В Пловдив първи честваме Деня на будителите преди 109...
Денят на националните будители, който означаваме през днешния ден, се празнува за първи път в Пловдив на 1 ноември 1909 година Българският народ цени високо заслугите на възрожденците и революционерите, събудили борбения дух на родолюбивите съотечественици против опита на завоевателите да заличат националното самочувствие. На имената на будителите стартират да кръщават читалища, улици, учебни заведения.
Всепризнат патрон на будителството е свети Иван Рилски, уважаван като небесен настойник на българския народ и страна.
Официално 1 ноември е одобрен за Ден на националните будители през 1922 година Решението се взима от държавното управление на Александър Стамболийски по предложение на Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение, и по самодейност на група интелектуалци. Сред тях са проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, доктор Михаил Арнаудов. С разпореждане на Министерския съвет, оповестено на 31 октомври 1922 година, 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “. По-късно празникът е утвърден от Народното събрание, а по-късно и цар Борис III подписва закон за неговото публично въвеждане в календара.
По време на комунистическия режим честването на празника е анулирано, само че традицията е непокътната от будните българи. След промяната на тоталитарната система Денят на националните будители е възобновен. Това става с допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-ото Народно заседание на 28 октомври 1992 г. Първи ноември е разгласен за формален празник и задочен ден за всички образователни заведения в страната. Идеята за възобновяване му е на професор Петър Константинов, ръководител на Общонародното съдружие „ Мати Болгария “. От 2002 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
С решение на Съюза на българските публицисти 1 ноември се отбелязва и като Ден на българската публицистика.
Всепризнат патрон на будителството е свети Иван Рилски, уважаван като небесен настойник на българския народ и страна.
Официално 1 ноември е одобрен за Ден на националните будители през 1922 година Решението се взима от държавното управление на Александър Стамболийски по предложение на Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение, и по самодейност на група интелектуалци. Сред тях са проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, доктор Михаил Арнаудов. С разпореждане на Министерския съвет, оповестено на 31 октомври 1922 година, 1 ноември е избран за „ празник на българските будители, ден за отдаване на респект към паметта на огромните българи, далечни и близки строители на модерна България “. По-късно празникът е утвърден от Народното събрание, а по-късно и цар Борис III подписва закон за неговото публично въвеждане в календара.
По време на комунистическия режим честването на празника е анулирано, само че традицията е непокътната от будните българи. След промяната на тоталитарната система Денят на националните будители е възобновен. Това става с допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-ото Народно заседание на 28 октомври 1992 г. Първи ноември е разгласен за формален празник и задочен ден за всички образователни заведения в страната. Идеята за възобновяване му е на професор Петър Константинов, ръководител на Общонародното съдружие „ Мати Болгария “. От 2002 година се извършва обред по издигане на националното знаме пред парадния вход на президентската администрация и осъществяване на тържествена промяна на караула.
С решение на Съюза на българските публицисти 1 ноември се отбелязва и като Ден на българската публицистика.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ