Дейвид Бауи повлия съвременната култура, по начин, много по-значителен от

Утрешният ден принадлежи на тези, които могат да чуят, че той идва ~ Дейвид БАУИ

Дейвид Бауи повлия актуалната просвета, по метод, доста по-значителен от всеки различен музикант от своето потомство. Неговият принос към музиката, модата и творчеството са воденичните камъни на нашата епоха.

Но най-важният урок, който е дал на света е, че той ни сподели, че можем да бъдем тези, които в действителност желаеме да бъдем. Той постоянно смяташе геният си за неповторим и вярваше в качествата си да въодушеви хората по целия свят и да се трансформира в човекът-революция.

Дейвид Джоунс е роден на 8 януари 1947 в Брикстън, Англия. Докато свири на саксофона си по време на учебни събитя, никой не чака, че той ще промени името си на Дейвид Бауи, ще се трансформира в най-сакралната икона на международната поп сцена и ще продаде над 120 милиона албума в границите на кариерата си.

Началото на всичко това по никакъв начин не е елементарно. Преди да получи каквото и да е самопризнание, той се пробва да откри пътя си в изкуството в продължение на 10 години. Но постоянно се бори и продължава да твори със съзнанието, че един ден ще бъде толкоз прочут, колкото заслужава.

Тази сила се подхранва от забележителната му дарба да търси и намира нови хрумвания. Всички актьори черпят ентусиазъм от света към тях, само че малко на брой могат да се разпрострат толкоз необятно, че да основат нещо напълно ново и несъществуващо до тогава. Душата му постоянно е съществувала в непрекъснато търсене и блян да се развива.

Не спираше да подхранва мозъка и въображението си, посещавайки галерии из цяла Европа, общувайки с хората, гледайки филми, четейки книги, ангажирайки се с авангардни хрумвания и обичайки музиката.

Бауи имаше невероятната дарба да филтрира всичкото това ентусиазъм и да избере тъкмо нещо, от което се нуждае, с цел да сътвори нова версия на себе си, да откри метода, по който желае да живее сега, и да покаже на света изцяло нова страна от личността си.

Винаги е бил една крачка пред всички останали. Резултатите от негово въображение и творчество постоянно са били пълнокръвни и изключителни, през цялото време. Той е индивидът, който даде същинското значение на думата „ екстравагантност “.

(Brian Duffy, Portrait of David Bowie for " Aladdin Sane ", 1973)

(David Bowie, 1970) (Dagmar, David Bowie in Diamond Dogs Tour, 1974)

Много мъчно е да се унищожи моралът в свят, в който морал не е останал.

Човекът на XXI век е богохулник: в него няма вътрешен свят, той доста унищожава и малко основава, и, основното, той не усеща в своя живот наличие на Бог.

Търсенията в музиката са като търсенето на Бог. Подобни са. Неизразимото и невидимото би трябвало да се въплътят в верните ноти, с цел да се открие нещо, което не съществува.

Много малко могат да кажат: аз обичам човечеството. Аз не съм от тях.

Ненавиждам хора, които не знаят, какво да вършат със свободното си време.

Вярвам, че постоянно би трябвало да екстрахирам най-хубавото от гениите на другите.

Славата може да вземе доста забавни хора и да ги засипе с незначителност.

Мисля, че славата сама по себе си не е нещо, което си коства, обаче постоянно ви обезпечава място в ресторант.

Като се замислим, Адолф Хитлер е бил първата попзвезда.

Аз съм единствено една самостоятелна персона и не усещам потребност някой да лимитира или квалифицира работата ми по някакъв метод. Аз работя за себе си.

Винаги съм имал потребност да бъда освен това от човек.

Исках да потвърдя мощната мощ на музиката.

Когато остаряваш, въпросите се свеждат до единствено два. Колко време ми остава и какво да върша с него.

Винаги, когато съм правил радикална смяна, тя ми е пособия да се усещам добре като актьор.

Променях облика си толкоз доста пъти, че съм в отричане, че в началото съм бил корейка с наднормено тегло.

Намирам независимост единствено в ексцентричността.

В фамилията ми има шизофренична жила, заради което дръзвам да кажа, че и аз съм обиден от нея. Повечето хора от фамилията ми са били част от някакво заведение за психологично заболели. Брат ми пък въобще не желае и да си потегля. На него му харесва там.

Никога не съм отговарял добре на закостенялото отрицателно мислене.

Аз не съм оракул, нито конте от каменната ера. Аз съм смъртен с капацитет да стане Супермен.

Аз съм разтворима звезда. Просто прибавете вода и разбъркайте.

Онова, което одобрявам в музиката ми е, че съумява да разсъни духовете в мен. Не демоните, а духовете.

Преди доста години трябваше да си призная, че не съм доста понятен, когато би трябвало да изяснявам по какъв начин се усещам. Музиката ми го прави вместо мен, в действителност.

(David Bowie and Mick Ronson by Mick Rock, 1973)