Баба Марта бързала - мартеници вързала! Честит празник - ето какви са поверията
Денят 1-ви март, както е целият месец след него, е обвързван с голям брой поверия и традиции, част от които са преиначени, други наподобяват и звучат архаично, трети са напълно са забравени.
Искаме да ви честитим на всички „ Баба Марта “ и с пожелания за здраве, припомняйки любопитни обстоятелства, отнасящи се до този превъзходен и неповторим български пролетен празник!
Първи март е празникът на Баба Марта , облик от български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски обичаи.
Мартениците са предвестници на пролетта. Носят се, до момента в който видиш първия щъркел, първото цъфнало дърво или до настъпването на пролетта. След това се връзва на плодоносно дръвче или се оставя под камък. В някои краища я хвърлят в река с цел да им върви по вода.
Има вярване, че в случай че под камъка, където е оставена мартеница, има мравки - годината ще бъде богата. Ако има едри буболечки - ще има огромен приплод от наедрял рогат добитък. Ако има червеи - ще се въдят доста коне.
В някои краища я вързват на плодоносно дръвче или я хвърлят в река с цел да им върви по вода. За да схванат каква ще е годината им хората са си намисляли един ден от 1-ви до 22 -и март и по него гадаели. Ако денят е безоблачен - годината ще е сполучлива. Ако вали или времето е неприятно - ще има компликации.
Мартениците се носят се за здраве и срещу уроки. Червеният цвят защищава от уроки, белият носи здраве и благополучие. Най-възрастната жена в къщата закичва децата с усукани бели и червени конци, най-често от вълна. В някои региони на България с изключение на бял и червен конец се поставя и наследник, а в други се следят и повече цветове.
Мартениците са балканска традиция. Освен в България с мартеници се закичват в прилежаща Румъния (украшението се назовава мърцишор), Молдова, Албания, Македония, някои елементи на Северна Гърция и Западните околности.
Една старобългарска легенда:
Хан Кубрат имал петима сина и една щерка – Хуба. Той им завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След гибелта на татко си синовете бързо не запомнили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала вести от тях. И положителната новина пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил чудно кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, само че тъкмо в този миг вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
След като получил скъпата новина, че сестра му е при него, Аспарух почнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на бойците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва в никакъв случай. Да сме здрави, да сме радостни, да сме щастливи, да сме българи… Бил ден първи, март, лето 681 ".
От тогава, бяло-червеният конец е хубавичко нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, мощни и щастливи.
Да помним, че сме българи - където и по света да се намираме.
Искаме да ви честитим на всички „ Баба Марта “ и с пожелания за здраве, припомняйки любопитни обстоятелства, отнасящи се до този превъзходен и неповторим български пролетен празник!
Първи март е празникът на Баба Марта , облик от български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски обичаи.
Мартениците са предвестници на пролетта. Носят се, до момента в който видиш първия щъркел, първото цъфнало дърво или до настъпването на пролетта. След това се връзва на плодоносно дръвче или се оставя под камък. В някои краища я хвърлят в река с цел да им върви по вода.
Има вярване, че в случай че под камъка, където е оставена мартеница, има мравки - годината ще бъде богата. Ако има едри буболечки - ще има огромен приплод от наедрял рогат добитък. Ако има червеи - ще се въдят доста коне.
В някои краища я вързват на плодоносно дръвче или я хвърлят в река с цел да им върви по вода. За да схванат каква ще е годината им хората са си намисляли един ден от 1-ви до 22 -и март и по него гадаели. Ако денят е безоблачен - годината ще е сполучлива. Ако вали или времето е неприятно - ще има компликации.
Мартениците се носят се за здраве и срещу уроки. Червеният цвят защищава от уроки, белият носи здраве и благополучие. Най-възрастната жена в къщата закичва децата с усукани бели и червени конци, най-често от вълна. В някои региони на България с изключение на бял и червен конец се поставя и наследник, а в други се следят и повече цветове.
Мартениците са балканска традиция. Освен в България с мартеници се закичват в прилежаща Румъния (украшението се назовава мърцишор), Молдова, Албания, Македония, някои елементи на Северна Гърция и Западните околности.
Една старобългарска легенда:
Хан Кубрат имал петима сина и една щерка – Хуба. Той им завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След гибелта на татко си синовете бързо не запомнили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала вести от тях. И положителната новина пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил чудно кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, само че тъкмо в този миг вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
След като получил скъпата новина, че сестра му е при него, Аспарух почнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на бойците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва в никакъв случай. Да сме здрави, да сме радостни, да сме щастливи, да сме българи… Бил ден първи, март, лето 681 ".
От тогава, бяло-червеният конец е хубавичко нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, мощни и щастливи.
Да помним, че сме българи - където и по света да се намираме.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ