Отговорът е пред очите ни: ето откъде се управлява България
Денят е четвъртък. Три опита на Народното събрание не са задоволителни, с цел да бъде събран нужният кворум за пленарно съвещание. Опозицията не се записва като присъстваща на работа, защото употребява аргумента на Бойко Борисов отпреди години, че отговорността за съвещанията на законодателя е на ръководещите. Самите тях обаче ги няма. След траяли към час опити за събиране на нужните 121 депутати, Народното събрание се разпуска и насрочва последващо съвещание.
Така не бяха гласувани предълго забавените промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, нито пък измененията в Закона за локалното самоуправление и в Закона за правната помощ. Все значими законопроекти.
Къде се случва същинската политика
Разбира се, това не е първият път, в който Народното събрание абдикира от отговорностите си. Нито е първият негов състав, който не съумява да се провежда за естествен работен ден. Тоест, казусът не е нещо извънредно и самичък по себе си наподобява като нормален политически “инцидент”. Погледнат в подтекста на последните дни обаче, изчезналият кворум поражда съмнението, че политиката в България от дълго време не се случва в Народното събрание, където би трябвало да е главното ѝ място. Тя пъпли под дърво и камък - в коридорите на Народното събрание с замяна на нищо незначещи реплики сред съпротива и ръководещи, в обществените мрежи със шерване на фотоси или пък в Съвет за електронни медии с регистрирането на партийна телевизия. Но всичко това не е политика в оня смисъл, който би трябвало да провокира действителен конфликт на гледища, в следствие от което да произлязат смислени решения.
Къде тогава се случва действителната политика? Отговорът е пред очите ни: в репресивния уред. Потвърждение за това получихме тази седмица с следващата изява на ръководителя на КПКОНПИ Пламен Георгиев. И, несъмнено, със самите дейности на Антикорупционната комисия.
Символен е казусът с някогашния министър и настоящ общински консултант Трайчо Трайков, оказал се след дълги инспекции “клиент” на комисията. Съвсем обособена тематика са всички неуредици към метода, по който един разследван може да се отбрани. Защото на процедура системата е такава, че преди правосъдната фаза сходно начинание е обречено. Което пък подсигурява дълготраен запор на имуществото на следствия.
По този мотив някогашен чиновник на КОНПИ описа пред “Капитал” по какъв начин този еластичен метод може да се употребява и като чадър, и като бухалка. Като образец в другата посока той уточни решенията по преписки на други министри от първия кабинет на Борисов. Любопитен факт е, че вестникът се е опитал да получи информация от ръководителя на КОНПИ за това по какъв начин са прекъснати инспекциите на имуществото на Цветан Цветанов и Мирослав Найденов. Изданието е получило експлицитен отвод, който обаче беше анулиран от съда. На второто подадено заявление Пламен Георгиев изобщо не е дал отговор.
И двата образеца (случаят с Трайков и прекратените инспекции на Цветанов и Найденов) навеждат на мисълта, че точно КПКОНПИ е същинският инструмент за правене на политика в България. Срещу неуместните на властта политици може да се започват редица следствия, които, проточвайки се с години, ги държат както във финансово, по този начин и в чисто имиджово послушание. А стартиралите инспекции против тези, които са се откупили с “вярност” или “правилни позиции”, елементарно могат, напълно по правилник, да бъдат прекъснати и да се извърнат в ПР-инструмент.
Сходно средство за официализиране на приходи и имущество се оказва една друга инспекция на въпросния антикорупционен орган - тази против скандалния депутат Делян Пеевски, съумял да усили десетки пъти имуществото си единствено за няколко години. По думите на Пламен Георгиев, " при господин Пеевски ние направихме разбор на всички осъществявани инспекции от прокуратурата и от данъчните органи и казахме това, което виждаме от документите ".
" Като дръпнем чертата, Делян Пеевски е един от най-проверяваните хора в страната и един от най-чистите - или има едни от най-хубавите юристи. Той може би е един от най-крупните данъкоплатци ", разгласи в края на юни Пламен Георгиев при представянето на резултатите от въпросната инспекция по документи.
Заедно с друга изява на Георгиев от последните седмици, в която той стартира концепцията за антикорупционно образование на децата, едно става кристално ясно: ръководството на България явно се случва в репресивния уред. Той служи за покоряване, за решение на проблеми. Може да бъде употребен за изчистване на имидж, за оправдаване на приходи или за излъскване до искра на нечий облик. Действията на този уред обезпечават прокарването на властови решения. Те са същинският политически инструмент в сякаш демократичната ни страна.
Всичко останало, протичащо се в обществения живот, е единствено декор, опаковка. Ето за какво не играе роля дали Народното събрание заседава или не. То просто няма никакво значение. Решенията, които би трябвало да се вземат, ще бъдат взети. И в случай че болшинството не може да се обезпечи с диалози из кьошетата на властта, това ще се случи с организирането на една-две инспекции.
Автор: Полина Паунова за " Дойче Веле "
Така не бяха гласувани предълго забавените промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, нито пък измененията в Закона за локалното самоуправление и в Закона за правната помощ. Все значими законопроекти.
Къде се случва същинската политика
Разбира се, това не е първият път, в който Народното събрание абдикира от отговорностите си. Нито е първият негов състав, който не съумява да се провежда за естествен работен ден. Тоест, казусът не е нещо извънредно и самичък по себе си наподобява като нормален политически “инцидент”. Погледнат в подтекста на последните дни обаче, изчезналият кворум поражда съмнението, че политиката в България от дълго време не се случва в Народното събрание, където би трябвало да е главното ѝ място. Тя пъпли под дърво и камък - в коридорите на Народното събрание с замяна на нищо незначещи реплики сред съпротива и ръководещи, в обществените мрежи със шерване на фотоси или пък в Съвет за електронни медии с регистрирането на партийна телевизия. Но всичко това не е политика в оня смисъл, който би трябвало да провокира действителен конфликт на гледища, в следствие от което да произлязат смислени решения.
Къде тогава се случва действителната политика? Отговорът е пред очите ни: в репресивния уред. Потвърждение за това получихме тази седмица с следващата изява на ръководителя на КПКОНПИ Пламен Георгиев. И, несъмнено, със самите дейности на Антикорупционната комисия.
Символен е казусът с някогашния министър и настоящ общински консултант Трайчо Трайков, оказал се след дълги инспекции “клиент” на комисията. Съвсем обособена тематика са всички неуредици към метода, по който един разследван може да се отбрани. Защото на процедура системата е такава, че преди правосъдната фаза сходно начинание е обречено. Което пък подсигурява дълготраен запор на имуществото на следствия.
По този мотив някогашен чиновник на КОНПИ описа пред “Капитал” по какъв начин този еластичен метод може да се употребява и като чадър, и като бухалка. Като образец в другата посока той уточни решенията по преписки на други министри от първия кабинет на Борисов. Любопитен факт е, че вестникът се е опитал да получи информация от ръководителя на КОНПИ за това по какъв начин са прекъснати инспекциите на имуществото на Цветан Цветанов и Мирослав Найденов. Изданието е получило експлицитен отвод, който обаче беше анулиран от съда. На второто подадено заявление Пламен Георгиев изобщо не е дал отговор.
И двата образеца (случаят с Трайков и прекратените инспекции на Цветанов и Найденов) навеждат на мисълта, че точно КПКОНПИ е същинският инструмент за правене на политика в България. Срещу неуместните на властта политици може да се започват редица следствия, които, проточвайки се с години, ги държат както във финансово, по този начин и в чисто имиджово послушание. А стартиралите инспекции против тези, които са се откупили с “вярност” или “правилни позиции”, елементарно могат, напълно по правилник, да бъдат прекъснати и да се извърнат в ПР-инструмент.
Сходно средство за официализиране на приходи и имущество се оказва една друга инспекция на въпросния антикорупционен орган - тази против скандалния депутат Делян Пеевски, съумял да усили десетки пъти имуществото си единствено за няколко години. По думите на Пламен Георгиев, " при господин Пеевски ние направихме разбор на всички осъществявани инспекции от прокуратурата и от данъчните органи и казахме това, което виждаме от документите ".
" Като дръпнем чертата, Делян Пеевски е един от най-проверяваните хора в страната и един от най-чистите - или има едни от най-хубавите юристи. Той може би е един от най-крупните данъкоплатци ", разгласи в края на юни Пламен Георгиев при представянето на резултатите от въпросната инспекция по документи.
Заедно с друга изява на Георгиев от последните седмици, в която той стартира концепцията за антикорупционно образование на децата, едно става кристално ясно: ръководството на България явно се случва в репресивния уред. Той служи за покоряване, за решение на проблеми. Може да бъде употребен за изчистване на имидж, за оправдаване на приходи или за излъскване до искра на нечий облик. Действията на този уред обезпечават прокарването на властови решения. Те са същинският политически инструмент в сякаш демократичната ни страна.
Всичко останало, протичащо се в обществения живот, е единствено декор, опаковка. Ето за какво не играе роля дали Народното събрание заседава или не. То просто няма никакво значение. Решенията, които би трябвало да се вземат, ще бъдат взети. И в случай че болшинството не може да се обезпечи с диалози из кьошетата на властта, това ще се случи с организирането на една-две инспекции.
Автор: Полина Паунова за " Дойче Веле "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ