Деян Николов е на 33 години, народен представител и кандидат

Деян Николов е на 33 години, депутат и претендент за кмет на София от партия „ Възраждане “ под номер 42.

- Предполагам, че упоритостта Ви е да възродите София, в случай че станете кмет, господин Николов. Откъде бихте стартирали столичното възобновление при толкоз насъбрани проблеми?

- Права сте, че проблемите са доста.
Първо бих махнал украинския байрак от постройката на Столична община. Не е редно на българските институции да има непознат байрак.

Но в случай че минем към същината на въпроса, ще кажа, че има потребност от цялостна смяна във философията на ръководство на София. Една дума показва тази философия и това е думата правдивост.

Справедливост и за това по какъв начин се изразходва обществения запас. Като икономист бих почнал с бюджета. Това е главният инструмент, посредством който могат да се упражняват другите политики. 2,5 милиарда лв. не е дребен бюджет. Част от него е за делегирани от страната действия и те са съвсем константа. Но има и над милиард лв. личен бюджет за общината, от които 600 000 милиона са за финансовата стратегия. Те са извънредно забавни, защото от тях зависи развиването на града.

- Вие оферирате проверка на финансовата стратегия. Защо?

- Около финансовата стратегия има няколко съществени казуса. Първият е, че тя не се извършва изцяло. Изпълнението е 70 на 100, което демонстрира, че има съществени административни, организационни и управнически проблеми.
С моя екип се опитахме да проучим тяхното естество. Стигнахме до извод, че връзката сред другите посоки не е задоволително добра - заместник-кметове дърпат в своя лична посока, няма синхронизация сред работата на другите посоки и дирекции, а те са доста – над десетина посоки и над 40 дирекции.

Второ проблем – разглеждайки финансовата стратегия, следим прекомерно доста планове, които не са на пазарни цени. Клиширано е да приказваме за корупцията, само че икономическият разбор демонстрира, че доста от инфраструктурните планове се вършат на цени, които са от два до четири пъти над пазарните.

- Кои планове можете да дадете за образец?

- Направиха ми усещане детските градини. За близо 10 000 деца не доближават места, част от детските градини към този момент се построяват, само че още веднъж ще има недостиг от 6000 места или от 30 детски градини. По пазарни цени строителството на една детска градина с осем групи деца, излиза към 4 милиона лв.. В момента градежът на столична община излиза сред 8 и 16 милиона, в най-хубавия случай – 7 милиона. Тоест, и в най-хубавия случай излиза близо два пъти по-скъпо!

Ако би трябвало да построиш 30 детски градини по приблизително 10 милиона лв., трябват 300 милиона лв. – сериозна сума за бюджета на София. Ако цената на една детска градина е обаче 4 милиона, това прави 120 милиона лв., а в границите на един мандат за 4 години по към 30 милиона на година. Това са пет % от финансовите стратегии.

- Заради презастрояването, неналичието на задоволително места в детските градини, шума, недостиг на паркоместа, замърсен въздух и още, и още, качеството на живот в София пада, само че тя е привлекателен център за хората от другите райони на страната. Как си обяснявате този феномен?

- Правили сме разбор на миграцията на всички 265 общини в България. София и още 4-5 са единствените, които имат позитивен приръст. При някои прирастът е най-малък – под един %. Столицата е единствената с растеж от 4-5%. Това би трябвало да се взима поради, когато планираме построяването на детски градини. Последните 10 години това не е било планувано и основава казусът с дефицита тук-там, с който се сблъскваме сега.

Столицата продължава да се цялостни, тъй като тук хората могат по-лесно са намерят работа, само че това не значи, че стандартът на живот е по-висок. Животът в София е сложен, само че най-малко има работа и благоприятни условия.
Базата в страната е доста ниска като стандарт на живот и обществена инфраструктура.
София е привлекателен център за хората от страната, само че животът в чужбина е още по-привлекателен. София се явява като междинна точка на миграцията, за голямо страдание.

- Сменя ли се обществената конструкция на столицата?

- В известна степен – да, като се надявам, че това може да има и позитивен аспект. Заради сериозната вътрешна миграция идват хора, които са запазили в по-голяма степен обичайните си полезности. Това внася прохлада във връзка с морала, на топлотата сред хората, което в София, за жалост, стартира да липсва.
Все повече приличаме на космополитните градове, които се славят с повече безчувственост и липса на непосредствена връзка.
Наблюдавам, че София няма спокойствието, което е належащо. Това е динамичен град, където имаме потребност от малко по-висок стандарт и повече топлина в връзките сред хората.

- Презастрояването е болна тематика, несъмнено. В хода на акцията като претендент за столичен кмет предложихте смяна в наредбата, която да фиксира по-голямо разстояние сред строящите се жилищни блокове. Изпълнимо ли е това, по какъв начин ще наложите сходна мярка? Някои към този момент са застроили терените си, на други по какъв начин ще им откажете?

- Напълно изпълнимо е. Нещо повече – това е най-лесно използваната мярка, която предлагам против презастрояването.

Това не е радикална политика. Част от жилищните здания са издигнати на ръба на закона със съдействието на администрацията, неведнъж единствено на районните администрации.
Трябва да тръгнем от общия градоустройствен проект, който последно е обновен преди 15 години. След това би трябвало да го синхронизираме и да актуализираме всички подробни устройствени проекти (ПУП) на регионите и на кварталите.

Има няколко метода да се спре презастрояването. Единият е непосредствено през подробните устройствени проекти, в случай че имаме администрация – централната и районните, които с твърда ръка отхвърлят да вършат частични промени в ПУП-овете.
Скоро имахме случай в „ Младост “ с парцел, където е планувано да има двуетажно строителство съгласно Подробен устройствен план, единствено че в един миг частният вложител изискал да построи осеметажна постройка. Общината е тази, която би трябвало да реши дали това искане опонира на проекта за развиване на квартала преди всичко, и на второ място - на публичния интерес. В доста от случаите общината дава единодушие. Така се дава позволение и за блок от 8 етажа сред другите блокове.

- Но то може да се апелира.

- Да, и тъкмо по този начин го спряхме. Направихме подписка, публично разискване. Гражданите сега имат късмет да спрат едно такова презастрояване, само че общината застава на страната на частния интерес, а би трябвало да пази публичния.

Ако променим формулата за отстоянията сред постройките, както и да увеличим % за озеленяване, да премахнем опцията за отвесно озеленяване, няма да има опция да изникват блок до блок и то отвън регламентираната височина.

Много от парцелите са добити по подозрителен метод, като част от реституцията, когато някой е събрал трима-четирима очевидци, които споделят, че това в миналото е била неговата равнища.
Но аз не желая никого да ощетявам. Смятам, че е редно на всички да предложим пазарните цени за парцелите. Разбирам, че те са скъпи за частния притежател, само че са скъпи и за общината, тъй като там може да има детски градини, детски площадки, зелени площи. Нека общината планува задоволително огромен бюджет за компенсации. Можем да предложим и заменки – в случай че би трябвало и за по-големи парцели в покрайнините на кварталите.
 
Подчертавам още веднъж – не желая да превивам ръце и да слагам някого в неизгодна позиция. В същото време би трябвало да защитим публичния интерес, като спрем презастрояването и уплътняването на София. Нямаме друга опция.

- Разширяване на синята и на зелената зона – да или не? Или референдуми, а освен официални публични полемики?

- Интересна тематика за референдум. Аз персонално не поддържам разширението на зоните, тъй като и в този момент те към този момент са задоволително огромни. Някои са удовлетворени, други – не. С изместването на зелената зона се изместват и проблематичните места за паркиране, които се реалокират в пресечките отвън зоната. Не мисля, че това взема решение проблемите с паркирането.

Естествено, би трябвало да създадем паркинги, само че това е постепенно и мъчно. Има план за 24 подземни паркинга в идеалния център, което би лишило 10 години, защото е скъпа инвестиция.

Струва си да се употребява като пилотен план различен софтуерен вид – чешки и китайски, за отвесни паркинги вид виенско колело. Това са умни паркинги от съвременен вид, употребяват ги в Япония и не са скъпи – 50-60 000 лв. е един интелигентен паркинг, който заема място за почти две паркоместа, а се качват от 16 до 24 коли. Специфично е и не се знае дали софиянци ще желаят да го употребяват, само че поради на дребната инвестиция си коства да се създадат няколко пилотни плана, с цел да се види дали работят.

Не съм последовател на концепцията да се вземат решение проблеми посредством налагане на такси, само че има една тактика, която може да облекчи казуса с паркирането в центъра. Ако увеличим таксите за синя и зелена зона, то ще стане разкош и спомагателните средства ще можем да влагаме в градския превоз. Колкото по-агресивни сме в тази посока, толкоз по-голям късмет има да пренасочим интереса от персоналния автомобил към публичния превоз, който, несъмнено, би трябвало да е в доста по-добро положение. Има благоприятни условия за усъвършенствания и посредством европейските средства.

Ако се усили цената на паркирането, билетът за градския превоз може да поевтинее. За всеки един лев повече за синя и зелена зона, цената на билета за метрото може да падне с 40 стотинки. Това е тип тактика, забавна за референдум.

- Предлагате децентрализация на бюджета. Ако това стане, кои проблеми на столицата могат да бъдат решени?

- Кметът и общинският съвет желаят целия бюджет да е при тях. Така всички в София ставаме жертва на невъзможността да разпределяш 600 милиона финансова стратегия и да стигнеш до поправката на счупения тротоар през блок в „ Надежда “ или в „ Люлин “. Да не приказваме за Кремиковци, Панчарево, село Кривина или село Кътина.

По-добрата идея за бюджета е кметът и Столичният общински съвет да се занимават с огромните инфраструктурни и генерални планове. Пример за общоприет план е промяна на осветлението с лед осветяване, както бих желал да направя. Такъв план би трябвало да минава през столичния градоначалник и СОС. Но в случай че желаеме да обърнем внимание на 24-те столични региона, в реда на нещата е да им предоставим бюджет и независимост на деяние.
В момента сме очевидци на групова безнаказаност. На хартия районният кмет дава отговор за поддръжката на регионите си, само че когато жителите алармират за проблем – тротоар, градинка и така нататък, той е заставен да каже, че няма средства.

- Ако обобщя, обществото влага – пари, сила, в директния избор на районни кметове, само че не може да си върне инвестицията под формата на качество на живот.

- Да. Районният кмет е с вързани ръце. За да успее да направи нещо по-сериозно за региона си, той би трябвало да измоли от столична община неговите проблеми да влязат в финансовата стратегия на София. Редно е 10 % от 600-те милиона да се заделят по избран механизъм към регионите. С към три милиона, с които ще разполага един областен кмет, би съумял да се погрижи за междублокови пространства, детски площадки, ремонт на учебно заведение, тротоари и други

Село като Чепинци има в този момент бюджет от към 70 000 лв., а там от 30 години нищо не е правено. Няма и да се направи без децентрализацията на бюджета, която предлагам.

- Позволете да Ви конфронтирам с два случая, които се разиграха единствено в границите на 12 часа – потърпевш съществено на пешеходна пътека при мол „ Сердика “ и 15-годишно дете с комоцио след удар в дирек с тротинетка. Да паркираш в София е мъчно, само че и да се движиш е тестване. Висока скорост, хвърчащи тротинетки, велоалеи, завършващи в нищото. Откъде бихте почнали регулацията в този бранш?

- Огромна неточност беше да се вършат велоалеи непременно, единствено с цел да се усвояват средства. Боядисването на една лента не основава велоалея. В Европа те са като минибулеварди и това е визията, която споделям.
Що се отнася до трафика, видеокамерите работят, само че има проблеми. Освен че би трябвало да бъдат свързани с Министерство на вътрешните работи, би трябвало да има и наказания. Сега те се употребяват за наблюдаване, а не за налагане на санкции.

Един метод, който води към решение на казуса, е да има огромен екип, който следи какво се случва и да има бърз метод да се демонстрира на водачите, че биват следени. Когато си купувате автомобил, нормално оставяте имейл за контакт или телефон. За наблюдаващия следва да има интерфейс, с цел да може когато види нарушаване и рискова маневра, да може бързо да набере номера на колата и да натисне изпрати. Така водачът – посредством смс, да вземем за пример, незабавно ще получи съобщение за рисковата маневра, която е направил. Това е значимо, тъй като хората нямат да имат чувството, че Министерство на вътрешните работи или общината се пробва да им вземе пари с повече фишове, а че някой ги следи. Имаме сериозен проблем с модела на шофиране в София. Без значение от рестриктивните мерки, трафикът се движи със 70-80 километра в час, а тук-там – с 90-100 километра в час. Хората би трябвало да схванат, че са следени и следени. Системата, която ви описах, е един промеждутъчен интервал, в който ще създадем това схващане. В идващ миг жителите би трябвало да бъдат осведомени, че следва да внимават по какъв начин карат, тъй като започваме да постановяваме санкции.
Мисля, че това може да обърне манталитета на шофиране в София.

- Коя концепция на Ваш конкурент изрично отхвърляте?

- Категорично не съм склонен за затварянето на центъра за остарели коли. Това санкционира хората, които имат най-големи обществени потребности. Подобна възбрана удря по най-уязвимите. Любопитен съм има ли данни, които демонстрират, че когато забраниш влизането на остарели коли, въздухът в средата на София ще стане чист?

С съперниците ми се разграничаваме и в отношението към гейпарада.
Моето мнение е, че не би трябвало да се организира по улиците на София. Има зали, където биха могли да се съберат. Към днешна дата у нас не се е стигнало до екстремности, само че на Запад се е случвало, а аз имам съмнения, че нашият гейпарад ще върви по стъпките на западните. Рискуваме да извадим на показ неща, които не желаеме нашите деца да виждат.

- Отношението към гейпарада е индикатор за разнообразни идеологии и води към въпроса има ли политически конфликт на столичен терен или следим съревнование с оферти, планове, хрумвания?

- Софиянци са изправени пред избора дали желаят още от същото, като знаят какво ги чака с всички плюсове и минуси. От друга страна са ПП-ДБ, които са морални длъжници на българския народ, който брутално излъгаха единствено преди четири месеца. Аз запитвам по какъв начин биха подсигурили, че това, което се случи на национално равнище, няма да се случи и на локално?

- Как „ Възраждане “ бихте подсигурили, че няма да извършите някоя „ сглобка “?

- Нашите претенденти за общински съветници и нашият екип е от хора, с които към този момент 6-7 години се борим за идеята на „ Възраждане “. Те са потвърдили своята преданост към концепциите на партията. Както не сме създали „ сглобка “ в Народното събрание, по този начин няма да създадем и в София. Наясно сме, че ще има напън. Може да има опити за пробив, само че мисля, че надали ще се наложат, защото ПП-ДБ и ГЕРБ ще имат болшинство и ще влязат в коалиция в общинския съвет. Ние от „ Възраждане “ няма да сме им нужни.

- Според сондаж на Медиана 120 000 поданици на столицата още не са решили за кого да гласоподават. Как бихте заличили техните съмнения?

- Аз ги приканвам да мислят рационално. „ Възраждане “ сме поредна партия, която не предава гласоподавателите си. Може не всеки път да взимаме най-правилните решения по всеки един въпрос, може не всички наши хрумвания да се споделят 100 %, само че не сме лъжци и не сме измамници. Говорим това, което мислим и вършим това, което приказваме. Имаме политическа чест и морал, което е фундаментът на политиката.  

Ако човек прави справедлив и разумен, а не прочувствен избор, той би трябвало да регистрира, че „ Възраждане “ е единствената партия, която не е управлявала. В София бяха направени някои положителни неща, само че стандартът е доста невисок. С този бюджет столицата би трябвало да може доста повече. За всеки, който не е удовлетворен и желае да опита нещо ново, единствената алтернатива е „ Възраждане “. Казвам това даже с лека горест, тъй като би било добре, в случай че имаше още политически сили, на които хората биха могли да се доверят. „ Възраждане “ би бил рационалният избор.

- При балотаж без Ваше присъединяване към кого биха се насочили гласоподавателите на „ Възраждане “?

- Предполагам към никого. Нашите гласоподаватели са доста сериозни, даже и към нас.
Ние не можем да ги насочим към претендент на друга политическа мощ, тъй като те са независими във взимането на решение на кого да се доверят.

Допускам, че нашите симпатизанти виждат известно припокриване с идеологията на Ваня Григорова, само че зад нея има редица политически сили, а те не са не запомнили с кого ръководи Българска социалистическа партия неотдавна. Ние още при появяването на Кирил Петков и Асен Василев предупредихме, че тези хора не са читави. Нашите гласоподаватели ценят способността ни да четем сред редовете и да предизвестяваме какво ни чака, и не имат вяра на политическата доверчивост на други политически сили.

„ Възраждане “ предупреждавахме и за Слави Трифонов - видяхте по какъв начин „ гръмна “ държавното управление „ Петков “.
Сега предизвестяваме и за Васил Терзиев, който е като дежа вю, в случай че си напомним Кирил Петков.
Всичко, което изброих, е в радара на нашите гласоподаватели и те надали ще го подценен.

- След 20 дни акция по какъв начин ще отговорите на въпроса елементарно ли се дават обещания преди избори?

- Не. Избягвам да давам обещания, които не зависят напълно от мен.
Вярвам в правилото, че в случай че приказваш истината, не ти би трябвало добра памет.
Знам, че ще направя всичко допустимо да оказа помощ на хората в решаването на проблемите.
Казани от политик, тези думи може би не разсънват доверие, само че аз се срещам с хора, които знаят, че „ Възраждане “ се бори за дела – някъде сме реализирали триумфи, някъде сме яли плесници, нагледно казано. Но в никакъв случай не сме се отказали.
Ако излъжем някого, ще заслужаваме политическата орис да приключим нашия път. Имаме единствено доверието на гласоподавателите, нямаме подмолна поддръжка, пари, олигарси. Загубим ли доверието, ще изчезнем и сме наясно с това. Затова нямаме желание да предаваме хората, да лъжем, да ги подвеждаме.

Изправени сме пред мощни сили, които управляват целия свят. Или най-малко го направляваха. Провалът е вероятен, само че ние от борбата няма да се откажем. Ако я спечелим обаче, ще останем в историята с положително.