Сценаристът Георги Иванов: Диалогът липсва в отношенията ни и това се пренася в българското кино
Диалогът липсва в нашето общество в връзките посред ни и оттова се придвижва и в българското кино. Това сподели сценаристът на филми и сериали, радиоводещ в Радио " Фокус " Георги Иванов в предаването “Сториборд " с водещ Благой Иванов по Радио “Фокус " .
Иванов изясни пристрастеността си по киното и филмите, зародена още от детските му години. " Дълго блуждаене беше, въпреки всичко аз съм дете на 90-те години и фантазията да се занимавам с кино беше нещо доста нереалистично, безперспективно, не присъстваше като вид, само че съм буен фен на киното още от дете ", описа сценаристът като показа тайната, че вместо да върви на курс по немски, на който е бил записан от родителите си, е гледал филми и резултатите му по непознатия език не са били изключително впечатляващи.
Събеседникът посочи, че се ориентирал по-сериозно към драматургията, когато се е появила като специалност в университетите. Иванов уточни разликата сред писането на сюжет за кино и за телевизия. " Поуката в един кинофилм или киносценарий свършва тогава, когато прожекцията завърши. Също по този начин героите и тяхното развиване завършва още веднъж там. При сюжетите за сериали тази арка в никакъв случай не приключва - епизодите не престават във времето и са свързани от време на време до безконечност ", разясни той. По думите му в множеството случаи от последните години сериалите са сред 6 и 8 епизода до 10, което се оказва най-приятната формула за платформите.
Радиоводещият открои разликите сред създаването на автентичен сюжет и при този, който е акомодация. " Сериалът " Войната на буквите " е първата акомодация, която направихме с нашия екип. Избягвахме доста интензивно работата върху непознат текст и текст на сътрудници, които са работили преди нас. Егото на създателя, понякога съпротивата и концепциите му постоянно могат да бъдат в конфликт с концепциите на сценариста, тъй като, вторият гледа по какъв начин да пресъздава една история. Тази опозиция беше и най-големият ни боязън. Относно сериала " Денят на бащата " Иванов показа, че това е план, който е основан без да е бил поръчка и без някой продуцент да го е спуснал.
Георги Иванов уточни, че в последните години се оказа, че хората обичат да наблюдават развиването на един воин и да се вълнуват с него. Автентичното звучене на филмите, драматургията и режисурата е нещо, което постоянно се усеща. Когато един създател приказва за нещо, което схваща и се вълнува, то постоянно излиза от горната страна и може ни това е един от най-големите проблеми на българското кино. Самите създатели се лашкат сред това да обслужат българския фен или да се наместят в някаква конюнктура на интернационалните фестивали. Балансът съвсем никой не има вяра, че е вероятен за реализиране.
Иванов изясни пристрастеността си по киното и филмите, зародена още от детските му години. " Дълго блуждаене беше, въпреки всичко аз съм дете на 90-те години и фантазията да се занимавам с кино беше нещо доста нереалистично, безперспективно, не присъстваше като вид, само че съм буен фен на киното още от дете ", описа сценаристът като показа тайната, че вместо да върви на курс по немски, на който е бил записан от родителите си, е гледал филми и резултатите му по непознатия език не са били изключително впечатляващи.
Събеседникът посочи, че се ориентирал по-сериозно към драматургията, когато се е появила като специалност в университетите. Иванов уточни разликата сред писането на сюжет за кино и за телевизия. " Поуката в един кинофилм или киносценарий свършва тогава, когато прожекцията завърши. Също по този начин героите и тяхното развиване завършва още веднъж там. При сюжетите за сериали тази арка в никакъв случай не приключва - епизодите не престават във времето и са свързани от време на време до безконечност ", разясни той. По думите му в множеството случаи от последните години сериалите са сред 6 и 8 епизода до 10, което се оказва най-приятната формула за платформите.
Радиоводещият открои разликите сред създаването на автентичен сюжет и при този, който е акомодация. " Сериалът " Войната на буквите " е първата акомодация, която направихме с нашия екип. Избягвахме доста интензивно работата върху непознат текст и текст на сътрудници, които са работили преди нас. Егото на създателя, понякога съпротивата и концепциите му постоянно могат да бъдат в конфликт с концепциите на сценариста, тъй като, вторият гледа по какъв начин да пресъздава една история. Тази опозиция беше и най-големият ни боязън. Относно сериала " Денят на бащата " Иванов показа, че това е план, който е основан без да е бил поръчка и без някой продуцент да го е спуснал.
Георги Иванов уточни, че в последните години се оказа, че хората обичат да наблюдават развиването на един воин и да се вълнуват с него. Автентичното звучене на филмите, драматургията и режисурата е нещо, което постоянно се усеща. Когато един създател приказва за нещо, което схваща и се вълнува, то постоянно излиза от горната страна и може ни това е един от най-големите проблеми на българското кино. Самите създатели се лашкат сред това да обслужат българския фен или да се наместят в някаква конюнктура на интернационалните фестивали. Балансът съвсем никой не има вяра, че е вероятен за реализиране.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ