Делфин, заседнал в плитчините край Бургас, бе забелязан от граждани,

...
Делфин, заседнал в плитчините край Бургас, бе забелязан от граждани,
Коментари Харесай

Спасяването на диви животни: Как да им помогнем?

Делфин, затънал в плитчините край Бургас, бе видян от жители, а акцията по неговото избавяне провокира внимание и угриженост в последните дни. Това обаче не е изолирана обстановка. От отдела по “Биоразнообразие предпазени територии и предпазени зони ” към Регионална инспекция за опазване на околната среда в морския град оказват помощ на стотици бедстващи животни. И имат разнообразни способи, както и потребни препоръки към хората, които виждат животно в потребност и заплаха. Днес в рубриката ни “Добро за шерване ” ще ви разкажем за това по какъв начин може да се помогне на бедстващите животни и по какъв начин го вършат експертите.

Най-важното при делфините: Оводняване на кожата

“Когато получим сигнал за делфин в неволя постоянно съумяваме да намерим хора, които да оказват помощ. Например в тази ситуация с последния делфин, който бе затънал в местността Ченгене скеле край Бургас, ни се отзоваха на помощ от рибарското съдружие “Морски сговор ”. Те го насочиха и пуснаха назад в морето, с цел да може да отплува ”, споделя пред Actualno.com Милена Ярмова, която е основен специалист по биоразнообразие към локалната администрация на Регионална инспекция за опазване на околната среда в Бургас. Милена е приключила биология в Софийски университет и от близо 15 години е взела участие в спасяването на хиляди бедстващи животни в региона.

Какво би трябвало да се направи, когато има бедстващ делфин? “Едно от най-важните неща е кожата на делфина да се оводнява от горната страна, с цел да не изсъхва от слънцето, което е доста рисково. За задачата може да се покрие с мокра забрадка и също да се залива с вода от морето от горната страна ”, споделя тя и си спомня за сходен случай преди няколко години със затънал в плитчините край Царево делфин. Ярмова добавя, че не е добре да се струпват прекомерно доста хора към животното и че в множеството случаи най-бърза помощ, в случай че е по време на летния сезон, оказват спасителите по плажовете.

В множеството пъти, когато делфин се отклонява към плитчините или сушата, най-често става дума за ранени или заболели животни. Понякога обаче делфинът може да е здрав, да се е заблудил и да се е отклонил от стадото. Ярмова изяснява още, че в Черно море се срещат три типа делфини - черноморски елементарен делфин, афала и муткур. Последният случай със заседналия делфин е засягал първия тип. А това е доста извънредно, той се вижда най-рядко, защото черноморският елементарен се храни по-навътре в морето, в сравнение с другите и най-рядко стига до плитчините.

 

Милена Ярмова е взела участие в спасяването на хиляди животни

 

“Съзнанието на хората се промени ”

Милена Ярмова споделя, че с годините е забелязала доста положителна социална смяна. Сигналите за бедстващи животни стават от ден на ден и жителите все по-активни. “Съзнанието на хората се промени. Всяка година сигналите се усилват. И получават публичност. Това не значи, че бедстват повече животни, а че жителите знаят и схващат, че би трябвало да им се помогне. Разпознават също самите типове, знаят кои са предпазените. Всички са по-будни и това ме радва ”, споделя биологът. И добавя, че най-често в региона към Бургас се постанова да се избавят птици. “Биоразнообразието тук е изключително огромно. В България има към 400 типа птици, а единствено в Атанасовското езеро се срещат над 330 - по тази причина то се назовава и “птичият парадайс на България ”, споделя Ярмова.

В последните дни тя е взела участие в спасяването на бедстващ лебед, открит на излизане от Бургас към Созопол, който е бил с фрактура на крилото. Преди време са спасявали и скален орел, който е от застрашените типове. Граждани са подали сигнал и за нуждаещ се от помощ розов пеликан в Атанасовското езеро, който е бил изваден от екип на Дружеството за отбрана на птиците. Най-често от всички типове птици избавят щъркели. “Малките стартират да се разхвърчават и от време на време падат от гнездото. Хората ги виждат и подават сигнали. Всъщност имаме към 200 сигнала на година - съвсем всеки ден спасяваме някое животно ”, споделя още биологът.

Как се лекуват болните животни? Регионалната ревизия ги изпраща към Спасителния център в Стара Загора - място, където има ветеринари, които са подготвени да работят с диви животни. Използват се постоянно системи и антибиотици.

За страдание, в България обаче към момента няма специфични екипи, които да са профилирани в лекуването на делфините. “Винаги вършим всичко допустимо да ги спасим. Необходим е обаче специфичен избавителен център, би трябвало както техника, по този начин и ветеринари, които да познават китоподобните бозайници доста добре. Надявам се да има подобен избавителен център в бъдеще ”, споделя още специалистът.

“Хората ни познават и ни носят букети от признателност ”

Милена споделя, че обича извънредно доста работата си и за нея няма нищо по-хубаво от това да оказва помощ на животните. “Хората ме познават, от време на време потеглям и с персоналната си кола, в случай че се наложи незабавно да спасим някое животинче. И съм щастлива, когато видя, че хората са доста признателни, носели са ни и букети след сполучлива акция ”, споделя Ярмова. Един от най-впечатляващите случаи, които е имала в последните години, е бил с бедстващо розово фламинго в Китен. “Лежеше на скалите, беше в тежко положение, с доста ниска телесна температура. Беше извънредно красива и извънредно тъжна панорама. В България розовото фламинго не е локален тип, което значи, че е дохвърчало или от Турция, или от Гърция ”, споделя Ярмова.



 

Случаят с розовото фламинго е бил доста хубав и доста печален, споделя Ярмова

 

Тя добавя, че човек би трябвало да е деликатен с бедстващите животни и е по-добре да извика експерт. Но в някои случаи може да се оправи самичък - да вземем за пример в случай че забележи костенурки, които са на асфалта на пътя. “Те са най-лесни, просто би трябвало да се пренесат на по-безопасно място и доста хора го вършат ”, споделя биологът. На таралежите, които също се движат в рискови зони, също може да се помогне - просто да се насочат в посока, в която би било по-спокойно за тях, добавя Ярмова.



 

Щъркелите са едни от най-често нуждаещите се от помощ 

 

Биологът поучава жителите да потърсят локалния Регионална инспекция за опазване на околната среда, когато виждат животно в заплаха, или да употребяват 112, откъдето ще бъдат пренасочени. И е уверена, че към този момент не се усеща сама в задачата си, тъй като най-накрая се е основала онази загрижена общественост, от която бедстващите животни постоянно са се нуждаели.

Още от ДОБРО ЗА СПОДЕЛЯНЕ:
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР