Бербатов с разкритие: Умирах от страх...
Димитър Бербатов е бил пред сериозна алтернатива - да се оперира или не. Това се случва през 2009 година, когато е футболист на Манчестър Юнайтед. Бербатов споделя историята в биографията си " По моя метод ", която ще бъде публично показана на 10 ноември от 12:30 часа в мол " Paradise Center ", написа Блиц.
Публикуваме фрагмента:
" Вечерта на 8 декември 2009 година Манчестър Юнайтед гостуваше на Волфсбург в Шампионската лига в мач за първото място в групата. Докато моите съотборници се подготвяха за мача, аз сутринта на същия 8 декември 2009 година постъпих в „ Йоркшир клиник “, с цел да ме оперират. Умрял от боязън. При други условия докторът щеше да пристигна с мен, само че в този момент беше във Волфсбург, нямаше кой да ме придружи. Още рано сутринта се разсъниха нервозен. Станах. Първата ми мисъл беше да ревизира крайници. Сякаш се усещах по-добре. Истина ли беше, или си внушавах, тъй като по този начин ми се искаше? От Манчестър Юнайтед ми изпратиха водач да ме закара. Блъсках си главата с размишления и си тествах коляното. И по този начин половин час. Колкото повече приближавахме, толкоз повече се разубеждавах. Но в случай че в този момент се откажех, а от на следващия ден болките отново се появяха и единствено бях просрочен за неизбежното? Влязох в клиниката. Регистрирах се. Отведоха ме в стая, в която трябваше да изчакам да ме вземат за интервенцията. Оставиха ме самичък.
Бях пред пристъп от раздвояване. Крачех напред-назад из стаята и правех всевъзможни придвижвания, с цел да видя дали коляното ми ще ми сътвори проблем, дали ще ме заболи. Кляках, ставах, сгъвах, разтягах, имитирах удар по топка, нищо!
Зарадвах се, само че още повече се обърках и започнах да се колебая в правотата на решението си! Какво, по дяволите, става тук?! Набрах номера на индивида, който беше в Германия, а повече от всичко ми трябваше тук: „ Док, май се усещам по-добре и не би трябвало да вършим интервенция, не знам, комплициран съм... “.
Доктор Стийв Макнали постоянно е бил огромен пич, постоянно отсреща – за каквото и да е. По всяко време можехме да разчитаме на него. Докторът на Манчестър Юнайтед си беше като част от фамилията за всички нас. И в оня миг реагира доста умерено и съответно. Успокои ме: „ Берба, каквото решиш ти. Ако прецениш, че си по-добре, не го прави. Ако в идващ миг се наложи, ще я създадем. Не се чувствай длъжен единствено тъй като към този момент си в болничното заведение. Това е твоето здраве “.
Затворих телефона на Стийв, стоях на стола в ъгъла на болничната стая.
Часовникът отброяваше минутите. Знаех, че всеки миг вратата ще се отвори и ще дойдат да ме отведат за интервенция. Нямаше време, а аз трябваше да взема решение. Дали да се оперирам и да почивам четири месеца, до момента в който моят тим играе без мен, или да се вслушам във вътрешния си глас, който от ден на ден ми споделяше да не го върша? Дали в действителност всичко щеше да е наред! Влезе докторът, който трябваше да ме оперира: „ Здрасти, Берба. Да тръгваме… "
Из " По моя метод " от Димитър Бербатов
Публикуваме фрагмента:
" Вечерта на 8 декември 2009 година Манчестър Юнайтед гостуваше на Волфсбург в Шампионската лига в мач за първото място в групата. Докато моите съотборници се подготвяха за мача, аз сутринта на същия 8 декември 2009 година постъпих в „ Йоркшир клиник “, с цел да ме оперират. Умрял от боязън. При други условия докторът щеше да пристигна с мен, само че в този момент беше във Волфсбург, нямаше кой да ме придружи. Още рано сутринта се разсъниха нервозен. Станах. Първата ми мисъл беше да ревизира крайници. Сякаш се усещах по-добре. Истина ли беше, или си внушавах, тъй като по този начин ми се искаше? От Манчестър Юнайтед ми изпратиха водач да ме закара. Блъсках си главата с размишления и си тествах коляното. И по този начин половин час. Колкото повече приближавахме, толкоз повече се разубеждавах. Но в случай че в този момент се откажех, а от на следващия ден болките отново се появяха и единствено бях просрочен за неизбежното? Влязох в клиниката. Регистрирах се. Отведоха ме в стая, в която трябваше да изчакам да ме вземат за интервенцията. Оставиха ме самичък.
Бях пред пристъп от раздвояване. Крачех напред-назад из стаята и правех всевъзможни придвижвания, с цел да видя дали коляното ми ще ми сътвори проблем, дали ще ме заболи. Кляках, ставах, сгъвах, разтягах, имитирах удар по топка, нищо!
Зарадвах се, само че още повече се обърках и започнах да се колебая в правотата на решението си! Какво, по дяволите, става тук?! Набрах номера на индивида, който беше в Германия, а повече от всичко ми трябваше тук: „ Док, май се усещам по-добре и не би трябвало да вършим интервенция, не знам, комплициран съм... “.
Доктор Стийв Макнали постоянно е бил огромен пич, постоянно отсреща – за каквото и да е. По всяко време можехме да разчитаме на него. Докторът на Манчестър Юнайтед си беше като част от фамилията за всички нас. И в оня миг реагира доста умерено и съответно. Успокои ме: „ Берба, каквото решиш ти. Ако прецениш, че си по-добре, не го прави. Ако в идващ миг се наложи, ще я създадем. Не се чувствай длъжен единствено тъй като към този момент си в болничното заведение. Това е твоето здраве “.
Затворих телефона на Стийв, стоях на стола в ъгъла на болничната стая.
Часовникът отброяваше минутите. Знаех, че всеки миг вратата ще се отвори и ще дойдат да ме отведат за интервенция. Нямаше време, а аз трябваше да взема решение. Дали да се оперирам и да почивам четири месеца, до момента в който моят тим играе без мен, или да се вслушам във вътрешния си глас, който от ден на ден ми споделяше да не го върша? Дали в действителност всичко щеше да е наред! Влезе докторът, който трябваше да ме оперира: „ Здрасти, Берба. Да тръгваме… "
Из " По моя метод " от Димитър Бербатов
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ