Детето ми си фантазира
Детето гледа към облаците и по-късно е готово – измислило е цяла приказка за „ облачните хора “ - тези, които живеят в тях.
Случва се и противоположното – да държи в ръце куклата, само че да не може да се сети по какъв начин да си играе с нея.
Въображението е по-важно от знанията
Възрастните постоянно считат, че фантазирането е чиста загуба на време. Убедени са, че е по-добре детето да е целеустремено и практично. Това изобщо не е правилно.
Детските мечти са резултат от работата на въображението, а този психологичен развой е доста значим за всеки човек. Не инцидентно Алберт Айнщайн споделя, че „ Въображението е по-важно от знанията. Защото знанието е лимитирано от това, което разбираме и знаем, до момента в който фантазията обгръща целия свят. “
Без мечти няма развиване, тъй като въображението не се плаши от неточности и несъгласия. То е способно да открива опция там, където никой не вижда.
В живота на детето то е доста належащо и играе основна роля.
Достатъчно е единствено да си припомните, че въображението е в основата на всяка игра. А през нея минава образованието в предучилищна възраст В играта детето се учи, взаимодейства с останалите, опознава околния свят. А, с цел да е занимателна, е нужно въображение.
Така листата на дървета стават пари, столът – камион, клончето – магическа пръчка. Сюжетите са богати, без да се влагат сили и средства.
Въображението оказва помощ на детето да играе, да рисува, да конструира. То е от помощ и в учебно заведение, тъй като основава визия за крайната цел при решение на задачата, дава ексцентрични хрумвания, когато има креативно задание, съчинение или теоретичен план.
Как се развива въображението
Детското въображение се трансформира и развива бързо. Бебето поддържа връзка единствено с майка си, а още на 5-6 месеца познава околната среда.
До 3-годишна възраст то възприема себе си като център на вселената и откровено се удивлява, в случай че някое негово предпочитание не бъде изпълнено на секундата.
След 4-ата година стартира да осъзнава границите на действителността и фантазията е към този момент знае какво е това „ наужким “ и „ в действителност “. Ще ви сервира гозба от тиня, само че с хитра усмивка ще ви подкани да я изядете наужким.
Развитието на въображението зависи от доста фактори. Голяма роля играят наследствените фактори, както несъмнено и възпитанието.
За страдание изобилието от играчки и софтуерни джаджи не способства доста и в огромна степен лишава детето то мечти. Не се постанова то да открие „ замеситетели “ на изчезнал предмет – има го подготвен: комплект „ чичо Доктор “, револвер, който святка, свири, пее... Да се фантазира просто няма смисъл.
Фантазиите като лакмус
Детето последователно осъзнава своите усеща. Докато рисува, може да изобрази насилника, да разбере действителна обстановка, да се избави от своите страхове и отрицателни страсти.
- Фантазиите вадят на повърхността страховете му. Измислените герои и истории могат да са плод на детските страхове, умножени от въображението - да вземем за пример през нощта идва Торбалан, тъй като то се опасява от тъмнината.
Продължава на страницата на Новите родители
