Легенди от Стара София: „Мис България“, небостъргачът и оркестърът от „Титаник“
Декемврийски ден, 11 часа, Съдебната палата в София. От това място потегля следващата безвъзмездна туристическа обиколка на София, проведена от „ Сдружение 365 “. Гидът през днешния ден е Боян – сценичен артист, който в свободното си време споделя на туристите за емблематичните места в София.
В рамките на малко повече от два часа туристите обикалят забележителностите в центъра на столицата. Чуват истории за античното и средновековно минало на града.
Боян обаче не пропуща и градските митове. „ Тези истории са ми обичани. Някоя тайнственост, градски персонаж “, споделя гидът.
Софийското градско казино
През 1977 година порти отваря Софийската градска художествена изложба. Но освен през днешния ден галерията е една от най-посещаваните дестинации в столицата. Сградата има богата история, тъй като там през 1908 година е издигнато Софийското градско казино. Първото столично казино било по план на проектант Наум Торбов, който по-късно ще проектира и Софийските хали.
Сградата на казиното била възхитителна, отличаваща се с покривната арка, свързвана от два купола. Освен това била извънредно покрай Царския замък и Градската градина. Постройката включвала и сладкарница, кафене, бирария, гостилница и салон, което я превръщало в една от най-посещаваните и оживени средища.
Именно в Софийското градско казино се организира първият конкурс за хубост в България. На 30 януари 1929 година салонът на Софийското градско казино е цялостен и тръпне в очакване да разбере името на първата „ Мис България “.
Журито, най-вече от художници, писатели и хора на изкуството, прогласява 22-годишната Люба Йоцова, щерка на богат врачански търговец, за най-красивата в страната. По-късно тя показва България в състезанието „ Мис Европа “.
Твърди се, че в Софийското градско казино е било и последното осъществяване на оркестъра, свирил на „ Титаник “.
В постройката са се случвали и трагични събития. На 14 февруари 1915 година там е сбъднат атентат. Организират го анархистите от терористичната група „ Червени братя “. Убити са четирима души, сред които са синът на началник-щаба на армията ген.-майор Климент Бояджиев – поручик Никола Бояджиев, и дъщерята на военния министър ген.-лейтенант Иван Фичев – Мара Фичева-Багарова.
По време на бомбардировките над столицата през Втората международна война постройката понася големи вреди и истинските фрески са изцяло унищожени. Софийското градско казино заживява нов живот през 1977 година, когато се трансформира в дом за изкуството.
Първият софийски небостъргач
Само на няколко метра от Народния спектакъл се издига красива постройка в необароков жанр. Известна е и като „ лимонената “ постройка поради настоящия все още цвят на фасадата, само че в действителност е домът на първия български барон, както е и първият небостъргач в София.
Проектът за постройката, издигната през 1914 година, е дело на бележития български проектант Никола Лазаров. Къщата е благосъстоятелност на политика, държавник и сподвижник на Васил Левски – Христо Гендов. Известен по-късно като барон Фон Гендович. С купата си е почетен от цар Александър II поради заслугите му по време на Руско-турската война, в която служи като преводач на ген. Дандевил.
Гендович купил имота през 1890 година, а когато през 1910 година в съседство стартира градеж на френско-белгийска банка, който навлязъл в градината и конюшните на Христо Гендов, баронът взема решение да построи постройка, която да засенчи задграничната.
Така след четири години се появява превъзходната постройка, където се обитава първата Българска национална банка.
През 1949 година парцелите на семейството са национализирани от „ националната “ власт.
Реклама
Именно в този интервал в постройката се намирало и прословутото софийско кафене „ Бамбука “. То е намерено на 24 май 1956 година и се обитава там до 1966 година Заведението носило името „ Народен спектакъл “, само че получило прозвището „ Бамбука “ поради украсения с бамбук бар.
Мястото добива известност, защото там се събирал софийският хайлайф. В „ Бамбука “ постоянно сядали Георги Марков, Радой Ралин, Александър Геров, Константин Павлов, Елисавета Багряна, Христо Фотев, Генко Генков и Досю Досев.
В началото на 90-те години на XX в. по силата на закона за реституцията, наследниците на барон Гендович си връщат собствеността.
Фасадата на Народния спектакъл
Пространството на Градската градина е доминирано от постройката на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Тя е издигната по план на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които са проектирали прелестни театрални постройка из цяла Европа.
Основите са положени на 4 юни 1904 година върху мястото, заемано от дъсчената сграда на спектакъл „ Основа “, а постройката е приключена в края на 1906 година Тържественото разкриване е на 3 януари 1907 година
През 1923 година по време на зрелище декорите на сцената пламват. Огънят изпепелил и сцената, и салона. Възстановяването на театъра траяло до 1929 година по план на дрезденския професор Мартин Дюлфер, който оформя новата сцена в стила на неокласицизма.
Отличителен за театъра е триъгълният фронтон, върху който са изобразени господ Аполон и Музите на изкуствата. Прави усещане, че до Аполон има и малко бебе.
Гидът Боян споделя легендата, че в действителност бебето не е било част от първичния проект. Появило се там поради един от служащите, правили фасадата. Той станал татко и с цел да отпразнува уместно раждането на сина си, работил цяла нощ и без разрешение сложил бебе до Аполон. На сутринта служащият бил уволнен, само че въпреки всичко увековечил раждането на своя наследник.
Жълтите павета
Жълтите павета са един от културните и исторически знаци на столицата, претърпели три режима и две международни войни. Към днешна дата те са оповестени за културно завещание и са предпазени от закона (поне на хартия, в реалност се унищожават, в това число от некадърни ремонти).
Поставени са при започване на предишния век. През 1907 година и 1908 година близо 60 хиляди кв. м. повърхност в столичния център са постлани с фамозните правоъгълни павета с цвят на горчица. Точно в този интервал в региона се появяват някои от най-емблематичните софийски здания: Народният спектакъл (1906 г.), Военният клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.) и храмът „ Св. Александър Невски “ (1904-1912 г.).
Легендата гласи, че паветата са подарък от австроунгарските владетели за сватбата на цар Фердинанд с Елеонора Ройс-Кьостриц. Всъщност самодейността е на тогавашния кмет на София – Мартин Тодоров, брат на акад. Александър Теодоров-Балан.
Кметът предлага софийските улици да добият съвременен образ и след нескончаем спор точно паважните настилки са били определени за центъра на столицата.
Керамичните павета са направени от варовик, добиван край Будапеща, и са излети и изпечени в унгарската столица. При полагането им общината следяла изкъсо работата на майсторите, с цел да е несъмнено, че настилката ще бъде подредена качествено.
Повече от 120 години след полагането на жълтите павета Столичната община реши да пренареди най-компрометираните сектори от настилката. Оказа се обаче, че работата не може да бъде свършена качествено.
Голяма част от настилката пропадна или се размести единствено седмици, откакто беше пренаредена. Сега ще се наложи поправените сектори да бъдат правени отначало, а в това време се търси метод по какъв начин това да се случи, с цел да е качествено.
Назаем от „ Медиапул “
В рамките на малко повече от два часа туристите обикалят забележителностите в центъра на столицата. Чуват истории за античното и средновековно минало на града.
Боян обаче не пропуща и градските митове. „ Тези истории са ми обичани. Някоя тайнственост, градски персонаж “, споделя гидът.
Софийското градско казино
През 1977 година порти отваря Софийската градска художествена изложба. Но освен през днешния ден галерията е една от най-посещаваните дестинации в столицата. Сградата има богата история, тъй като там през 1908 година е издигнато Софийското градско казино. Първото столично казино било по план на проектант Наум Торбов, който по-късно ще проектира и Софийските хали.
Сградата на казиното била възхитителна, отличаваща се с покривната арка, свързвана от два купола. Освен това била извънредно покрай Царския замък и Градската градина. Постройката включвала и сладкарница, кафене, бирария, гостилница и салон, което я превръщало в една от най-посещаваните и оживени средища.
Именно в Софийското градско казино се организира първият конкурс за хубост в България. На 30 януари 1929 година салонът на Софийското градско казино е цялостен и тръпне в очакване да разбере името на първата „ Мис България “.
Журито, най-вече от художници, писатели и хора на изкуството, прогласява 22-годишната Люба Йоцова, щерка на богат врачански търговец, за най-красивата в страната. По-късно тя показва България в състезанието „ Мис Европа “.
Твърди се, че в Софийското градско казино е било и последното осъществяване на оркестъра, свирил на „ Титаник “.
В постройката са се случвали и трагични събития. На 14 февруари 1915 година там е сбъднат атентат. Организират го анархистите от терористичната група „ Червени братя “. Убити са четирима души, сред които са синът на началник-щаба на армията ген.-майор Климент Бояджиев – поручик Никола Бояджиев, и дъщерята на военния министър ген.-лейтенант Иван Фичев – Мара Фичева-Багарова.
По време на бомбардировките над столицата през Втората международна война постройката понася големи вреди и истинските фрески са изцяло унищожени. Софийското градско казино заживява нов живот през 1977 година, когато се трансформира в дом за изкуството.
Първият софийски небостъргач
Само на няколко метра от Народния спектакъл се издига красива постройка в необароков жанр. Известна е и като „ лимонената “ постройка поради настоящия все още цвят на фасадата, само че в действителност е домът на първия български барон, както е и първият небостъргач в София.
Проектът за постройката, издигната през 1914 година, е дело на бележития български проектант Никола Лазаров. Къщата е благосъстоятелност на политика, държавник и сподвижник на Васил Левски – Христо Гендов. Известен по-късно като барон Фон Гендович. С купата си е почетен от цар Александър II поради заслугите му по време на Руско-турската война, в която служи като преводач на ген. Дандевил.
Гендович купил имота през 1890 година, а когато през 1910 година в съседство стартира градеж на френско-белгийска банка, който навлязъл в градината и конюшните на Христо Гендов, баронът взема решение да построи постройка, която да засенчи задграничната.
Така след четири години се появява превъзходната постройка, където се обитава първата Българска национална банка.
През 1949 година парцелите на семейството са национализирани от „ националната “ власт.
Реклама
Именно в този интервал в постройката се намирало и прословутото софийско кафене „ Бамбука “. То е намерено на 24 май 1956 година и се обитава там до 1966 година Заведението носило името „ Народен спектакъл “, само че получило прозвището „ Бамбука “ поради украсения с бамбук бар.
Мястото добива известност, защото там се събирал софийският хайлайф. В „ Бамбука “ постоянно сядали Георги Марков, Радой Ралин, Александър Геров, Константин Павлов, Елисавета Багряна, Христо Фотев, Генко Генков и Досю Досев.
В началото на 90-те години на XX в. по силата на закона за реституцията, наследниците на барон Гендович си връщат собствеността.
Фасадата на Народния спектакъл
Пространството на Градската градина е доминирано от постройката на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Тя е издигната по план на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които са проектирали прелестни театрални постройка из цяла Европа.
Основите са положени на 4 юни 1904 година върху мястото, заемано от дъсчената сграда на спектакъл „ Основа “, а постройката е приключена в края на 1906 година Тържественото разкриване е на 3 януари 1907 година
През 1923 година по време на зрелище декорите на сцената пламват. Огънят изпепелил и сцената, и салона. Възстановяването на театъра траяло до 1929 година по план на дрезденския професор Мартин Дюлфер, който оформя новата сцена в стила на неокласицизма.
Отличителен за театъра е триъгълният фронтон, върху който са изобразени господ Аполон и Музите на изкуствата. Прави усещане, че до Аполон има и малко бебе.
Гидът Боян споделя легендата, че в действителност бебето не е било част от първичния проект. Появило се там поради един от служащите, правили фасадата. Той станал татко и с цел да отпразнува уместно раждането на сина си, работил цяла нощ и без разрешение сложил бебе до Аполон. На сутринта служащият бил уволнен, само че въпреки всичко увековечил раждането на своя наследник.
Жълтите павета
Жълтите павета са един от културните и исторически знаци на столицата, претърпели три режима и две международни войни. Към днешна дата те са оповестени за културно завещание и са предпазени от закона (поне на хартия, в реалност се унищожават, в това число от некадърни ремонти).
Поставени са при започване на предишния век. През 1907 година и 1908 година близо 60 хиляди кв. м. повърхност в столичния център са постлани с фамозните правоъгълни павета с цвят на горчица. Точно в този интервал в региона се появяват някои от най-емблематичните софийски здания: Народният спектакъл (1906 г.), Военният клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.) и храмът „ Св. Александър Невски “ (1904-1912 г.).
Легендата гласи, че паветата са подарък от австроунгарските владетели за сватбата на цар Фердинанд с Елеонора Ройс-Кьостриц. Всъщност самодейността е на тогавашния кмет на София – Мартин Тодоров, брат на акад. Александър Теодоров-Балан.
Кметът предлага софийските улици да добият съвременен образ и след нескончаем спор точно паважните настилки са били определени за центъра на столицата.
Керамичните павета са направени от варовик, добиван край Будапеща, и са излети и изпечени в унгарската столица. При полагането им общината следяла изкъсо работата на майсторите, с цел да е несъмнено, че настилката ще бъде подредена качествено.
Повече от 120 години след полагането на жълтите павета Столичната община реши да пренареди най-компрометираните сектори от настилката. Оказа се обаче, че работата не може да бъде свършена качествено.
Голяма част от настилката пропадна или се размести единствено седмици, откакто беше пренаредена. Сега ще се наложи поправените сектори да бъдат правени отначало, а в това време се търси метод по какъв начин това да се случи, с цел да е качествено.
Назаем от „ Медиапул “
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ