България е единствена в ЕС, планираща да намали дела на ВЕИ в енергийния микс
Държавните и държавните ръководители на страните от Европейския съюз (EС) се събират в Брюксел на 20 и 21 юни. Един от най-важните акценти на срещата на върха е полемиката върху дълготрайната климатична тактика на Европейски Съюз. Тя цели въглеродните излъчвания на територията на блока да бъдат сведени до нула най-късно доникъде на века. Изпълнението на този ангажимент е от решаващо значение за устойчивото бъдеще на континента и се чака да бъде един от главните цели на идната Европейска комисия (ЕК) и новоизбрания европарламент, пишат в позиция от неправителствената организация WWF.
Климатичната тактика на Европейски Съюз ще зададе посоката на деяние на страните членки в идващите години. Затова постигането на договореност би изпратило явен сигнал за ангажимент към Парижкото съглашение. Това е и последната опция пред европейските водачи да се договорят за по-амбициозна цел за климата преди септември, когато ще се състои основната среща на Организация на обединените нации, на която повече от 80 страни ще обещаят, че ще работят интензивно в тази посока.
България, дружно с Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Хърватска са единствените страни, противопоставили се на всички амбициозни политически дейности за климатичните промени в Европейски Съюз през последната година и половина . В същото време България е и една от най-засегнатите страни от отрицателните последствия от измененията в климата. Това се потвърждава и от неведнъж нарасналите се претенции за покриване на разноски от естествени бедствия от общините към Комисията по бедствия и повреди към Министерски съвет.
„ Климатичните промени са един от определящите фактори на нашето време. Само през 2019 година станахме очевидци на разрушителни торнада и наводнения в Северна Америка, циклони и тропически стихии в Субсахарска Африка и Южна Азия, както и на летни горещини и свързани с тях стихии и градушки в Европа, “ разяснява генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш.
Днес излязоха и първите публични рекомендации на Европейска комисия по отношение на националните проекти на страните членки за постигането на климатичните им и енергийни цели за 2030 година Те удостоверяват данните от неотдавнашен отчет, че все още нито една страна в Европейския съюз не е подготвена да сведе до нула своите въглеродни излъчвания до 2050 година
„ България е единствената страна членка, която възнамерява да понижи каузи на ВЕИ в производството на електричество с 3 % до 2030 година Също по този начин липсва и политическа упоритост във връзка с енергийната успеваемост, макар че българската стопанска система е една от най-енергоемките в Европейския съюз – съвсем четири пъти над междинните равнища за Европа. Освен това страната ни възнамерява да усили потреблението на горска биомаса за локално отопление с 44 % до 2030 г без никакви критерии за резистентност. И не на последно място, държавното управление ясно съобщи, че желае да гори лигнитни въглища през идващите 60 години заради аспектите на енергийната сигурност “, съобщи Георги Стефанов, основен специалист „ Климат и Енергия “ към WWF.
В същото време рекомендациите на Европейска комисия показват, че България би трябвало:
- Да усили задачата си за ВЕИ за 2030 година и да реализира минимум 27 % в общия енергиен микс, при заложени единствено 25 %;
- Да се концентрира в региона на енергийната успеваемост, където политическата упоритост е доста ниска;
- Да развие обществените аспекти от справедливия енергиен преход и да ги включи в проекта за преструктурирането на въгледобива.
WWF предизвестява, че продължаващото повишение на температурите, замърсяването на околната среда и намаляването на биологичното многообразие към този момент излагат на риск нашето здраве, занаят, сигурност и стопански напредък. Обществената поддръжка за незабавни дейности в региона на климата и природата става все по-широка. Сега е ред на европейските водачи да допринесат за образуването на устойчива Европа, обединявайки се зад мощна политическа визия, преди да е станало прекомерно късно, приключва позицията на организацията.
Климатичната тактика на Европейски Съюз ще зададе посоката на деяние на страните членки в идващите години. Затова постигането на договореност би изпратило явен сигнал за ангажимент към Парижкото съглашение. Това е и последната опция пред европейските водачи да се договорят за по-амбициозна цел за климата преди септември, когато ще се състои основната среща на Организация на обединените нации, на която повече от 80 страни ще обещаят, че ще работят интензивно в тази посока.
България, дружно с Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Хърватска са единствените страни, противопоставили се на всички амбициозни политически дейности за климатичните промени в Европейски Съюз през последната година и половина . В същото време България е и една от най-засегнатите страни от отрицателните последствия от измененията в климата. Това се потвърждава и от неведнъж нарасналите се претенции за покриване на разноски от естествени бедствия от общините към Комисията по бедствия и повреди към Министерски съвет.
„ Климатичните промени са един от определящите фактори на нашето време. Само през 2019 година станахме очевидци на разрушителни торнада и наводнения в Северна Америка, циклони и тропически стихии в Субсахарска Африка и Южна Азия, както и на летни горещини и свързани с тях стихии и градушки в Европа, “ разяснява генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш.
Днес излязоха и първите публични рекомендации на Европейска комисия по отношение на националните проекти на страните членки за постигането на климатичните им и енергийни цели за 2030 година Те удостоверяват данните от неотдавнашен отчет, че все още нито една страна в Европейския съюз не е подготвена да сведе до нула своите въглеродни излъчвания до 2050 година
„ България е единствената страна членка, която възнамерява да понижи каузи на ВЕИ в производството на електричество с 3 % до 2030 година Също по този начин липсва и политическа упоритост във връзка с енергийната успеваемост, макар че българската стопанска система е една от най-енергоемките в Европейския съюз – съвсем четири пъти над междинните равнища за Европа. Освен това страната ни възнамерява да усили потреблението на горска биомаса за локално отопление с 44 % до 2030 г без никакви критерии за резистентност. И не на последно място, държавното управление ясно съобщи, че желае да гори лигнитни въглища през идващите 60 години заради аспектите на енергийната сигурност “, съобщи Георги Стефанов, основен специалист „ Климат и Енергия “ към WWF.
В същото време рекомендациите на Европейска комисия показват, че България би трябвало:
- Да усили задачата си за ВЕИ за 2030 година и да реализира минимум 27 % в общия енергиен микс, при заложени единствено 25 %;
- Да се концентрира в региона на енергийната успеваемост, където политическата упоритост е доста ниска;
- Да развие обществените аспекти от справедливия енергиен преход и да ги включи в проекта за преструктурирането на въгледобива.
WWF предизвестява, че продължаващото повишение на температурите, замърсяването на околната среда и намаляването на биологичното многообразие към този момент излагат на риск нашето здраве, занаят, сигурност и стопански напредък. Обществената поддръжка за незабавни дейности в региона на климата и природата става все по-широка. Сега е ред на европейските водачи да допринесат за образуването на устойчива Европа, обединявайки се зад мощна политическа визия, преди да е станало прекомерно късно, приключва позицията на организацията.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ