Депозитите на заможните българи бързо нарастват, а на най-бедните се топят
Данните на Българска народна банка за деветте месеца на годината демонстрират, че колкото по-големи са приходите на хората, толкоз по-голяма част от тях те вкарват на депозит в банките .
Явно нулевата и даже негативна рентабилност изобщо не е фактор, когато жителите, които могат да спестят, вземат решение дали да харчат парите си, или да ги заделят встрани. Това ясно се вижда от данните, показващи, че за последното тримесечие (периода юни - септември 2020) депозитите на популацията със суми над 1 млн. лв. са нараснали с 8.4% като численост и с 4% като обща сума по тях. В края на септември 2020-а тези депозити са 1070 броя и по тях има насъбрани общо над 2.64 милиарда лв. . На годишна база техният растеж също е много висок - 10.4% като численост и 12.8% като сума. Но в годишния дипазон тяхното нарастване е задминато от депозитите, по които се съхраняват сред 100 хиляди и 200 хил лв.. На годишна база като численост те се усилват с 12.2%, а като обаща сума с 14.1%, което разумно, като се има поради, че обезпеченият по закон размер на влог на жител в една банка е 196 хил лв.. Не е изключено точно поради тази гаранция доста хора със спестявания над 196 хиляди лв. да са ги разделили на няколко депозита в няколко банки . Все отново такава сума човек може да получи от продажбата на двустаен или тристаен апартамент в столицата. По тази и, несъмнено, по доста други аргументи д епозитите над 100 хиляди лв. изобщо не са изключение . В края на септември 2020-а тези, които са сред 100 хиляди и 200 хиляди лв., са 61 654 броя и по тях има насъбрани общо към 8.66 милиарда лв..
На второ място по годишен растеж като сума и като численост идват депозитите сред 50 хиляди и 100 хиляди лв., следвани от тези сред 200 хиляди и 500 хиляди лв..
Колкото по-малки като размер са спестяванията, толкоз по постепенно е повишаването им. Например за депозитите сред 2 500 и 5000 лв. той е 2.5% като численост и 2.7% като обща сума. А при тези сред 1000 и 2500 лв. тези нараствания са сред 0.1% и 0.4% на годишна база. Спестяванията до 1000 лв. пък изобщо понижават - с 6.8% като численост и с 3.9% като обща сума. Вижда се, че става дума за лица с толкоз ниски приходи, че в сегашната обстановка те са принудени да употребяват незначителните суми, които са натрупали, с цел да оцелеят. Всъщност това е едно от финансовите изражения на рецесията у нас. При нея хората с високи приходи поддържат растежа на финансовия запас, с който оперират банките, като по-този метод способстват за ликвидността им, от една страна, и посредством кредитирането за действието на стопанската система, от друга. Защото точно с тези привлечени от жителите със относително високи приходи средства банките отпускат заеми и на бизнеса, и на популацията, и на страната, като купуват нейните облигации.
Явно нулевата и даже негативна рентабилност изобщо не е фактор, когато жителите, които могат да спестят, вземат решение дали да харчат парите си, или да ги заделят встрани. Това ясно се вижда от данните, показващи, че за последното тримесечие (периода юни - септември 2020) депозитите на популацията със суми над 1 млн. лв. са нараснали с 8.4% като численост и с 4% като обща сума по тях. В края на септември 2020-а тези депозити са 1070 броя и по тях има насъбрани общо над 2.64 милиарда лв. . На годишна база техният растеж също е много висок - 10.4% като численост и 12.8% като сума. Но в годишния дипазон тяхното нарастване е задминато от депозитите, по които се съхраняват сред 100 хиляди и 200 хил лв.. На годишна база като численост те се усилват с 12.2%, а като обаща сума с 14.1%, което разумно, като се има поради, че обезпеченият по закон размер на влог на жител в една банка е 196 хил лв.. Не е изключено точно поради тази гаранция доста хора със спестявания над 196 хиляди лв. да са ги разделили на няколко депозита в няколко банки . Все отново такава сума човек може да получи от продажбата на двустаен или тристаен апартамент в столицата. По тази и, несъмнено, по доста други аргументи д епозитите над 100 хиляди лв. изобщо не са изключение . В края на септември 2020-а тези, които са сред 100 хиляди и 200 хиляди лв., са 61 654 броя и по тях има насъбрани общо към 8.66 милиарда лв..
На второ място по годишен растеж като сума и като численост идват депозитите сред 50 хиляди и 100 хиляди лв., следвани от тези сред 200 хиляди и 500 хиляди лв..
Колкото по-малки като размер са спестяванията, толкоз по постепенно е повишаването им. Например за депозитите сред 2 500 и 5000 лв. той е 2.5% като численост и 2.7% като обща сума. А при тези сред 1000 и 2500 лв. тези нараствания са сред 0.1% и 0.4% на годишна база. Спестяванията до 1000 лв. пък изобщо понижават - с 6.8% като численост и с 3.9% като обща сума. Вижда се, че става дума за лица с толкоз ниски приходи, че в сегашната обстановка те са принудени да употребяват незначителните суми, които са натрупали, с цел да оцелеят. Всъщност това е едно от финансовите изражения на рецесията у нас. При нея хората с високи приходи поддържат растежа на финансовия запас, с който оперират банките, като по-този метод способстват за ликвидността им, от една страна, и посредством кредитирането за действието на стопанската система, от друга. Защото точно с тези привлечени от жителите със относително високи приходи средства банките отпускат заеми и на бизнеса, и на популацията, и на страната, като купуват нейните облигации.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ