Кой е нашият загадъчен нов братовчед – Денисовият човек
Денисовците са липсващ тип човек, живял дружно с Homo sapiens в Евразия през елементи от долния (от преди 3,3 милиона години до преди 300 000 години) и междинния палеолит (преди 300 000 години до преди 50 000 години). Нo не се заблуждавайте – този праисторически тип не е бил някакъв бавноразвиващ се „ пещерен човек “, който е надхитрен от по-висшия си родственик, Homo sapiens. Той евентуално е стоял изправен, бил е извънредно интелигентни, изработвал е принадлежности и даже са се украсявал с красиви бижута.
Заедно с неандерталците те са най-близките ни изчезнали родственици: в действителност са толкоз близки с нас, че ДНК им към момента се открива в някои общества по света. Това е резултат от кръстосването, настъпило сред Хомо сапиенс и денисовците (подобно нещо се е случило и при изобилното ни чифтосване с неандерталците).
Пръстен, перли и артефакти от кост
Трудно е да се дефинира точната дата на изгубването им, само че някои проучвания сочат, че някои популации може да са оживели чак до преди 20 000 години. За съпоставяне, множеството учени са съгласни, че неандерталците са изчезнали преди към 40 000 години.
Родословието на архаичните хоминини е изключително нееднородно и мъгляво, само че има няколко хрумвания за това по какъв начин денисовците се вписват в родословното дърво на индивида. Смята се, че неандерталците, денисовците и актуалните хора са произлезли от общ предшественик – Homo heidelbergensis, живял преди към 600 000 до 750 000 години.
Една от теориите е, че група H. heidelbergensis напуща Африка и скоро по-късно се разделя на две огромни групи. Единият клон мигрира към Западна Азия и Европа, с цел да се трансформира в неандерталците, до момента в който другият клон се придвижва на изток и се трансформира в денисовците. H. heidelbergensis, които остават в Африка, пък в последна сметка дават началото на актуалните хора.
Забележително е, че този наш „ сестрински тип “ е разпознат чак през XXI век и понастоящем има доста малко физически доказателства за него.
Откритието е направено през 2010 година, когато откриватели откриват кост от пръст в Денисовата пещера в хълмовете на Башчелакския било на планината Алтай в Южна Русия. Въз основа на ДНК разбор те схващат, че тази кост принадлежи на млада жена от незнаен до тогава тип хоминин, който, по името на пещерата, ще стане прочут като Денисов човек.
След откритието, в същата пещерата са разпознати фосили на още 5 индивида, а един образец е открит в карстовата пещера Байшия в Тибетското плато.
Друг вълнуващ откъс в историята на Денисовата пещера идва през 2018 година с откриването на откъс от кост на възраст 40 000 години. Забележително е, че той съдържа ДНК, която потвърждава, че принадлежи на хибридна жена, която е имала майка неандерталка и татко денисовец. Тази забележителна тийнейджърка е известна като „ Дени “.
Денисовата пещера
Като се имат поради тези нищожни физически доказателства, не знаем доста за анатомичния им тип. Въпреки това мощната им връзка с неандерталците и актуалния човек подсказва, че може би са приличали доста на нас.
В изследване от 2019 година е употребена ДНК, с цел да се построи визия за чертите на лицето им. Така се разпознават 56 анатомични особености, които биха се различавали от тези на актуалните хора и/или неандерталците, 34 от които засягат черепа. Забележително е заключението, че денисовците евентуално са имали най-широките лица от трите хоминина.
Въпреки това, както можете да видите на изображението, можем да приемем, че най-вероятно са имали сериозна аналогия със актуалните хора.
