Заради руски интереси БПЦ мълчи пред Вартоломей, а той нагло пренаписва православната история на Балканите
Димитър Иванов
Цял месец Българската православна черква отхвърля да отбрани националния и нравствен интерес, и персоналното си достолепие от наглите опити на Вселенския патриарх Вартоломей да интерпретира историята по византийски, както му е угодно, а не по каноните и истината, която проповядва Спасителят.
На 21 февруари в изявление за сръбския вестник «Полтикака» патриарх Вартоломей съобщи, че не може да се прави паралел сред даването на автокефалия на Украинската православна черква и оповестяването й като самостоятелна от Русия, и възможното признание на Църквата в Северна Македония за независима подчиненост. Според духовника някой се опитвал да приравни случая в Украйна с този със Скопие и Черна гора. Манипулацията се правила доста ловко защото задачата била да извърнат и настроят Сръбската черква против Вселенската патриаршия. Нещата не стоят по този начин, споделя Вартоломей и изяснява, че Русия нахлула и окупирала Киевската митрополия, а тя в никакъв случай не и е била давана. В същото време Вартоломей твърди, че всичко което има Сърбия и принадлежи канонично, а това значи, че Вселенската патриаршия няма желание да трансформира дицоцеза на сръбската. С това лукаво изказване Вартоломей тотално попари очакванията на духовниците в Скопие да получат от Цариград и своя самостоятелна черква.
През последните години Вселенският патриарх даваше на македонските братя някакви очаквания. Но по-късно изявление за Скопие още веднъж единственият път за църковна самостоятелност води не към Цариград, а към София. Българският Св. Синод трябваше неотложно да реагира и да отбрани правата и на българи и на македонци. БПЦ ясно трябваше да съобщи на Вартоломей, че Македонската черква също има право да стане автокефална, припомняйки на Вселенския патриарх историята на Балканите. Но нашите клирици избраха още веднъж мълчанието и нищоправенето, както постъпиха преди две година, когато Македонската черква публично изиска Българската да и стане майка.
Какво сочи историческата памет
Твърдението на Вартоломей, че Русия е нахлула в Киевската митрополия е много едностранно и пародаксално на фона на обстоятелствата – а по какъв начин сръбските духовници и митрополити се оказаха в Македонските земи при започване на 20 век? Вартоломей мълчи по тази тематика, тъй като или не е учил историята, или има амнезия, или я чете като велзевул, търгуващ в храма. Сръбските попове напълно не се появиха на крилете на ангелите небесни, а отидоха по тези изконни български земи дружно със сръбските войски по време на Балканската война. С принуждение и кръв сръбската Църква прогони и малтретира българското духовенство от македонските земи, а свидетелствата за това са още живи.
Фактическата причина обаче Сърбия да стане притежател на Македонската черква е много скандална и антихристиянска. През 1945 година Сърбия, която е водещата мощ в Югославия, заплаща милион и половина златни франка на Вселенската патриаршия в Истанбул, с цел да получи правата над Македония. Самата Македония по това време е принудително сложена като част от Югославия, по решение на Коминтерна и Сталин. За Гърция пък тя е просто една скопска област. Най-печалното е, че през този тъмен интервал Македония е нежелана и за България, в която комунистите посредством Червената войска към този момент са открили тирания и тотална власт в цялата страна. За това мълчат тогава от боязън и българските владици. В случая с продажбата на правата над Македония на Сръбската Църква става дума за симония – тежък църковен грях,
търгуване вътре в църквата с въздействие
Престъплението е осъществено от тогавашния Вселенски патриарх Вениамин. Твърди се, че към този миг той е бил в тежка деменция и цялата активност в патриаршията се ръководела от тогавашния халкидонски митрополит, неприкрит бългомразец.
Безспорен исторически факт е също, че последните канонични архиереи, които са приети след повдигането на схизмата на БПЦ през февруари 1945 година са българските. Те ръководят територията на днешна Северна Македония до края на Втората международна война, тоест от февруари, когато схизмата над БПЦ пада - до май 1945 година, когато завършва войната. Тази територия, която Вартоломей препотвърждава като сръбски диоцез, принадлежи канонично към БПЦ, а не към Вселенската патриаршия, за това тя няма по какъв начин да продаде на сърбите нещо, което не е нейно, безапелационни са богослови. Освен това всички свещенослужители, които са останали на територията на днешна Македония след Втората международна война са ръкополагани от българските владици там, а не от сръбските.
Днес патриарх Вартоломей освен е задължен да знае тези истини, само че в случай че беше същински заслужен православен лидер беше задължен да откри метод и форма за изправяне на тази неправда и извеждане на Вселенската патриаршия от тежкия грях. Вместо това той принуждава православните църкви да се преценяват с една антихристиянска покупко-продажба на църковен диоцез.
Още след изявлението на Вартоломей през февруари, Св. Синод беше задължен да напише протестна нота, само че владиците и патриархът заедно
превиха тил и замълчаха гузно
както постъпиха и преди една година, когато Вартоломей сподели, че българите нямат канонично право да дават автокефалия на македонците. Така БПЦ и архиереите сами се набутаха сред чука и наковалнята – от едната страна ги притиска и използва за своя изгода Руската черква, а от друга - Вселенската патриаршия изопачава историческата истина и се разпорежда жестоко против българските ползи.
Най-подозрително в тази ситуация е мълчанието на по този начин нареченото съветско лоби в нашия синод, предвождано от ловчанския епископ Гавраил и митрополитите Йоан и Данаил. Само преди месеци те упорстваха БПЦ да се разгласи против Вселенската патриаршия и застане намерено на страната на Руската черква поради признаването от Цариград на автокефална Украинска православна черква. Същото съветско лоби искаше Вартоломей да бъде прокълнат поради съветски ползи, а в този момент позорно мълчи и е безразлично, когато би трябвало да се пазят българските църковни и национални ползи. Проблемът е, че с това безмълвие против Вартоломей нашите клирици още веднъж
обслужват съветския църковен интерес,
който бди като олрица над сръбските домогвания на Балканите. Защо нашите синодални старци не вземат образец от Румънската православна черква, която макар ръководството на Руската черква в Молдова откри там свои епархии и стартира да прави свещенослужения. И в случай че до предходната година чувахме оправданието и извинението, че църквата е отделена от страната, та да не и се месим, то към този момент обстановката е друга. Държавата ще заплаща издръжката на владици и попове и е извънредно време, с изключение на за личните си търбуси, те да свършат нещо положително и потребно за православието и националното ни достолепие.
Сериозна рецензия търпи и шефът на дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет Емил Велинов, който продължава да гледа на митрополитите като професионален ветеринар на почтени агнета, а от тях към този момент би трябвало да се изисква да си заработват националната плата.
Патриарх Вартоломей, който през последните месеци получи благосклонностите и утвърждението на демократично настроената част от българите с признаването на автокефална Украинска черква, би трябвало да бъде същински заслужен и обективен овчар на православието, а не брокер на политически ползи. Жалва се пред белградската «Политика», че някой настройвал сърбите против Вселенската патриаршия, а не се ли притеснява, че с повратния метод, по който интерпретира църковната история на Балканите, си основава врагове измежду българите и македонците. Или Вартоломей просто добре знае, че българските владици са под съветски ботуш и няма да надигнат глава против него? /faktor.bg
Цял месец Българската православна черква отхвърля да отбрани националния и нравствен интерес, и персоналното си достолепие от наглите опити на Вселенския патриарх Вартоломей да интерпретира историята по византийски, както му е угодно, а не по каноните и истината, която проповядва Спасителят.
На 21 февруари в изявление за сръбския вестник «Полтикака» патриарх Вартоломей съобщи, че не може да се прави паралел сред даването на автокефалия на Украинската православна черква и оповестяването й като самостоятелна от Русия, и възможното признание на Църквата в Северна Македония за независима подчиненост. Според духовника някой се опитвал да приравни случая в Украйна с този със Скопие и Черна гора. Манипулацията се правила доста ловко защото задачата била да извърнат и настроят Сръбската черква против Вселенската патриаршия. Нещата не стоят по този начин, споделя Вартоломей и изяснява, че Русия нахлула и окупирала Киевската митрополия, а тя в никакъв случай не и е била давана. В същото време Вартоломей твърди, че всичко което има Сърбия и принадлежи канонично, а това значи, че Вселенската патриаршия няма желание да трансформира дицоцеза на сръбската. С това лукаво изказване Вартоломей тотално попари очакванията на духовниците в Скопие да получат от Цариград и своя самостоятелна черква.
През последните години Вселенският патриарх даваше на македонските братя някакви очаквания. Но по-късно изявление за Скопие още веднъж единственият път за църковна самостоятелност води не към Цариград, а към София. Българският Св. Синод трябваше неотложно да реагира и да отбрани правата и на българи и на македонци. БПЦ ясно трябваше да съобщи на Вартоломей, че Македонската черква също има право да стане автокефална, припомняйки на Вселенския патриарх историята на Балканите. Но нашите клирици избраха още веднъж мълчанието и нищоправенето, както постъпиха преди две година, когато Македонската черква публично изиска Българската да и стане майка.
Какво сочи историческата памет
Твърдението на Вартоломей, че Русия е нахлула в Киевската митрополия е много едностранно и пародаксално на фона на обстоятелствата – а по какъв начин сръбските духовници и митрополити се оказаха в Македонските земи при започване на 20 век? Вартоломей мълчи по тази тематика, тъй като или не е учил историята, или има амнезия, или я чете като велзевул, търгуващ в храма. Сръбските попове напълно не се появиха на крилете на ангелите небесни, а отидоха по тези изконни български земи дружно със сръбските войски по време на Балканската война. С принуждение и кръв сръбската Църква прогони и малтретира българското духовенство от македонските земи, а свидетелствата за това са още живи.
Фактическата причина обаче Сърбия да стане притежател на Македонската черква е много скандална и антихристиянска. През 1945 година Сърбия, която е водещата мощ в Югославия, заплаща милион и половина златни франка на Вселенската патриаршия в Истанбул, с цел да получи правата над Македония. Самата Македония по това време е принудително сложена като част от Югославия, по решение на Коминтерна и Сталин. За Гърция пък тя е просто една скопска област. Най-печалното е, че през този тъмен интервал Македония е нежелана и за България, в която комунистите посредством Червената войска към този момент са открили тирания и тотална власт в цялата страна. За това мълчат тогава от боязън и българските владици. В случая с продажбата на правата над Македония на Сръбската Църква става дума за симония – тежък църковен грях,
търгуване вътре в църквата с въздействие
Престъплението е осъществено от тогавашния Вселенски патриарх Вениамин. Твърди се, че към този миг той е бил в тежка деменция и цялата активност в патриаршията се ръководела от тогавашния халкидонски митрополит, неприкрит бългомразец.
Безспорен исторически факт е също, че последните канонични архиереи, които са приети след повдигането на схизмата на БПЦ през февруари 1945 година са българските. Те ръководят територията на днешна Северна Македония до края на Втората международна война, тоест от февруари, когато схизмата над БПЦ пада - до май 1945 година, когато завършва войната. Тази територия, която Вартоломей препотвърждава като сръбски диоцез, принадлежи канонично към БПЦ, а не към Вселенската патриаршия, за това тя няма по какъв начин да продаде на сърбите нещо, което не е нейно, безапелационни са богослови. Освен това всички свещенослужители, които са останали на територията на днешна Македония след Втората международна война са ръкополагани от българските владици там, а не от сръбските.
Днес патриарх Вартоломей освен е задължен да знае тези истини, само че в случай че беше същински заслужен православен лидер беше задължен да откри метод и форма за изправяне на тази неправда и извеждане на Вселенската патриаршия от тежкия грях. Вместо това той принуждава православните църкви да се преценяват с една антихристиянска покупко-продажба на църковен диоцез.
Още след изявлението на Вартоломей през февруари, Св. Синод беше задължен да напише протестна нота, само че владиците и патриархът заедно
превиха тил и замълчаха гузно
както постъпиха и преди една година, когато Вартоломей сподели, че българите нямат канонично право да дават автокефалия на македонците. Така БПЦ и архиереите сами се набутаха сред чука и наковалнята – от едната страна ги притиска и използва за своя изгода Руската черква, а от друга - Вселенската патриаршия изопачава историческата истина и се разпорежда жестоко против българските ползи.
Най-подозрително в тази ситуация е мълчанието на по този начин нареченото съветско лоби в нашия синод, предвождано от ловчанския епископ Гавраил и митрополитите Йоан и Данаил. Само преди месеци те упорстваха БПЦ да се разгласи против Вселенската патриаршия и застане намерено на страната на Руската черква поради признаването от Цариград на автокефална Украинска православна черква. Същото съветско лоби искаше Вартоломей да бъде прокълнат поради съветски ползи, а в този момент позорно мълчи и е безразлично, когато би трябвало да се пазят българските църковни и национални ползи. Проблемът е, че с това безмълвие против Вартоломей нашите клирици още веднъж
обслужват съветския църковен интерес,
който бди като олрица над сръбските домогвания на Балканите. Защо нашите синодални старци не вземат образец от Румънската православна черква, която макар ръководството на Руската черква в Молдова откри там свои епархии и стартира да прави свещенослужения. И в случай че до предходната година чувахме оправданието и извинението, че църквата е отделена от страната, та да не и се месим, то към този момент обстановката е друга. Държавата ще заплаща издръжката на владици и попове и е извънредно време, с изключение на за личните си търбуси, те да свършат нещо положително и потребно за православието и националното ни достолепие.
Сериозна рецензия търпи и шефът на дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет Емил Велинов, който продължава да гледа на митрополитите като професионален ветеринар на почтени агнета, а от тях към този момент би трябвало да се изисква да си заработват националната плата.
Патриарх Вартоломей, който през последните месеци получи благосклонностите и утвърждението на демократично настроената част от българите с признаването на автокефална Украинска черква, би трябвало да бъде същински заслужен и обективен овчар на православието, а не брокер на политически ползи. Жалва се пред белградската «Политика», че някой настройвал сърбите против Вселенската патриаршия, а не се ли притеснява, че с повратния метод, по който интерпретира църковната история на Балканите, си основава врагове измежду българите и македонците. Или Вартоломей просто добре знае, че българските владици са под съветски ботуш и няма да надигнат глава против него? /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ