олио или се продава, или се рафинира, изясняват от управлението на ямболското дружество.
Шротът се купува от производители и търговци на фуражи, само че главната част се изнася най-вече за европейския пазар и страните от Близкия изток. Пелетите, създавани в " Папас олио ", остават за вътрешния пазар. Резултати и пазари
Оборотът на " Папас олио " - Ямбол, през миналата 2017 година бележи растеж от 10.64%. Той доближава 387 млн. по отношение на 350 млн. за 2016 година " Ръстът се дължи на въвеждането на новите ни артикули, засилената търговия и относително положителните пазарни условия за суровините и стоките в района ", споделя Атанасов.
Денонощно от завода на " Папас олио " в Ямбол излиза към 220-250 тона нерафинирано олио. Количеството зависи от маслеността на преработвания слънчоглед. На българския пазар компанията продава най-вече бутилирано олио. Около 80% от продукцията ѝ отпътуват най-вече за европейските пазари – Испания, Англия, Холандия и Гърция. " Българското олио е с доста положителни индикатори, то е желано на интернационалните пазари ", споделя Атанасов. Продукцията на завода ще остане насочена най-вече за износ към страните от Европейската общественост и Близкия изток.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ