Диана Димитрова: Заради злоупотреби, парите по европроектите ги плаща българският данъкоплатец, а не Евросъюза*
Диана Димитрова е претендент за депутат от „ Българска социалистическа партия за България “ в 16 МИР – Пловдив град. Тя има над 15 години опит като финансов специалист. Започва с предприсъединителните фондове, а по-късно 13 години е експерт–финансово ръководство и надзор на планове по Оперативна програма " Регионално развиване " и Оперативна програма " Региони в напредък " – Главна дирекция " Програмиране на районното развиване ", Южен централен регион към Министерството на районното развиване и благоустройството /МРРБ/. От 1 година е основен специалист, отдел " Координация и планове “ на Община Родопи.
Г-жо Димитрова, дълги години сте била част от системата за надзор и отчитане към Европейската комисия на осъществените планове от страна на българските общини. Какво е Вашето усещане – сполучливи ли сме в усвояването на евросредствата?
За страдание липсва действителна информация какъв тъкмо е процентът на усвоени средства. Ако се види в системата на ИСУН – това е осведомителният портал за ръководство и отчитане на средствата от планове по еврофондовете, се вижда впечатляваща статистика на " асимилиране ". Ако пожелаеме от Европейски Съюз такава статистика, тогава обстоятелствата ще излязат нескрито, а точно – че България сама си финансира плановете с държавни пари и единствено дребна част от тях се възвръщат в държавния бюджет от европейския поданик. За което несъмнено можем да укоряваме единствено нашата система, в която непрестанно се надлъгваме със себе си какъв брой сме ефикасни при усвояването на евросредства.
Как се случват европроектите? Да кажем, че една община кандидатства по европейска стратегия, да вземем за пример " Региони в напредък " или " Програма за развиване на селските региони ". Проектът е утвърден и подписва контракт с Управляващия орган на съответната стратегия. Какво следва?
Дейностите по плана са финансират напълно от бюджета на общината, по-късно тя изисква вложените средства от Управляващия орган. Управляващият орган в това време прави инспекция на място за доказване на свършеното по плана и по-късно възвръща средствата на общината. Ако се открият нарушавания във връзка с извършените публични поръчки или самото осъществяване на плана, Управляващият орган постанова финансови корекции, т.е.не възвръща средствата и те си остават за сметка на общинския бюджет. Изразходените средства от общинските и надлежно държавни бюджети се показват за възобновяване на Европейски Съюз, който от своя страна също прави инспекция на страната, като преценя кои планове ще включи в инспекцията и при положение, че се установяват нарушавания сумата не се възвръща.
Кои са най-често срещаните нарушавания, поради които Европейски Съюз не възвръща сумите по плановете?
Констатираните нарушавания в провеждането на публичните поръчки от страна на общините и некачественото осъществяване - все обстоятелства, за които непрестанно алармират и медиите, водят до налагане нафинансови корекции. Множество са образците - пътна инфраструктура, в която още преди да е изминал мониторингът от 5 години, се появяват дупки. Общината е длъжна със свои средства да отремонтира – ремонт на ремонта да се направи.
Некачественото осъществяване на плановете е другата причина, заради която се натоварва българския поданик. Проверките от страна на Управляващия орган не престават в границите на 5 години след привършване на плановете. В този интервал при положение, че се откри некачествено осъществяване, което води до компрометиране на осъщественото общината го възвръща за своя сметка.
И това е една дребна част от злоупотребата с евросредства, вследствие на което Европа не превежда на българската страна желаните пари и те се взимат от общинските бюджети, надлежно от държавния бюджет и от нас като данъкоплатци.
Какво е решението съгласно Вас?
Имам няколко оферти във връзка с асимилиране на средства от еврофондове от общини и държавни субекти – министерства, АПИ и така нататък:
Първо, осъществяване на публични поръчки и избор на реализатор преди подписване на Договор за безплатна помощ. По този метод ще се избегне закъснение на процеса при вероятно обжалване на процедурата. А и тъкмо ще се дефинира финансовият запас, нужен за осъществяването на плана. Например, в случай че за даден план са отделени 1 милион лв., а спечелилият публичната поръчка ще го извърши за 800 000 лв., то 200 000 няма да се задържат в бюджета, както е по закон, а биха могли да се употребяват за други дейности;
На второ място, налага се основаване на държавно звено с юристи-експерти, което да управлява и авансово да ревизира публичните поръчки, финансирани със средства от Европейски Съюз, за правомерност, с цел да не бъдат налагани финансови корекции на общините след осъществяване на контракта.
На трето място следва да се улесни процесът на финансиране на общините от разнообразни финансови принадлежности, като заемни средства като се понижи бюрократичната тежест. Сега съгласувателните и разрешителните процедури са тромави, писмени, с дълги периоди, без гаранция за приемане на финансиране, с което да се извърши плана.
Нужни ли са промени в нормативната уредба?
Да, би трябвало да се отстранен някои постановления на Министерски съвет, да вземем за пример Постановление на Министерски съвет 330, което лимитира общински и държавни чиновници да получават спомагателни хонорари по планове до размера на брутната им заплата в общинската администрация. Това води до съвсем незначително заплащане за труда, който поставят.
Заради ниското заплащане, чиновниците в общините нямат интерес и нужната подготовка да пишат планове. Вследствие на това кметът разпорежда тази активност на външни консултантски компании, които прибират тлъсти възнаграждения, само че без да правят работа. Тежестта по правенето на документите още веднъж пада върху служителя, само че без той да получава никакво в допълнение заплащане.
Това значи да се увеличи административният потенциал на държавни и общински чиновници за работа по европроекти?
Да. Държавен фонд " Земеделие ", да вземем за пример, задължава общинските администрации да подписват контракти с консултантски компании, които да пишат и " ръководят " планове.След това обаче те наложително трансферират своята отговорност върху чиновниците на общината. Намирам тази процедура за порочна и съгласно мен тя би трябвало да бъде прекъсната. Много средства биха се икономисали на общинския бюджет, в случай че в тази активност се включат специалисти, наети като чиновници в съответната администрация, които против положително заплащане ще си правят съзнателно работата.
Трябва да бъде прекъсната и практиката външни компании да обслужват ръководещите органи на оперативните стратегии. Това са компании за инспекции на място, компании, които ревизират правомерност на публичните поръчки. Тази активност още веднъж следва да се прави от държавни чиновници. Те независимо и експертно биха подходили към своята работа, за разлика от компаниите, на които им се спуска „ от горната страна “ какво би трябвало да вършат, защото са получили атрактивни контракти с ръководещите органи на стойност стотици хиляди левове.
Публикацията е според контракт за осведомително обслужване за предизборната акция за парламентарни избори 2021 година Купуването и продаването на гласове е закононарушение!
Г-жо Димитрова, дълги години сте била част от системата за надзор и отчитане към Европейската комисия на осъществените планове от страна на българските общини. Какво е Вашето усещане – сполучливи ли сме в усвояването на евросредствата?
За страдание липсва действителна информация какъв тъкмо е процентът на усвоени средства. Ако се види в системата на ИСУН – това е осведомителният портал за ръководство и отчитане на средствата от планове по еврофондовете, се вижда впечатляваща статистика на " асимилиране ". Ако пожелаеме от Европейски Съюз такава статистика, тогава обстоятелствата ще излязат нескрито, а точно – че България сама си финансира плановете с държавни пари и единствено дребна част от тях се възвръщат в държавния бюджет от европейския поданик. За което несъмнено можем да укоряваме единствено нашата система, в която непрестанно се надлъгваме със себе си какъв брой сме ефикасни при усвояването на евросредства.
Как се случват европроектите? Да кажем, че една община кандидатства по европейска стратегия, да вземем за пример " Региони в напредък " или " Програма за развиване на селските региони ". Проектът е утвърден и подписва контракт с Управляващия орган на съответната стратегия. Какво следва?
Дейностите по плана са финансират напълно от бюджета на общината, по-късно тя изисква вложените средства от Управляващия орган. Управляващият орган в това време прави инспекция на място за доказване на свършеното по плана и по-късно възвръща средствата на общината. Ако се открият нарушавания във връзка с извършените публични поръчки или самото осъществяване на плана, Управляващият орган постанова финансови корекции, т.е.не възвръща средствата и те си остават за сметка на общинския бюджет. Изразходените средства от общинските и надлежно държавни бюджети се показват за възобновяване на Европейски Съюз, който от своя страна също прави инспекция на страната, като преценя кои планове ще включи в инспекцията и при положение, че се установяват нарушавания сумата не се възвръща.
Кои са най-често срещаните нарушавания, поради които Европейски Съюз не възвръща сумите по плановете?
Констатираните нарушавания в провеждането на публичните поръчки от страна на общините и некачественото осъществяване - все обстоятелства, за които непрестанно алармират и медиите, водят до налагане нафинансови корекции. Множество са образците - пътна инфраструктура, в която още преди да е изминал мониторингът от 5 години, се появяват дупки. Общината е длъжна със свои средства да отремонтира – ремонт на ремонта да се направи.
Некачественото осъществяване на плановете е другата причина, заради която се натоварва българския поданик. Проверките от страна на Управляващия орган не престават в границите на 5 години след привършване на плановете. В този интервал при положение, че се откри некачествено осъществяване, което води до компрометиране на осъщественото общината го възвръща за своя сметка.
И това е една дребна част от злоупотребата с евросредства, вследствие на което Европа не превежда на българската страна желаните пари и те се взимат от общинските бюджети, надлежно от държавния бюджет и от нас като данъкоплатци.
Какво е решението съгласно Вас?
Имам няколко оферти във връзка с асимилиране на средства от еврофондове от общини и държавни субекти – министерства, АПИ и така нататък:
Първо, осъществяване на публични поръчки и избор на реализатор преди подписване на Договор за безплатна помощ. По този метод ще се избегне закъснение на процеса при вероятно обжалване на процедурата. А и тъкмо ще се дефинира финансовият запас, нужен за осъществяването на плана. Например, в случай че за даден план са отделени 1 милион лв., а спечелилият публичната поръчка ще го извърши за 800 000 лв., то 200 000 няма да се задържат в бюджета, както е по закон, а биха могли да се употребяват за други дейности;
На второ място, налага се основаване на държавно звено с юристи-експерти, което да управлява и авансово да ревизира публичните поръчки, финансирани със средства от Европейски Съюз, за правомерност, с цел да не бъдат налагани финансови корекции на общините след осъществяване на контракта.
На трето място следва да се улесни процесът на финансиране на общините от разнообразни финансови принадлежности, като заемни средства като се понижи бюрократичната тежест. Сега съгласувателните и разрешителните процедури са тромави, писмени, с дълги периоди, без гаранция за приемане на финансиране, с което да се извърши плана.
Нужни ли са промени в нормативната уредба?
Да, би трябвало да се отстранен някои постановления на Министерски съвет, да вземем за пример Постановление на Министерски съвет 330, което лимитира общински и държавни чиновници да получават спомагателни хонорари по планове до размера на брутната им заплата в общинската администрация. Това води до съвсем незначително заплащане за труда, който поставят.
Заради ниското заплащане, чиновниците в общините нямат интерес и нужната подготовка да пишат планове. Вследствие на това кметът разпорежда тази активност на външни консултантски компании, които прибират тлъсти възнаграждения, само че без да правят работа. Тежестта по правенето на документите още веднъж пада върху служителя, само че без той да получава никакво в допълнение заплащане.
Това значи да се увеличи административният потенциал на държавни и общински чиновници за работа по европроекти?
Да. Държавен фонд " Земеделие ", да вземем за пример, задължава общинските администрации да подписват контракти с консултантски компании, които да пишат и " ръководят " планове.След това обаче те наложително трансферират своята отговорност върху чиновниците на общината. Намирам тази процедура за порочна и съгласно мен тя би трябвало да бъде прекъсната. Много средства биха се икономисали на общинския бюджет, в случай че в тази активност се включат специалисти, наети като чиновници в съответната администрация, които против положително заплащане ще си правят съзнателно работата.
Трябва да бъде прекъсната и практиката външни компании да обслужват ръководещите органи на оперативните стратегии. Това са компании за инспекции на място, компании, които ревизират правомерност на публичните поръчки. Тази активност още веднъж следва да се прави от държавни чиновници. Те независимо и експертно биха подходили към своята работа, за разлика от компаниите, на които им се спуска „ от горната страна “ какво би трябвало да вършат, защото са получили атрактивни контракти с ръководещите органи на стойност стотици хиляди левове.
Публикацията е според контракт за осведомително обслужване за предизборната акция за парламентарни избори 2021 година Купуването и продаването на гласове е закононарушение!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ