Идолите на джендъра
Децата щели да избират принцесата за кого да се ожени – за принц или принцеса
Дебатът за и срещу Истанбулската спогодба отвори в действителност сериозна тематика – тази за нашата еднаквост. Обсъждането на юридическите аспекти в текстовете на конвенцията напълно не изчерпва огромната тематика, а единствено ни вкарва в по-общия подтекст на една нова идеология.
Едно от лукавствата на джендър-идеологията е подмяната в езика. И дебатът към конвенцията сподели доколко тази замяна към този момент е реалност. Езикът освен отразява действителността. Той я конструира! И в тази ситуация подмяната на езика има за цел да внуши, че всеки може самичък да конструира своята полова еднаквост, своята телесност. Много се изписа за другите смисли и контексти на използването на понятието за обществен пол (джендър). Лукавостта се състои точно в това – да се научим да мислим за себе си, за телесността, за пола в безпределно доста смисли и контексти, в безчет доста функции и идентичности. А джендър-образованието е единствено „ грижа “ на джендър-активистите да образуват такова мислене още в детската градина (например, като дадем право на детето ни да избира най-малко две версии на приказката, в която принцесата може да се ожени или за принц, или за друга принцеса!).
В реалност „ джендърният “ език е част от диктатурата на релативизма, където всички дефиниции са рискови и затова би трябвало да се деконструират. Идеологията се постанова посредством нападателна прозелитистка агитация, която би трябвало да ни наложи по нов тоталитарен метод новите идеологически „ идоли “ на трансхуманизма.
(Със съкращения)
Дебатът за и срещу Истанбулската спогодба отвори в действителност сериозна тематика – тази за нашата еднаквост. Обсъждането на юридическите аспекти в текстовете на конвенцията напълно не изчерпва огромната тематика, а единствено ни вкарва в по-общия подтекст на една нова идеология.
Едно от лукавствата на джендър-идеологията е подмяната в езика. И дебатът към конвенцията сподели доколко тази замяна към този момент е реалност. Езикът освен отразява действителността. Той я конструира! И в тази ситуация подмяната на езика има за цел да внуши, че всеки може самичък да конструира своята полова еднаквост, своята телесност. Много се изписа за другите смисли и контексти на използването на понятието за обществен пол (джендър). Лукавостта се състои точно в това – да се научим да мислим за себе си, за телесността, за пола в безпределно доста смисли и контексти, в безчет доста функции и идентичности. А джендър-образованието е единствено „ грижа “ на джендър-активистите да образуват такова мислене още в детската градина (например, като дадем право на детето ни да избира най-малко две версии на приказката, в която принцесата може да се ожени или за принц, или за друга принцеса!).
В реалност „ джендърният “ език е част от диктатурата на релативизма, където всички дефиниции са рискови и затова би трябвало да се деконструират. Идеологията се постанова посредством нападателна прозелитистка агитация, която би трябвало да ни наложи по нов тоталитарен метод новите идеологически „ идоли “ на трансхуманизма.
(Със съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ