Депутатите обсъждат на първо гласуване два законопроекта, свързани с антикорупционното

Депутатите разискват на първо гласоподаване два законопроекта, свързани с антикорупционното законодателство. Първият е Законопроект за противопоставяне на корупцията с вносители съпредседателят на „ Продължаваме Промяната “ Кирил Петков и група народни представители. Вторият е Законопроект за противопоставяне на корупцията измежду лица, заемащи висши обществени длъжности, импортиран от Министерския съвет (МС).

В законопроекта, предлаган от „ Продължаваме Промяната “ се предлага делене на активността по противопоставяне на корупцията и определяне на спор на ползи от активността по лишаване на нелегално добитото имущество.

Със законопроекта се основава независима Комисия за противопоставяне на корупцията като групов орган, състоящ се от ръководител и четирима членове, избирани от Народното събрание, а настоящата Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ) се трансформира в Комисия за лишаване на нелегално добитото имущество.

Според претекстовете на оферти от Министерския съвет законопроект съществена цел на измененията е основаването на ефикасен орган за битка с корупцията, който да концентрира в себе си единствено тези пълномощия, които директно засягат предварителната защита и противодействието на корупционните закононарушения.

В него би трябвало да се концентрират анализаторски, действен и проверяващ капацитет. Със  законопроекта се предлага тези функционалности да се слеят в една нова Комисия за противопоставяне на корупцията.

Двата законопроекта имат за концепция да сформират орган, който да може концентрирано да преследва корупционните закононарушения, осъществявани от най-висшите обществени длъжности, изясни от парламентарната естрада служебният министър на правораздаването Крум Зарков.

Той добави че и двата законопроекта плануват този орган да има проверяващи функционалности и опция комисията да оспори решения на прокуратура да не продължи с работата с внасяне на обвиняване.

Това, което направи служебното държавно управление, е да стъпим върху полемики, които са се провели в предишния парламент, с цел да внесем повече гаранции по повод успеваемостта на този орган и неговата политическа самостоятелност, изясни Зарков.

По думите му, с цел да бъде ефикасен, този орган би трябвало да се занимава само с следствие на корупционните закононарушения и с аналитичната активност. Той уточни, че са дали по-тесен лист на лицата, които ще бъдат подопечни на тази комисия, както и явен лист дефинирани от наказателно-правната доктрина корупционни или свързани с тях закононарушения. Зарков посочи, че направеният от тях лист с лицата, които дават отговор на тази формулировка, предстои на преразглеждане сред първо и второ четене.

Зарков изясни, че в законопроекта на Министерски съвет се предлага опазване на водещата роля на Народното събрание, което да номинира и избира двама от членовете, другите трима да бъдат избирани от други органи – от президента един и по един от общите събрания на висшите съдилища.

Предвижда се органът да няма титуляр за ръководител за петте години, а да има ротационен принцип на председателство – всеки от тях ще бъде ръководител за една година, без повтаряемост на мандата, разясни министърът.

Преждевременното преустановяване на мандата да може да бъде осъществявано единствено заради гибел или неспособност за извършване на служебните отговорности, разяснява той.