Диктаторът Оливър Кромуел (1599–1658), който отсякъл главата на английския крал

Диктаторът Оливър Кромуел (1599–1658), който отсякъл главата на британския крал Чарлз I, имал доста врагове. Заговори и интриги срещу него се плетели в Париж, Мадрид, Хага, Брюксел, Кьолн… Синът на убития крал – Чарлз ІІ, който емигрирал, с цел да избави живота си, оповестил, че ще даде благородническо звание и 500 лири на всеки, който убие „ интриганта, наименуван Оливър Кромуел “. В самата Англия работил пламенно „ Запечатаният възел “ – незаконен висш орган на монархистите, който непрекъснато готвел покушения против омразния деспот.

Оливър Кромуел: Уикипедия

При тези условия лорд-протекторът Кромуел бил заставен да отделя съществено внимание на своите специфични служби. По природа той бил сребролюбец, само че за потребностите на разузнаването годишно отпускал баснословната за това време сума 70 хиляди лири-стерлинги. Тази благотворителност му дава опция да знае тайните на всички монарси в Европа. Агенти на диктатора проникнали даже измежду най-близкото обграждане на Чарлз II.

През 1653 година тайното разузнаване на Кромуел било управлявано от държавния секретар Джон Тюрло. Понеже по едно и също време бил и шеф на пощите, той провел прословутата „ черна стая “, където скрито преглеждали писмата на подозрителните лица. Отначало писмата били отваряни с елементарна ножица и, откакто ги преписвали, възстановявали восъчния щемпел.

Но скоро изобретателят Самуел Морленд измислил „ разследващи машини “. Една от тях отваряла акуратно пликовете, като запазвала непроменени восъчните печати. Друга залепвала съвършено пликовете след прочитане на писмото. С помощта на третата, за броени минути се правело копие на печатите даже с най-сложен рисунък.

Служителите в „ черната стая “ работели под голямо напрежение, тъй като били длъжни освен да се срещнат със наличието на всяко писмо, само че и да вършат копия на най-подозрителните текстове. В същото време трябвало да бързат,  защото забавянето на кореспонденцията би предизвикало съмнение у подателя и получателя. Освен това доста писма, изключително когато ставало дума за интрига, били шифровани. Наистина, в „ черната стая “ работел професорът по геометрия от Оксфорд Джон Уолис, който имал гения да разгадава и най-сложните шифри – само че това също изисквало време. Тюрло се страхувал да разшири доста личния състав на „ черната стая “, тъй като това неизбежно би довело до приключване на информация за нея. Работата продължавала с малко хора и доста напрежение.

И тогава един ден при Тюрло пристигнал някакъв чужденец в черно покривало. Без да посочва името си, той споделил почти следното: „ Сър, аз зная с какво се занимавате. Срещу почтено възнаграждение ще ви оказа помощ да решите проблемите си. Оставете ме уединено с някакво писмо, даже в случай че е написано с неразбираем почерк от двете страни на листа. След минута-две ще имате тъкмо копие от него “.

Разбира се, Тюрло се отнесъл недоверчиво към предлагането, само че въпреки всичко дал на непознатия някакъв документ без изключително значение и лист чиста хартия. Когато по-късно се върнал, готовото копие лежало на масата. То било безусловно тъкмо, като личала даже чертичката, която Тюрло направил неусетно от непознатия. В същото време посетителят не разполагал с никакво мастило или перо, нито пък с някакво техническо средство.

Непознатият предизвестил, че след няколко часа знаците върху копието ще изчезнат и листът още веднъж ще бъде чист. Но това време било задоволително чиновниците да го препишат умерено – а оригиналът да продължи без бавене към получателя си. Посетителят сложил единствено едно изискване: в никакъв случай да не го питат за тайната на метода му. Тюрло се съгласил.

Непознатият работил в „ черната стая “ през целия интервал на диктатурата на Оливър Кромуел и сина му Ричард. До огромна степен, посредством точно на него, Тюрло разкрил няколко заговора против лорд-протектора, както и редица опити за убийството му.

През 1660 година в Англия се възстановила монархията. Кралят Чарлз II Стюарт оценил високия професионализъм на Тюрло и му предложил да продължи с досегашната си активност. Но той предпочел да се отдръпна.

Сбогувайки се с индивида в черно покривало, който през целия интервал на службата си не загатнал своето име, Тюрло му връчил тежко чувалче златни монети и го попитал за неговия секрет. Но той дал отговор, че даже да го стори, никой няма да го разбере. След което се поклонил и липсващ също по този начин тайнствено, както се бил появил.

Около 40 години по-късно в „ черната стая “ почнали поправки. На тавана разкрили укритие, където Джон Тюрло пазел документите си. В един от тях била записана историята на непознатия с черното покривало. Самият Тюрло не изказвал никакви догатки за неговата идентичност. Документите били предоставени на архивите в Оксфордския университет и Скотланд Ярд.

Британските специалисти на вятъра се опитвали да разкрият мистерията на изобретателя в черно покривало. Дори изказвали версия, че това било вид на фотографията, само че без хипосулфитен фиксаж, по тази причина изображението изчезвало след няколко часа. Но множеството не имат вяра на тази версия заради ниското развиване на техниката в онази ера.

Непознатият правел копията в тъмна стая и една-единствена горяща свещ. Някои специалисти считат, че той явно бил разкрил вещество със специфични свойства, което носел със себе си в табакера или аптекарски флакон и го нанасял върху чист лист хартия. Сетне притискал мощно писмото, което се отпечатвало върху листа. Но и до през днешния ден остава мистерия що за вещество употребявал.

А ориста на „ разследващите машини “ била плачевна. Вече съвсем не ги употребявали и най-после те изгорели при огромния лондонски пожар през 1666 г. Техният откривател Морленд получавал великодушна пенсия при Чарлз ІІ, само че все пак опитвал да продаде тайната си на няколко от европейските монарси. Обаче, по този начин и не намерил покупател. А идващият крал на Британия – Уилям III, му дал отговор, че е по-добре тези секрети да останат незнайни, тъй като са доста рискови.