Защо сделката за Ф-16 не се превърна в празник за всички?
Дебатът към модернизацията на Българската войска сподели, че сме надалеч от постигането на консенсус по националната сигурност. Такъв извънредно значим въпрос като превъоръжаването на бойната ни авиация раздели както депутатите, по този начин и обществото. Около половината народни представители (123) дадоха гласа си за договорите, които държавното управление утвърди за закупуване на изтребителите Ф-16. Колко от българите са удовлетворени, е друга тематика. И това не е поради боеспособностите на самолетите. Политическата класа в лицето на ръководещите не съумя да убеди своите съперници в правилността на взетото решение. Тези изтребители, колкото и малко да са те, са нужни на Военновъздушните сили. Авиационната ни техника е отпреди повече от 30 години. Вярно е, че ще служи още. И както съобщи от парламентарната естрада депутатът от Вътрешна македонска революционна организация доцент Милен Михов, тогавашната власт е взела оправдано решение, което през днешния ден може да служи за образец.
Безспорен е фактът, че армията ни се нуждае от нови самолети. Защо обаче това не се употребява от политическата класа за реализиране на консенсус най-малко в тази сфера на публичното ни развиване? Станахме очевидци на неумението да се води спор за реализиране на обща цел. И на липса на задоволително политически причини, въпреки че решението е политическо. Като че ли една част от депутатите от болшинството не разбра, че се разискват и гласоподават договорите за ратификация, а не тактико-техническите данни на самолета. Без да е належащо, влязоха в нишата на военните специалисти. Може би това бе комфортен метод, с цел да избягат от същността на политическото решение, а точно - че купуваме самолети от Съединени американски щати като наш максимален стратегически съдружник, в което, в случай че държиш на позициите, няма нищо неприятно.
Фактът, че е налице неумение да се убеди съперникът в толкоз значим за страната въпрос, пролича най-много в държанието на политическите сътрудници на Политическа партия ГЕРБ. Главната ръководеща партия получи другарски огън и в случай че той беше с ракетите на Ф-16 " въздух - повърхнина ", щяхме да бъдем очевидци на по-големи провали. Сега видяхме следващото разногласие в ПГ " Обединени патриоти ", като две трети от състава й бяха срещу политиката на излъчения от нея министър на защитата. Дойде на помощ Движение за права и свободи. Консенсус по този въпрос от националната сигурност нямаше в ръководещата коалиция, което надали е в полза на страната и нейната войска.
Дебатът отвън Народното събрание също сътвори странни чувства, които най-малкото не са съответни на сериозността на тематиката. Дори се стигна до някои непремерени дейности и изявления по отношение на военната експертиза и армията като цяло. Създаде се усещане, че така наречен орязване на качества е дело на Военновъздушните сили. Наложи се министърът на защитата да прави изказвания в противоположна посока, само че медиите към този момент тиражираха протокол, който неизвестно по какъв начин изтече от досиетата на договарящите. И след отбраната на министъра политици продължаваха да настояват, че решението за Ф-16 е взето от военните експерти и те единствено се съобразили с тяхното мнение. Но кой водач ще избра да лети с непълен боекомплект?
Отново беше изровена онази приказка на премиера, че Генералният щаб си купувал вертолети без въоръжение, с цел да избяга, когато стартира войната. Тя бе посрещната с безмълвие даже от генералите и адмиралите от запаса, които през днешния ден са депутати. Наложи се президентът да изяснява на посланиците какво е предназначението на " Кугар " -ите да вземем за пример. Впрочем при първото такова изявление генерал-лейтенант от запаса разгласи, че си връща пагоните, т.е. се саморазжалва. Много е мъчно, даже невероятно, при сходни изказвания да се реализира консенсус, който другояче е извънредно нужен за националната сигурност.
Няма подозрение, че щеше да бъде огромен триумф, в случай че бе съхранено с съответни политически дейности и изявления единодушието в Народното събрание от 8 юни 2018 година Тогава съвсем всички народни представители, като се изключи тези от " Воля ", поддържаха плановете за капиталови разноски за придобиване на нов главен военен аероплан и бойни бронирани машини за пехотата. И този късмет бе изтърван.
Предстои ни да забележим дали със същата тъга ще стигнем до одобрение на договорите за рационализация на флота и пехотата. Рискът от закъснение към този момент е реалност. И тази година отделените в централния бюджет средства от 271 млн. лева няма да бъдат употребявани. Обещанията са до края на годината да има контракт за патрулните кораби и избор на реализатор за машините на Сухопътните войски. Едновременното осъществяване на трите плана беше другият фактор, който държеше ненапълно консенсуса. И той обаче не свърши работа, явно заради контрактуваната цена за изтребителите и изискването да платим вкупом авансово, което съгласно премиера се случило по негово гледище!
А за какво беше нужен консенсусът най-малко на политическо равнище? Просто договорите, които през днешния ден се подписват от едни, ще бъдат изпълнявани от други. Всяко накърняване на ползите на Съединени американски щати не е възможно. А накърняване на ползите на нашата национална сигурност излиза, че е възможно.
Безспорен е фактът, че армията ни се нуждае от нови самолети. Защо обаче това не се употребява от политическата класа за реализиране на консенсус най-малко в тази сфера на публичното ни развиване? Станахме очевидци на неумението да се води спор за реализиране на обща цел. И на липса на задоволително политически причини, въпреки че решението е политическо. Като че ли една част от депутатите от болшинството не разбра, че се разискват и гласоподават договорите за ратификация, а не тактико-техническите данни на самолета. Без да е належащо, влязоха в нишата на военните специалисти. Може би това бе комфортен метод, с цел да избягат от същността на политическото решение, а точно - че купуваме самолети от Съединени американски щати като наш максимален стратегически съдружник, в което, в случай че държиш на позициите, няма нищо неприятно.
Фактът, че е налице неумение да се убеди съперникът в толкоз значим за страната въпрос, пролича най-много в държанието на политическите сътрудници на Политическа партия ГЕРБ. Главната ръководеща партия получи другарски огън и в случай че той беше с ракетите на Ф-16 " въздух - повърхнина ", щяхме да бъдем очевидци на по-големи провали. Сега видяхме следващото разногласие в ПГ " Обединени патриоти ", като две трети от състава й бяха срещу политиката на излъчения от нея министър на защитата. Дойде на помощ Движение за права и свободи. Консенсус по този въпрос от националната сигурност нямаше в ръководещата коалиция, което надали е в полза на страната и нейната войска.
Дебатът отвън Народното събрание също сътвори странни чувства, които най-малкото не са съответни на сериозността на тематиката. Дори се стигна до някои непремерени дейности и изявления по отношение на военната експертиза и армията като цяло. Създаде се усещане, че така наречен орязване на качества е дело на Военновъздушните сили. Наложи се министърът на защитата да прави изказвания в противоположна посока, само че медиите към този момент тиражираха протокол, който неизвестно по какъв начин изтече от досиетата на договарящите. И след отбраната на министъра политици продължаваха да настояват, че решението за Ф-16 е взето от военните експерти и те единствено се съобразили с тяхното мнение. Но кой водач ще избра да лети с непълен боекомплект?
Отново беше изровена онази приказка на премиера, че Генералният щаб си купувал вертолети без въоръжение, с цел да избяга, когато стартира войната. Тя бе посрещната с безмълвие даже от генералите и адмиралите от запаса, които през днешния ден са депутати. Наложи се президентът да изяснява на посланиците какво е предназначението на " Кугар " -ите да вземем за пример. Впрочем при първото такова изявление генерал-лейтенант от запаса разгласи, че си връща пагоните, т.е. се саморазжалва. Много е мъчно, даже невероятно, при сходни изказвания да се реализира консенсус, който другояче е извънредно нужен за националната сигурност.
Няма подозрение, че щеше да бъде огромен триумф, в случай че бе съхранено с съответни политически дейности и изявления единодушието в Народното събрание от 8 юни 2018 година Тогава съвсем всички народни представители, като се изключи тези от " Воля ", поддържаха плановете за капиталови разноски за придобиване на нов главен военен аероплан и бойни бронирани машини за пехотата. И този късмет бе изтърван.
Предстои ни да забележим дали със същата тъга ще стигнем до одобрение на договорите за рационализация на флота и пехотата. Рискът от закъснение към този момент е реалност. И тази година отделените в централния бюджет средства от 271 млн. лева няма да бъдат употребявани. Обещанията са до края на годината да има контракт за патрулните кораби и избор на реализатор за машините на Сухопътните войски. Едновременното осъществяване на трите плана беше другият фактор, който държеше ненапълно консенсуса. И той обаче не свърши работа, явно заради контрактуваната цена за изтребителите и изискването да платим вкупом авансово, което съгласно премиера се случило по негово гледище!
А за какво беше нужен консенсусът най-малко на политическо равнище? Просто договорите, които през днешния ден се подписват от едни, ще бъдат изпълнявани от други. Всяко накърняване на ползите на Съединени американски щати не е възможно. А накърняване на ползите на нашата национална сигурност излиза, че е възможно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ