Да гледаме учениците, вместо да пишем документи
Данко Калапиш е шеф на 107 Основно учебно заведение, което е филиал към Националната природо-математическа гимназия. Откактко пое школото, се бори то да има лична селекция на деца с математически качества, а и преобрази материалната среда в учебното заведение. В момента там се прави огромен ремонт, за който общината е отпуснала крупна сума.
Изпитите ревизират не знаенето, а незнанието на децатаНе е нужно да има проби в четвърти и десети клас, споделя Данко Калапиш
- Господин Калапиш, с нова разпоредба на МОН отпада разпределението, което българските учители би трябвало да вършат всяка година и да го съгласуват с шефа. Как ще се отрази това на работата на учителите? Има позитивни маменти в това учителят самичък да възнамерява работата си, само че дали може децата да не усвоят целия очакван материал?
- Положителните резултати ще бъдат безспорни, а и не виждам проблем материалът да не бъде взет. Всеки сътрудник по този начин или другояче възнамерява по какъв метод да преподава материала според от това какво е равнището на класа. До 2016 година разпределението нямаше наложителен темперамент, а никой до момента не е споделил да няма проблем за несправяне с материала. На процедура се връща остарялата ни система, при която всеки добър възпитател си възнамерява работата, само че няма да се постанова парманентна легализация от шефа, което облекчава по едно и също време работата на учителя и работата на шефа. По-важно е какви са позитивните последствия – по-малко непотребна бумащина и административна натовареност на сътрудниците. Това, което те преживяваха до момента, е в действителност непотребна натовареност.
- А какво може да се направи още във връзка с бумащината в учебно заведение?
- Нещата са доста. Онова, което аз виждам преди всичко, е по време на по този начин наречените срещи на екипите за личностно развиване на детето. На техните съвещания има ненужно разказване на проблемите, освен това и напразно. Основното, което е належащо, е да не се написа. Не всяко нещо, което вършим в нашата система, е належащо да се документира. По-важно е въпросното нещо да се свърши, да се обърне внимание на децата и да не се измества фокусът на специалността от работа към писане на документи.
- Някои Ваши сътрудници се оплакват от дублаж на електронни дневници и хартиени...
- Да, това също е изцяло ненужно, по тази причина от новата образователна година и ние в 107-мо СУ минаваме на електронни дневнеици от първи до седми клас, когато приключва нашият випуск. Няма да има в това число и хартиени бележници, всичко ще бъде електронно.
- Изпитите в четвърти клас се понижиха от 4 на два, като отпаднаха „ Човек и общество “ и „ Човек и природа “. Асоциацията, която включва шефовете на учебни заведения обаче имаше напълно разнообразни оферти. Какво съгласно Вас би трябвало да се промени в изпитите?
- Абсолютно съм склонен, даже бих желал да има един изпит, а не два. Нека да интегрират всички предмети в себе си. Имат потребност както от смяна на формат, по този начин и от смяна в метод на осъществяване, а и на оценяване. А изключително в четвърти клас би трябвало да се осмисли каква е задачата на изпита. И въобще има ли такава цел?
- Освен статистиката на министерството аз не виждам друга цел...
- И аз не виждам друга. Струва ми се, че същото важи и за новите изпити, които ще бъдат вкарани в десети клас. За мен те не са нужни, с изключение на може би изпита по цифрови компетентности.
Иначе изпитите в седми и 12 клас ги виждам по-скоро като композиция от писане на текстове и тест. Защото в този формат се ревизира какво не се знае, а не какво се знае от децата. Това е един от сериозните проблеми на нашите изпити. Проверява се не знанието, а незнанието на учениците, и това бе показателно със междинния резултат по математика в седми клас. Там не се измерваше това, което се знае, само че се мереше това, което не се знае.
- Преди време бяхме говорили с Вас, че защото 107 СУ е филиал на НПМГ, може би би трябвало да селектира възпитаниците си. Направихте ли стъпки в тази посока?
- Опитах се да стигна до някакво законово решение, по което това може да се случи, само че досега не го виждам. Затова в действителност като общинско учебно заведение одобряваме децата от квартала. Но в пети клас сме заложили наши критерии – като да вземем за пример резултатите от национално външно оценяване и присъединяване в надпревари, само че въпреки всичко близостта до учебното заведение продължава да стои като аршин. Вече сме създали и приема, като за първи път вкарваме като условия и резултатите от изпитите. Искаме да можем да подберем деца, които в изцяло отношение са положителни.
- Училището Ви е предприело огромен ремонт, а имахте и предходни поправки като отворена библиотека да вземем за пример?
- В момента сменяме цялостнатна топлоизолация, която не е подменяна от 1967 година, когато е строено и учебното заведение. Тя е на 62 години. Столичната община отпусна голяма сума пари 230 000 лв., защото ние сме в две здания. Ще създадем и логопедичен кабинет, ще променим едно от фоайетата. Още преди този момент направихме отворена библиотека и ъгъл за другарство на децата, които са доста удовлетворени. Ние постоянно сме го имали, даже и когато аз съм учил тук като дете, просто в този момент го направихме подобен, че да дава отговор на актуалните условия. Училището ни взе участие по няколко плана, сега са 5, само че ще имаме и шести план за лего-лаборатория, т.е. децата ни ще имат опция да се занимават с лего-роботика. Това ще става освен в кръжоци, само че и в часовете по компютърно моделиране. Ще успеем да го включим даже и в наложителната подготовка още следващата година.
- Знам, че имате и планове по " Еразъм ". Накъде пътуват учениците и учителите Ви и какво донасят извън?
- Пътуват в цяла Европа и донасят доста нови неща. Като стартираме от подобряването на езиковите им умения до новите способи на преподаване, които усвояват учителите ни. Бих споделил, че има коренна смяна в метода на преподаване сред тази и предходните образователни години. " Еразъм " промени цялостния образ на нашето учебно заведение. Ние имаме план, по който се работи с даровити деца, и те получиха нови способи за работа с тях. Другият ни план е обвързван със здравословно хранене и е доста сполучлив.
- Успявате ли да привлечете млади учители?
- Да, даже към този момент имаме колежки, които излизат в отпуск по майчинство. Имаме и по-възрастни.
- Вие за първи път направихте гала с тоги при довеждане докрай на седмокласниците?
- Да, с помощта на 22-о учебно заведение, което ни даде тогите си, се опитахме да създадем събитието незабравимо за децата. Ние сме главно учебно заведение, не останаха сами в последните дни, по тази причина взехме решение, че за тях би трябвало да бъде запаметяващо се. Те бяха впечатлени извънредно доста. Бяхме и оплюти, тъй като това не било българско, че толкоз рано обличали тоги, само че в последна сметка децата от четири паралелки бяха удовлетворени и това бе един прелестен метод да си кажем " Довиждане ".
Изпитите ревизират не знаенето, а незнанието на децатаНе е нужно да има проби в четвърти и десети клас, споделя Данко Калапиш
- Господин Калапиш, с нова разпоредба на МОН отпада разпределението, което българските учители би трябвало да вършат всяка година и да го съгласуват с шефа. Как ще се отрази това на работата на учителите? Има позитивни маменти в това учителят самичък да възнамерява работата си, само че дали може децата да не усвоят целия очакван материал?
- Положителните резултати ще бъдат безспорни, а и не виждам проблем материалът да не бъде взет. Всеки сътрудник по този начин или другояче възнамерява по какъв метод да преподава материала според от това какво е равнището на класа. До 2016 година разпределението нямаше наложителен темперамент, а никой до момента не е споделил да няма проблем за несправяне с материала. На процедура се връща остарялата ни система, при която всеки добър възпитател си възнамерява работата, само че няма да се постанова парманентна легализация от шефа, което облекчава по едно и също време работата на учителя и работата на шефа. По-важно е какви са позитивните последствия – по-малко непотребна бумащина и административна натовареност на сътрудниците. Това, което те преживяваха до момента, е в действителност непотребна натовареност.
- А какво може да се направи още във връзка с бумащината в учебно заведение?
- Нещата са доста. Онова, което аз виждам преди всичко, е по време на по този начин наречените срещи на екипите за личностно развиване на детето. На техните съвещания има ненужно разказване на проблемите, освен това и напразно. Основното, което е належащо, е да не се написа. Не всяко нещо, което вършим в нашата система, е належащо да се документира. По-важно е въпросното нещо да се свърши, да се обърне внимание на децата и да не се измества фокусът на специалността от работа към писане на документи.
- Някои Ваши сътрудници се оплакват от дублаж на електронни дневници и хартиени...
- Да, това също е изцяло ненужно, по тази причина от новата образователна година и ние в 107-мо СУ минаваме на електронни дневнеици от първи до седми клас, когато приключва нашият випуск. Няма да има в това число и хартиени бележници, всичко ще бъде електронно.
- Изпитите в четвърти клас се понижиха от 4 на два, като отпаднаха „ Човек и общество “ и „ Човек и природа “. Асоциацията, която включва шефовете на учебни заведения обаче имаше напълно разнообразни оферти. Какво съгласно Вас би трябвало да се промени в изпитите?
- Абсолютно съм склонен, даже бих желал да има един изпит, а не два. Нека да интегрират всички предмети в себе си. Имат потребност както от смяна на формат, по този начин и от смяна в метод на осъществяване, а и на оценяване. А изключително в четвърти клас би трябвало да се осмисли каква е задачата на изпита. И въобще има ли такава цел?
- Освен статистиката на министерството аз не виждам друга цел...
- И аз не виждам друга. Струва ми се, че същото важи и за новите изпити, които ще бъдат вкарани в десети клас. За мен те не са нужни, с изключение на може би изпита по цифрови компетентности.
Иначе изпитите в седми и 12 клас ги виждам по-скоро като композиция от писане на текстове и тест. Защото в този формат се ревизира какво не се знае, а не какво се знае от децата. Това е един от сериозните проблеми на нашите изпити. Проверява се не знанието, а незнанието на учениците, и това бе показателно със междинния резултат по математика в седми клас. Там не се измерваше това, което се знае, само че се мереше това, което не се знае.
- Преди време бяхме говорили с Вас, че защото 107 СУ е филиал на НПМГ, може би би трябвало да селектира възпитаниците си. Направихте ли стъпки в тази посока?
- Опитах се да стигна до някакво законово решение, по което това може да се случи, само че досега не го виждам. Затова в действителност като общинско учебно заведение одобряваме децата от квартала. Но в пети клас сме заложили наши критерии – като да вземем за пример резултатите от национално външно оценяване и присъединяване в надпревари, само че въпреки всичко близостта до учебното заведение продължава да стои като аршин. Вече сме създали и приема, като за първи път вкарваме като условия и резултатите от изпитите. Искаме да можем да подберем деца, които в изцяло отношение са положителни.
- Училището Ви е предприело огромен ремонт, а имахте и предходни поправки като отворена библиотека да вземем за пример?
- В момента сменяме цялостнатна топлоизолация, която не е подменяна от 1967 година, когато е строено и учебното заведение. Тя е на 62 години. Столичната община отпусна голяма сума пари 230 000 лв., защото ние сме в две здания. Ще създадем и логопедичен кабинет, ще променим едно от фоайетата. Още преди този момент направихме отворена библиотека и ъгъл за другарство на децата, които са доста удовлетворени. Ние постоянно сме го имали, даже и когато аз съм учил тук като дете, просто в този момент го направихме подобен, че да дава отговор на актуалните условия. Училището ни взе участие по няколко плана, сега са 5, само че ще имаме и шести план за лего-лаборатория, т.е. децата ни ще имат опция да се занимават с лего-роботика. Това ще става освен в кръжоци, само че и в часовете по компютърно моделиране. Ще успеем да го включим даже и в наложителната подготовка още следващата година.
- Знам, че имате и планове по " Еразъм ". Накъде пътуват учениците и учителите Ви и какво донасят извън?
- Пътуват в цяла Европа и донасят доста нови неща. Като стартираме от подобряването на езиковите им умения до новите способи на преподаване, които усвояват учителите ни. Бих споделил, че има коренна смяна в метода на преподаване сред тази и предходните образователни години. " Еразъм " промени цялостния образ на нашето учебно заведение. Ние имаме план, по който се работи с даровити деца, и те получиха нови способи за работа с тях. Другият ни план е обвързван със здравословно хранене и е доста сполучлив.
- Успявате ли да привлечете млади учители?
- Да, даже към този момент имаме колежки, които излизат в отпуск по майчинство. Имаме и по-възрастни.
- Вие за първи път направихте гала с тоги при довеждане докрай на седмокласниците?
- Да, с помощта на 22-о учебно заведение, което ни даде тогите си, се опитахме да създадем събитието незабравимо за децата. Ние сме главно учебно заведение, не останаха сами в последните дни, по тази причина взехме решение, че за тях би трябвало да бъде запаметяващо се. Те бяха впечатлени извънредно доста. Бяхме и оплюти, тъй като това не било българско, че толкоз рано обличали тоги, само че в последна сметка децата от четири паралелки бяха удовлетворени и това бе един прелестен метод да си кажем " Довиждане ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ