Възрожденците дарявали милиони за народния олтар
Димитър Ценов дал 200 млн. лв. днешни пари за учебно заведение
В Деня на българските будители означаваме уважението си към всички просветители, книжовници, революционери и духовници, които са тласкали българския народ напред по пътя на науката и духовното развиване. И в случай че активността на будителите е почитана, то в българската история има хора, чиито принос за духовното събуждане на България остава на втори проект и надалеч от светлината на прожекторите. Става въпрос за хората, които са основали материалните условия за националното будителство или са го подпомагали финансово. В модерна България думите търговец, бизнесмен и финансист постоянно се възприемат отрицателно и свързват главно с персонално облагодетелстване и трупане на облаги. В историята ни обаче има различен образец за икономически дейци, който е противопоставен на това схващане. Това е образецът на донорите от българския икономически хайлайф по време на Възраждането и следосвобожденска България. Сред тях значимо място заемат донорите от Свищов, за съхраняването на чиято памет в наши дни огромна заслуга имат проф. Радко Радков, Рашко Рашков, Пенка Маринова и Николай Живков.
Икономическата основа на дарителството в Свищов
В рамките на Османската империя Свищов има фаворизиран административен статут, осигуряващ му протекция от страна на централната власт. Това дружно с положителното географско състояние на града, го вършат център за огромна част от интернационалната търговия по българските земи. Усилената търговия с редица европейски страни образува в Свищов стопански хайлайф, който натрупва голямо благосъстояние и на практика знания за стопанската система, които биват съхранени, даже когато част от него се преселва в Румъния. Досегът на този хайлайф с обществата в развитите европейски страни в композиция с високото му богатство, основават същински развъдник за хора, дали доста за развиването на Свищов и българското общество. Сред тях се подреждат Александър Екимов, Ангел Балабанов, Атанас Аврамов, Гаврил Ангелов, Георги Тишев, Генко Аврамов, Георги Атанасов, Георги Манов, Иван Атанасов, Иван Хаджигенов, Иван Хлебаров, Димитър Иванов, Иван Пенев, Иванка и Марийка Папазови, Кина и Алеко Дашеви, Кириякъ Юрданъ Тишева, Парашкев Димитров, Стефан Ангелов, Тодор Миланович, Фица Костова, Христо Костов, Юдаки Тонкович, Янко Самоковлиев, Владимир Халачев, Димитър Радославов, Георги Данаилов, Филотия Якимова. Едни от най-важните и значими дарения в историята на Свищов и България са тези, довели до появяването на Първото българско светско учебно заведение, Държавната комерсиална гимназия, Първото българско читалище и Висшето комерсиално учебно заведение в града.
Първото българско светско учебно заведение
Първото огромно подаяние за просветата в Свищов и най-голямо за тогавашното българско обучение е направено от Филип Сакелариевич. Като огромен търговец на кожи във Виена през 1812 година той подарява 19 000 форинта, а през 1814 година още 8000 за постояването на учебно заведение в родния му град. Под управлението на Емануил Васкидович в построеното с даренията на Филип Сакелариевич учебно заведение се поставя началото на светското обучение у нас.
Държавната комерсиална гимназия
Димитър Хадживасилев е потомък на свищовския жанр Цанкови, от който произлизат известният политик Драган Цанков, художникът Николай Павлович и създателят на текста на българския химн Цветан Радославов. Димитър Хадживасилев е роден през 1814 година в Букурещ и натрупва благосъстояние си от търговия в Румъния, само че не не помни своите свищовски корени. Личната му преписка пък ясно показва неговата угриженост за равнището на просвещението в България. През 1882 година завещава 240 хиляди златни лв. (днес към 9 млн. лева.) за основаването на приблизително учебно заведение с преподаване на стопанска система. Държавната комерсиална гимназия, носеща името на своя донор, е учредена през 1883 година, а от края на 1895 година тя се обитава в изящна постройка във виенски жанр, проектирана от австрийския проектант Петер Паул Бранг.
Първото българско читалище
Първото читалище у нас е учредено на 30 януари 1856 година в Свищов. Малко известен факт обаче е, че красивата му постройка в жанр сецесион е резултат от подаяние, направено на 22 март 1904 година от свищовския търговец на сол Кирил Д. Аврамов. То е в размер на 200 хиляди златни лв. (днес към 7,6 млн. лева.) и спомага доста за развиването на просветата в Свищов. Поради това първото българско читалище носи и до през днешния ден името „ Еленка и Кирил Д. Аврамови “.
Скромната милостиня на Димитър Ценов
Безспорно най-ярката звезда в плеядата донори със свищовски корени е крупният търговец и бизнесмен Димитър Апостолов Ценов. Роден на 27 декември 1852 година, Ценов натрупва доста благосъстояние от сполучливи бизнес инициативи в Румъния и България. Ценов е благородник по душа, а неговата работа се отличава с перфекционизъм, уместност и честност. Това го прави почитан и мечтан бизнес сътрудник. Той взе участие в благоустрояването на София, градежа на жп линиите „ София-Перник “ и „ Мездра-Видин “, основава и провежда производството на цимент в Златна Панега и прави проекти за изграждане на петролна рафинерия в Бургас. Изпълнител е на наследството на Евлоги Георгиев, вследствие на което се основава Софийския университет. На 1 септември 1912 година Димитър Ценов завещава на българската страна своето благосъстояние от над 5 милиона златни лв. за основаването в Свищов на Висше комерсиално учебно заведение (днес Стопанска академия „ Димитър Ценов “). В своето наследство Ценов дефинира дарението си като „ скромна милостиня на националния олтар “. „ Скромна “ милостиня, която по консервативни оценки през днешния ден би се равнявала най-малко на 200 млн. лева Университетът в Свищов, носещ името на своя донор, отваря порти на 8 ноември 1936 година Днес той е водещо висше икономическо образователно заведение, дало на България над 100 хиляди ученици в областта на стопанската система.
Моралният образец
Свищовските възрожденски търговци и техните наследници ясно са осъзнавали, че материалното благосъстояние и финансовото богатство са единствено първите стъпки в развиването на едно общество. Следващите стъпки са свързани с духовното му израстване. Натрупали своето благосъстояние посредством работа и деятелност, заможните свищовци от XIX и началото на XX век ясно са осъзнавали задачата си на мотори в този развой. Чрез своите дарения те спомагат доста за образуването на човешкия капитал на България, от който да се родят по-добри търговци, по-успешни бизнесмени, по-добри учители, повече виновни жители и в последна сметка по-добра и по-богата България. По-добра и по-богата България, която евентуално всички те посредством до момента си с доста по-развити от тогавашната ни страна общества са виждали. Ето за какво те не са единствено сполучливи търговци и бизнесмени, а са благодетели, спомогнали за духовното и интелектуално събуждане на родината. Техните патриотични жестове, направени с изключителна невзискателност и покорност, демонстрират, че в миналото в епохата на икономически индивидуализъм дарителството у нас е било предписание, а не изключение. Нещо повече, дарителските жестове са правени без насила във времена, когато това не е било просто пиар тактика, а концепциите за общественото предприемачество не са били измислени. Общественият строй у нас след Втората международна война, макар декларираната му обществена устременост, прекъсва красивите възрожденски дарителски обичаи. Ето за какво благородните жестове като тези на свищовските възрожденски донори са честен образец, който не би трябвало да бъде забравян, а би трябвало да бъде припомнян, уважаван, съживен и удължен.
В Деня на българските будители означаваме уважението си към всички просветители, книжовници, революционери и духовници, които са тласкали българския народ напред по пътя на науката и духовното развиване. И в случай че активността на будителите е почитана, то в българската история има хора, чиито принос за духовното събуждане на България остава на втори проект и надалеч от светлината на прожекторите. Става въпрос за хората, които са основали материалните условия за националното будителство или са го подпомагали финансово. В модерна България думите търговец, бизнесмен и финансист постоянно се възприемат отрицателно и свързват главно с персонално облагодетелстване и трупане на облаги. В историята ни обаче има различен образец за икономически дейци, който е противопоставен на това схващане. Това е образецът на донорите от българския икономически хайлайф по време на Възраждането и следосвобожденска България. Сред тях значимо място заемат донорите от Свищов, за съхраняването на чиято памет в наши дни огромна заслуга имат проф. Радко Радков, Рашко Рашков, Пенка Маринова и Николай Живков.
Икономическата основа на дарителството в Свищов
В рамките на Османската империя Свищов има фаворизиран административен статут, осигуряващ му протекция от страна на централната власт. Това дружно с положителното географско състояние на града, го вършат център за огромна част от интернационалната търговия по българските земи. Усилената търговия с редица европейски страни образува в Свищов стопански хайлайф, който натрупва голямо благосъстояние и на практика знания за стопанската система, които биват съхранени, даже когато част от него се преселва в Румъния. Досегът на този хайлайф с обществата в развитите европейски страни в композиция с високото му богатство, основават същински развъдник за хора, дали доста за развиването на Свищов и българското общество. Сред тях се подреждат Александър Екимов, Ангел Балабанов, Атанас Аврамов, Гаврил Ангелов, Георги Тишев, Генко Аврамов, Георги Атанасов, Георги Манов, Иван Атанасов, Иван Хаджигенов, Иван Хлебаров, Димитър Иванов, Иван Пенев, Иванка и Марийка Папазови, Кина и Алеко Дашеви, Кириякъ Юрданъ Тишева, Парашкев Димитров, Стефан Ангелов, Тодор Миланович, Фица Костова, Христо Костов, Юдаки Тонкович, Янко Самоковлиев, Владимир Халачев, Димитър Радославов, Георги Данаилов, Филотия Якимова. Едни от най-важните и значими дарения в историята на Свищов и България са тези, довели до появяването на Първото българско светско учебно заведение, Държавната комерсиална гимназия, Първото българско читалище и Висшето комерсиално учебно заведение в града.
Първото българско светско учебно заведение
Първото огромно подаяние за просветата в Свищов и най-голямо за тогавашното българско обучение е направено от Филип Сакелариевич. Като огромен търговец на кожи във Виена през 1812 година той подарява 19 000 форинта, а през 1814 година още 8000 за постояването на учебно заведение в родния му град. Под управлението на Емануил Васкидович в построеното с даренията на Филип Сакелариевич учебно заведение се поставя началото на светското обучение у нас.
Държавната комерсиална гимназия
Димитър Хадживасилев е потомък на свищовския жанр Цанкови, от който произлизат известният политик Драган Цанков, художникът Николай Павлович и създателят на текста на българския химн Цветан Радославов. Димитър Хадживасилев е роден през 1814 година в Букурещ и натрупва благосъстояние си от търговия в Румъния, само че не не помни своите свищовски корени. Личната му преписка пък ясно показва неговата угриженост за равнището на просвещението в България. През 1882 година завещава 240 хиляди златни лв. (днес към 9 млн. лева.) за основаването на приблизително учебно заведение с преподаване на стопанска система. Държавната комерсиална гимназия, носеща името на своя донор, е учредена през 1883 година, а от края на 1895 година тя се обитава в изящна постройка във виенски жанр, проектирана от австрийския проектант Петер Паул Бранг.
Първото българско читалище
Първото читалище у нас е учредено на 30 януари 1856 година в Свищов. Малко известен факт обаче е, че красивата му постройка в жанр сецесион е резултат от подаяние, направено на 22 март 1904 година от свищовския търговец на сол Кирил Д. Аврамов. То е в размер на 200 хиляди златни лв. (днес към 7,6 млн. лева.) и спомага доста за развиването на просветата в Свищов. Поради това първото българско читалище носи и до през днешния ден името „ Еленка и Кирил Д. Аврамови “.
Скромната милостиня на Димитър Ценов
Безспорно най-ярката звезда в плеядата донори със свищовски корени е крупният търговец и бизнесмен Димитър Апостолов Ценов. Роден на 27 декември 1852 година, Ценов натрупва доста благосъстояние от сполучливи бизнес инициативи в Румъния и България. Ценов е благородник по душа, а неговата работа се отличава с перфекционизъм, уместност и честност. Това го прави почитан и мечтан бизнес сътрудник. Той взе участие в благоустрояването на София, градежа на жп линиите „ София-Перник “ и „ Мездра-Видин “, основава и провежда производството на цимент в Златна Панега и прави проекти за изграждане на петролна рафинерия в Бургас. Изпълнител е на наследството на Евлоги Георгиев, вследствие на което се основава Софийския университет. На 1 септември 1912 година Димитър Ценов завещава на българската страна своето благосъстояние от над 5 милиона златни лв. за основаването в Свищов на Висше комерсиално учебно заведение (днес Стопанска академия „ Димитър Ценов “). В своето наследство Ценов дефинира дарението си като „ скромна милостиня на националния олтар “. „ Скромна “ милостиня, която по консервативни оценки през днешния ден би се равнявала най-малко на 200 млн. лева Университетът в Свищов, носещ името на своя донор, отваря порти на 8 ноември 1936 година Днес той е водещо висше икономическо образователно заведение, дало на България над 100 хиляди ученици в областта на стопанската система.
Моралният образец
Свищовските възрожденски търговци и техните наследници ясно са осъзнавали, че материалното благосъстояние и финансовото богатство са единствено първите стъпки в развиването на едно общество. Следващите стъпки са свързани с духовното му израстване. Натрупали своето благосъстояние посредством работа и деятелност, заможните свищовци от XIX и началото на XX век ясно са осъзнавали задачата си на мотори в този развой. Чрез своите дарения те спомагат доста за образуването на човешкия капитал на България, от който да се родят по-добри търговци, по-успешни бизнесмени, по-добри учители, повече виновни жители и в последна сметка по-добра и по-богата България. По-добра и по-богата България, която евентуално всички те посредством до момента си с доста по-развити от тогавашната ни страна общества са виждали. Ето за какво те не са единствено сполучливи търговци и бизнесмени, а са благодетели, спомогнали за духовното и интелектуално събуждане на родината. Техните патриотични жестове, направени с изключителна невзискателност и покорност, демонстрират, че в миналото в епохата на икономически индивидуализъм дарителството у нас е било предписание, а не изключение. Нещо повече, дарителските жестове са правени без насила във времена, когато това не е било просто пиар тактика, а концепциите за общественото предприемачество не са били измислени. Общественият строй у нас след Втората международна война, макар декларираната му обществена устременост, прекъсва красивите възрожденски дарителски обичаи. Ето за какво благородните жестове като тези на свищовските възрожденски донори са честен образец, който не би трябвало да бъде забравян, а би трябвало да бъде припомнян, уважаван, съживен и удължен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ