Десетилетия наред през зимата си задавам въпрос как точно функционират

Десетилетия наред през зимата си задавам въпрос по какъв начин тъкмо действат страните на север... Излизам, превъзмогвам талази заледен лед по тротоара и си мисля, че избирам да прекарам студовете, потънала в зимен сън. Влагам толкоз психическа сила в баналното, делнично пътешестване от вида “дотам и назад ”, че и най-простото отклоняване ми се коства всеизвестен героизъм.

Забелязах афиша за изложбата от снимки на актрисата Татяна Лолова в изложба “Средец ” на Министерство на културата на връщане от работа и първия ден го подминах, само че мисълта за него ме човъркаше и идната по здрач влязох да се порадвам на 19-те портрета, направени от художника-фотограф Лазар Гушев.



Обичам Татяна Лолова. Тя, с изключение на всичко, ми припомня на най-малката ми вуйна, чувствам обичаното ми лъчение на бодрост и лекост – това, което обичам да синтезирам в изречението: “Няма смисъл да гледаме съществено на живота, откакто единствената сигурност в него е, че най-после няма да се отървем живи. ”Фотографът Гушев споделя, че фотосесията за тези портрети е траяла към 20 минути. На 10 от тях актрисата, която предходната година през ноември навърши 80, е с шапка, като някои от тях са величествено аристократични, само че на множеството (със или без шапка) Татяна Лолова не се е сдържала и е направила занимателни физиономии, които аз нормално назовавам “муцунки ”.

Възхитително добре Лазар Гушев е уловил и артистизма, и хубостта на зелените й очи, и гения на обичаната актриса. Излизайки от галерията, въображаемо се усмихвах, въпреки че за жалост с изключение на личния състав аз бях единственият клиент...