Подводният дата център на Microsoft
Дата центърът, основан от Microsoft в границите на плана Natick бе сполучливо потънал на морското дъно покрай Оркнейските острови, Шотландия.
Дата центърът бе потънал на дълбочина 35,7 метра в Северно море. Той ще работи в продължение на 5 години и ще обменя данните посредством широколентово оптично влакно, в случай че нищо не се повреди.
Основната концепция за основаването на подводни дата центрове е спестовност от охлаждането на компютърните системи и от наема за употребяваната земя. Дата центровете употребяват голямо количество електричество. Тяхната консумация е към 420 теравата или съвсем 3,5% от международната консумация на електрическа енергия. А 15-20% от тези 420 TW се изразходват за изстудяване на компютрите.
На доктрина, студените води на Северно море могат да създадат доста икономии. Направените до момента опити демонстрираха, че топлината доста дейно може да се трансферира към корпуса на дата центъра и да се разсейва в океана.
Допълнителното предимство на този метод е, че в тези центрове няма никакъв човешки личен състав. От сървърните пространства се изтегля всичкия въздух, дружно с водните пари и кислорода. По този метод се взема решение казуса с корозията и износването на на металните съставни елементи и елементи – добре прочут и мъчителен проблем в дата центровете.
Естествено, в сходни условия няма по какъв начин да се подмени развалилото се съоръжение. Но основателите на този забавен опит са на мнение, че изискванията на употреба значително ще понижат вероятността за възникването на повреди и сривове в работата на техниката.
Подготвената за потапяне под водата капсула е умалено копие на същински дата център. В 12-метровия резервоар са сложени единствено 12 сървърни стойки, 864 сървъра и охладителна система. Но най-важното тук е, че това е модулен дата център. На морското дъно е относително елементарно съединяването на огромен брой сходни контейнери, сходно на галактическите модули на МКС. Мащабируемостта е на процедура неограничена.
Microsoft организира първия опит с подводен дата център още през 2015 година. Тогава контейнерът с име Leona Philpot бе потънал за 5 месеца. Ако сегашният опит Project Natick се окаже сполучлив, Microsoft възнамерява да потапя под водата групи от по пет модула. Едновременно ще бъде тествана опцията за построяването на огромни дата центрове в океана единствено за 90 денонощия.
Сегашният опит се организира със съдействието на няколко компании. Френската Naval Group е построила херметичните контейнери. След инспекцията на всички системи дата центърът е превозен от Франция в Шотландия. Другият сътрудник в опита – European Marine Energy Centre (EMEC) е оказал помощ за полагането на кабелите и включването на дата центъра към бреговата техника. EMEC има опит в тази активност. Тя е профилирана в прокарването на подводни кабели за вятърните електроцентрали в морето.
Консумацията на електрическа сила от страна на дата центровете пораства с всяка минала година. Към сегашен ден тя е 3,5% от международната консумация. Редица специалисти предвиждат, че през идващите 10 години, делът на тази консумация ще нарасне до 20% и даже повече. Но има очаквания, че Законът на Мур ще продължи да работи и потреблението на електрическа сила на един транзистор ще продължи да понижава.
Microsoft смята, че разполагането на дата центрове на морското дъно е за предпочитане и от позиция на логистиката. Повече от 50% от популацията на планетата живее на не повече от 200 метра от морския или океанския бряг.
Малко противоречив е въпросът с логистиката, тъй като 90% от сегашните дата центрове и по този начин си се намират покрай огромните градове – в Лондон, Франкфурт и другите най-големи международни точки за продан на трафик.
Някои еколози започнаха да се безпокоят, тъй като слагането на дата центрове под водата ще докара до повишение температурата на Световния океан. Но даже и най-приблизителните пресмятания демонстрират, че температурата на водата на дълбочина няколко метра ще се увеличи с не повече от хилядна част от градуса.
Дата центърът бе потънал на дълбочина 35,7 метра в Северно море. Той ще работи в продължение на 5 години и ще обменя данните посредством широколентово оптично влакно, в случай че нищо не се повреди.
Основната концепция за основаването на подводни дата центрове е спестовност от охлаждането на компютърните системи и от наема за употребяваната земя. Дата центровете употребяват голямо количество електричество. Тяхната консумация е към 420 теравата или съвсем 3,5% от международната консумация на електрическа енергия. А 15-20% от тези 420 TW се изразходват за изстудяване на компютрите.
На доктрина, студените води на Северно море могат да създадат доста икономии. Направените до момента опити демонстрираха, че топлината доста дейно може да се трансферира към корпуса на дата центъра и да се разсейва в океана.
Допълнителното предимство на този метод е, че в тези центрове няма никакъв човешки личен състав. От сървърните пространства се изтегля всичкия въздух, дружно с водните пари и кислорода. По този метод се взема решение казуса с корозията и износването на на металните съставни елементи и елементи – добре прочут и мъчителен проблем в дата центровете.
Естествено, в сходни условия няма по какъв начин да се подмени развалилото се съоръжение. Но основателите на този забавен опит са на мнение, че изискванията на употреба значително ще понижат вероятността за възникването на повреди и сривове в работата на техниката.
Подготвената за потапяне под водата капсула е умалено копие на същински дата център. В 12-метровия резервоар са сложени единствено 12 сървърни стойки, 864 сървъра и охладителна система. Но най-важното тук е, че това е модулен дата център. На морското дъно е относително елементарно съединяването на огромен брой сходни контейнери, сходно на галактическите модули на МКС. Мащабируемостта е на процедура неограничена.
Microsoft организира първия опит с подводен дата център още през 2015 година. Тогава контейнерът с име Leona Philpot бе потънал за 5 месеца. Ако сегашният опит Project Natick се окаже сполучлив, Microsoft възнамерява да потапя под водата групи от по пет модула. Едновременно ще бъде тествана опцията за построяването на огромни дата центрове в океана единствено за 90 денонощия.
Сегашният опит се организира със съдействието на няколко компании. Френската Naval Group е построила херметичните контейнери. След инспекцията на всички системи дата центърът е превозен от Франция в Шотландия. Другият сътрудник в опита – European Marine Energy Centre (EMEC) е оказал помощ за полагането на кабелите и включването на дата центъра към бреговата техника. EMEC има опит в тази активност. Тя е профилирана в прокарването на подводни кабели за вятърните електроцентрали в морето.
Консумацията на електрическа сила от страна на дата центровете пораства с всяка минала година. Към сегашен ден тя е 3,5% от международната консумация. Редица специалисти предвиждат, че през идващите 10 години, делът на тази консумация ще нарасне до 20% и даже повече. Но има очаквания, че Законът на Мур ще продължи да работи и потреблението на електрическа сила на един транзистор ще продължи да понижава.
Microsoft смята, че разполагането на дата центрове на морското дъно е за предпочитане и от позиция на логистиката. Повече от 50% от популацията на планетата живее на не повече от 200 метра от морския или океанския бряг.
Малко противоречив е въпросът с логистиката, тъй като 90% от сегашните дата центрове и по този начин си се намират покрай огромните градове – в Лондон, Франкфурт и другите най-големи международни точки за продан на трафик.
Някои еколози започнаха да се безпокоят, тъй като слагането на дата центрове под водата ще докара до повишение температурата на Световния океан. Но даже и най-приблизителните пресмятания демонстрират, че температурата на водата на дълбочина няколко метра ще се увеличи с не повече от хилядна част от градуса.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ