Осем нации от Амазонка се съгласиха на списък от единни политики и мерки за укрепване на регионалното сътрудничество на голяма среща на върха за тропическите гори в Бразилия във вторник, но не успяха да се споразумеят за обща цел за прекратяване на обезлесяването.
Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва, който заложи международната си репутация за подобряване на екологичното състояние на Бразилия, настояваше регионът да се обедини зад обща политика за прекратяване на обезлесяването до 2030 г. – такава, която той вече е приел.
Вместо това съвместната декларация, издадена във вторник в бразилския град Белем, създаде съюз за борба с унищожаването на горите, като страните бяха оставени да преследват своите собствени индивидуални цели за обезлесяването.
Неуспехът на осемте страни от Амазонка да се споразумеят за пакт за защита собствените им гори сочи към по-големите, глобални трудности при постигането на споразумение за борба с изменението на климата.
Много учени казват, че политиците действат твърде бавно, за да предотвратят катастрофалното глобално затопляне.
Лула и други национални лидери напуснаха срещата във вторник без коментар върху декларацията. Президенти от Боливия, Бразилия, Колумбия и Перу присъстваха на срещата на върха, докато Еквадор, Гвиана, Суринам и Венецуела изпратиха други висши служители.
Външният министър на Бразилия Мауро Виейра каза на брифинг за пресата, че въпросът с обезлесяването „по никакъв начин няма разделяне на региона" и цитира "разбиране за обезлесяването" в декларацията, без да дава подробности.
Срещата на върха тази седмица събра Организацията на договора за сътрудничество на Амазонка (ACTO) за първи път от 14 години, с планове за постигане на широко споразумение по въпроси от борбата с обезлесяването до финансирането на устойчивото развитие.
Но напрежението се появи в навечерието на срещата на върха около различаващи се позиции относно обезлесяването и разработването на петрол.
Другите държави от Амазонка също отхвърлиха продължаващата кампания на левия президент на Колумбия Густаво Петро за прекратяване на нови добив на нефт в Амазонка. В речта си във вторник Петро оприличи желанието на левицата да продължи сондажите за петрол с дясното отричане на науката за климата.
Той каза, че идеята за постепенен „енергиен преход“ далеч от изкопаемите горива е начин за забавяне работата, необходима за спиране на изменението на климата.
Бразилия обмисля дали да разработи потенциално огромно офшорно нефтено находище близо до устието на река Амазонка и северното крайбрежие на страната, което е доминирано от дъждовни гори.
„Какво обсъждаме в Бразилия днес е с обширна и голяма площ - според моето виждане може би последната граница на нефт и газ преди... енергийния преход“, каза бразилският министър на енергетиката Александър Силвейра пред репортери след речта на Петро.
Силвейра каза, че трябва да проведат проучете какъв петрол има там, за да вземете решение по въпроса.
Освен обезлесяването, срещата на върха също не определи краен срок за прекратяване на незаконния добив на злато, въпреки че лидерите се съгласиха да си сътрудничат по въпроса и да се борят по-добре с кръстосаното гранични екологични престъпления.
Окончателното съвместно изявление, наречено Белемска декларация, силно отстоява правата и защитата на местното население, като същевременно се съгласява да си сътрудничи по отношение на управлението на водите, здравеопазването, общите позиции за преговори на срещите на върха за климата и устойчивото развитие.
Както По-рано Ройтерс съобщи, че декларацията допълнително създава научен орган, който да се среща ежегодно и да изготвя авторитетни доклади за науката, свързани с тропическите гори на Амазонка, подобно на Международния панел на ООН по изменение на климата.
(REUTERS)
