НОВ ШАМАР ЗА СЛУЖЕБНИЦИТЕ НА РАДЕВ: Държавата е на плюс, Асен Василев го постигнал за 1 месец
Дефицитът във фиска, за който тревога биха месеци наред от служебната власт на Румен Радев посредством тогавашния министър председател Гълъб Донев и финансовата министърка Росица Велкова е бил преодолян и рамката е излязла на плюс единствено за 2 месеца. Това излиза наяве от известие на Министерския съвет за признатата през днешния ден на съвещанието информация за касовото осъществяване на бюджета и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия за първите 6 месеца от годината.
В какво се показва следващият пестник от постоянния кабинет на Николай Денков и дясната му ръка - финансовия министър Асен Василев, зашлевен по отношение на предходните ръководещи, назначени от " Дондуков " 2?
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към края на юни 2023 година е позитивно в размер на 177,7 млн. лева (0,1 % от прогнозния БВП) и се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 167,4 млн. лева и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лв..
Подобрението на бюджетната позиция през юни е главно по линия на приходите, което се дължи, от една страна, на по-високите приходи по отношение на крайния период (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 година по Закона за корпоративното подоходно облагане, надлежно и за внасяне на корпоративния налог и на различните налози по ЗКПО, и от друга, на постъпили неданъчни доходи от Европейската капиталова банка, образувани от отчисления от търгове на квоти за излъчвания парникови газове за финансиране на планове от Модернизационния фонд, постъпили доходи от дял за страната от държавни предприятия и други.
По този метод образуваният недостиг за първите пет месеца на годината бе напълно обезщетен през месец юни и бюджетното салдо по КФП към края на полугодието е позитивно.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 година са в размер на 31 404,0 млн. лева Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лева (11,2 %) по отношение на регистрираните към юни 2022 година Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 3 370,9 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24 580,4 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2 341,4 млн. лева (10,5 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 78,3 % от общите приходи по КФП за интервала.
Приходите в частта на директните налози възлизат на 4 946,1 млн. лева, като нарастват с 634,8 млн. лева (14,7 %) по отношение на регистрираните към юни 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10 454,4 млн. лева (спад с 95,4 млн. лева, 0,9 % по отношение на регистрираните към юни 2022 г.). Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 1 720,6 млн. лева (в т. ч. 676,6 млн. лева целеви вноски във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “) или растеж от 806,5 млн. лева по отношение на регистрираните към юни 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 7 459,3 млн. лева, което съставлява растеж от 995,5 млн. лева (15,4 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 година.
Неданъчните доходи са в размер на 5 620,8 млн. лева (ръст от 1 029,5 млн. лева, 22,4 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
През месец юни постъпиха доходи (в размер на 384,5 млн. лева.) от Европейската капиталова банка по плановете, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените планове са в региона на производството на електрическа енергия от възобновими източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната успеваемост. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България за ускорена електрификация на превоза, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа сила. Модернизационният фонд се финансира посредством постъпленията от търговете за квоти за излъчвания от схемата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания, като неговата цел е да се подкрепи преходът към индиферентност във връзка с климата в 10 страни от Европейски Съюз с по-ниски приходи. Държавите бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В частта на неданъчните доходи през юни са постъпили и 407,3 млн. лева доходи от дял за страната от държавни предприятия.
И още данни за фиска:
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 година възлизат на 31 226,3 млн. лева В номинално изражение разноските нарастват по отношение на полугодието на 2022 година с 4 154,4 млн. лева (15,3 %). В обособените разходни индикатори най- доста повишаване има при разноските за пенсии (2 081,1 млн. лева.), както и в частта на разноските за личен състав (1 044,8 млн. лева.), финансовите разноски (673,4 млн. лева.) и други. Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разноски са в размер на 30 029,0 млн. лева (ръст от 4 158,5 млн. лева, 16,1 % по отношение на регистрираните към юни 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на 27 820,5 млн. лева Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 2 175,1 млн. лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 33,5 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 349,7 млн. лева (спад с 39,0 млн. лева,10,0 на 100 по отношение на регистрираните към юни 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30.06.2023 година от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 30.06.2023 година е 12,9 милиарда лева, в това число 12,5 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,4 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
В какво се показва следващият пестник от постоянния кабинет на Николай Денков и дясната му ръка - финансовия министър Асен Василев, зашлевен по отношение на предходните ръководещи, назначени от " Дондуков " 2?
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към края на юни 2023 година е позитивно в размер на 177,7 млн. лева (0,1 % от прогнозния БВП) и се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 167,4 млн. лева и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лв..
Подобрението на бюджетната позиция през юни е главно по линия на приходите, което се дължи, от една страна, на по-високите приходи по отношение на крайния период (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 година по Закона за корпоративното подоходно облагане, надлежно и за внасяне на корпоративния налог и на различните налози по ЗКПО, и от друга, на постъпили неданъчни доходи от Европейската капиталова банка, образувани от отчисления от търгове на квоти за излъчвания парникови газове за финансиране на планове от Модернизационния фонд, постъпили доходи от дял за страната от държавни предприятия и други.
По този метод образуваният недостиг за първите пет месеца на годината бе напълно обезщетен през месец юни и бюджетното салдо по КФП към края на полугодието е позитивно.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2023 година са в размер на 31 404,0 млн. лева Постъпленията нарастват с 3 156,1 млн. лева (11,2 %) по отношение на регистрираните към юни 2022 година Данъчните и неданъчните доходи по КФП нарастват номинално с 3 370,9 млн. лева, а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лева по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година.
Данъчните приходи (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24 580,4 млн. лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 2 341,4 млн. лева (10,5 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на миналата година, като образуват 78,3 % от общите приходи по КФП за интервала.
Приходите в частта на директните налози възлизат на 4 946,1 млн. лева, като нарастват с 634,8 млн. лева (14,7 %) по отношение на регистрираните към юни 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10 454,4 млн. лева (спад с 95,4 млн. лева, 0,9 % по отношение на регистрираните към юни 2022 г.). Приходите от други налози (включват други налози по ЗКПО, имуществени и други данъци) са в размер на 1 720,6 млн. лева (в т. ч. 676,6 млн. лева целеви вноски във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “) или растеж от 806,5 млн. лева по отношение на регистрираните към юни 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 7 459,3 млн. лева, което съставлява растеж от 995,5 млн. лева (15,4 %) по отношение на регистрираните за същия интервал на 2022 година.
Неданъчните доходи са в размер на 5 620,8 млн. лева (ръст от 1 029,5 млн. лева, 22,4 % по отношение на същия интервал на 2022 г.) и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други.
През месец юни постъпиха доходи (в размер на 384,5 млн. лева.) от Европейската капиталова банка по плановете, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените планове са в региона на производството на електрическа енергия от възобновими източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната успеваемост. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България за ускорена електрификация на превоза, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа сила. Модернизационният фонд се финансира посредством постъпленията от търговете за квоти за излъчвания от схемата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания, като неговата цел е да се подкрепи преходът към индиферентност във връзка с климата в 10 страни от Европейски Съюз с по-ниски приходи. Държавите бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В частта на неданъчните доходи през юни са постъпили и 407,3 млн. лева доходи от дял за страната от държавни предприятия.
И още данни за фиска:
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 година възлизат на 31 226,3 млн. лева В номинално изражение разноските нарастват по отношение на полугодието на 2022 година с 4 154,4 млн. лева (15,3 %). В обособените разходни индикатори най- доста повишаване има при разноските за пенсии (2 081,1 млн. лева.), както и в частта на разноските за личен състав (1 044,8 млн. лева.), финансовите разноски (673,4 млн. лева.) и други. Ръстът на разноските се дължи на влезнали в действие нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, настоящи стратегии за погашение на обезщетения на потребителите на електрическа сила, разплащане на отговорности по бюджета на Министерство на регионалното развитие, влезнали в действие увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разноски са в размер на 30 029,0 млн. лева (ръст от 4 158,5 млн. лева, 16,1 % по отношение на регистрираните към юни 2022 г.). Текущите нелихвени разноски са в размер на 27 820,5 млн. лева Капиталовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 2 175,1 млн. лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 33,5 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 349,7 млн. лева (спад с 39,0 млн. лева,10,0 на 100 по отношение на регистрираните към юни 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30.06.2023 година от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 30.06.2023 година е 12,9 милиарда лева, в това число 12,5 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,4 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ