Как да спасим Пловдив от бетона
Даниела Арнаудова, Росен Саръмов
Строителството постоянно е било барометър за развиването на един град. Презастрояването на Пловдив, което е реалност, обаче по-скоро основава проблеми: замърсен въздух, рекордно РЗП в статистиката, което постоянно е за сметка на нови паркове и зелени площи. След като изядоха доста от междублоковите пространства, новите комплекси към този момент захапаха огромните зелени площи. Строи се на границите на Лаута и " Отдих и просвета ", а жилищни здания пъплят все по-високо по тепетата.
Добрата вест е, че Общината възнамерява в идващите години да разшири белите дробове на Пловдив с голям нов парк. Той ще включва териториите на „ Отдих и култура”, Гребния канал, дигата на река Марица и пространството към Околовръстното шосе и ще стигне чак до езерото в Оризари, както към този момент писа „ Марица”. Плановете за създаване на новата зелена зона са заложени в обновения Общ организационен проект на Пловдив. „ Освен да развием зелена ос по река Марица, предлагаме още нов парк в регион „ Южен “ - сред Прослав и Коматево, както и нов парк на изток - северно от река Марица. Допълнително ще създадем спирания в урбанизираните територии към Околовръстното шосе за основаване на зелени клинове сред общините " Родопи " и Пловдив”, разяснява пред „ Марица” арх. Иван Делчев, началник на екипа, който разписва новия Общ организационен проект на Пловдив.
" Реално в Пловдив зелените площи, построени по законите на парковото строителство, се броят на пръсти,
в случай че изключим от сметката тепетата. Дори „ Лаута “ не е със статута на парк, тъй като няма съответния паркоустройствен проект “ - по този начин формулира казуса Борислав Инчев, някогашен кмет на най-големия регион в Пловдив - „ Южен”. Докато е бил властник там, Инчев работи по подготовката на план за нов парк от 68 декара - той се намира наоколо до футболната база на Ботев Пловдив в кв. Коматево. Според него финанси за реализацията могат да се търсят и по линия на разнообразни европейски стратегии. „ Изпускаме благоприятни условия, които действително могат да трансформират градската среда, а в тази ситуация приказваме за 68 дка”.
В тази посока от години работи и кметът на „ Западен “
Димитър Колев е оптимист, що се отнася до зелената система, нищо че градежите най-активно настъпват точно в територията на най-зеления квартал на Пловдив. Последният му приоритет е да завърши сполучливо плана за парк от 5 дка на мястото на някогашната Гарнизонна фурна. „ Що се отнася до строителството, това, което виждаме към Гребната база, е функционалност на частни терени. Във времето хората желаят да ги оползотворят и строят еднофамилни къщи или кооперации в тях. Хубавото е, че в остарелия Общ устройствен план са задали оптималната височина на градежите от 15 метра, тъй че в „ Западен” няма да забележим високите мастодонти, които към този момент се появиха на други места в града”, безапелационен е Колев. Перспективата съгласно него е
Общината да стартира да изкупува частни терени
и да ги трансформира в паркове. „ Чуваме, че в София са почнали сходна стратегия - изкупуват частни терени и ги озеленяват. Мисля, че това е допустимо и в Пловдив. Ако зависи от мен, твърдо споделям „ да” на идеята! Разбира се, всичко би трябвало да се случва в нормите на закона.” Според кмета на „ Западен” в тази ситуация Общината би трябвало да има съпорт от страна на страната или да потърси непознати фондове за финансиране.
Тепетата първи изгубиха борбата с презастрояването
Нищо че за тях към този момент са написани цели два проекта за отбраната им. Първият проект за ръководство на тези три предпазени територии датира от 2004 година и е на урбаниста ландшафтен арх. Георги Селенски. Последният План беше направен от профилирана варненска компания. Основната цел и на двата проекта е да намерят салдото сред интереса на вложителите и опазването на тези естествени запаси. Реалността обаче е следната - по ул. " Волга " да вземем за пример застрояването е освен доста гъсто и високо, само че постоянно и подписано. „ От Бунарджика постоянно е имало фьон, или падащ вятър. Разликата в температурите на върха на хълма и долу, в застроената му част, е доста огромна. В резултат на това вечерно време се появява този падащ вятър - на мястото на топлия въздух, които се издига от гъсто застроените квартали, слиза по-тежкият и по-студен въздух от тепето. Той точно е охлаждал близките територии в радиус към 300-400 метра. Масовото застрояване по улица „ Волга” спря този приток на по-хладен въздух от тепето и ощети хората, живеещи в подножието му. Това строителство не биваше да се позволява от чисто екологични съображения”, разяснява за „ Марица” арх. Селенски.
Темата за мръсния въздух все по-често излиза на дневен ред с разрастването на Пловдив. А какво е бъдещето на един от най-големите паркове - „ Отдих и култура”? „ По предложение на Общината територията на
парка ще получи статут на зеленина за необятно публично прилагане,
което доста ще ограничи опциите за строителство” - по този начин арх. Делчев дава отговор на въпрос на „ Марица” по какъв начин ще се контролира застрояването и кои са механизмите за надзор на апетита на вложителите.
„ Царският остров” на Пловдив е умислен в миналото като красива гориста околност с повърхност към 1000 дка в западните околности на Пловдив. Днес той се назовава парк „ Отдих и култура” и работи като магнит за крупни или по-малки вложители. Зоната е измежду най-апетитните за нови градежи, само че въпросът е ще резервира ли салдото сред бетона и зеленината.
Урбанизация - да, само че не за сметка на земеделските земи и парковете
Един от огромните проблеми на Пловдив е презастрояването. С ударните си нови кв. метри РЗП градът от дълго време води челните места в статистиката на страната. Градът се презастроява не тъй като се развива, а тъй като управниците нямат хрумвания по какъв начин да го развиват, твърди някогашния зам.-кмет Александър Константинов. Изводът на специалиста е, че територията на Пловдив не се употребява дейно.
Къде обаче са запасите на града
Единият вид са земеделските земи към Пловдив. Урбанизация - да, само че не за сметка на земеделските земи - предлага инж. Нанко Кушеков. „ Земята към Пловдив е най-плодородната от целия Балкански полуостров - безумство е да строим върху нея. Пловдив е като остров, заобиколен от обработваема земя, която е от високите - I, II и III категория. Вместо да унищожаваме скъпи и плодородни аграрни земи, по-добре е да изградим един сателитен жилищен квартал - единствено че в Родопската яка. Той има капацитета да побере близо 60 000 души”, предлага спецът.
„ Земеделските земи са изхранвали града - да, само че това може и да е било правилно преди 100 години”, отвърна Александър Константинов. Според него те са изгубили икономическата си стойност и доста от парцелите пустеят. „ Абсурдно е да имаме вяра, че край града ще има овощни и зеленчукови градини, които ще изхранят пловдивчани. Малкият български производител от дълго време загуби борбата с веригите, а даже на Четвъртък пазара към този момент няма български домати. Сега аграрни земи могат да се употребяват за създаване на нови паркове и места за отдих и спорт, като влязат в строителните граници на града. " Константинов напомня, че територията на Пловдив, който е един от трите градове-общини в България, е 102 кв.км, само че за застрояване са отредени едвам половината от тях. Резерв има и в застрояването на някои от промишлените зони, изгубили индустриалния си статут през последните години. Това ще понижи натиска върху зелените площи, захапани от агресивното презастрояване на Пловдив.
Арх. Иван Делчев:
Да развием зелена ос по река Марица
Арх. Делчев, Плoвдив e гpaд oбщинa и строителните му граници са лимитирани. Зaтoвa инвecтициoнният нaтиcк въpxy зacтpoявaнeтo нa гpaдcкитe зoни е толкоз огромен. Кoи нeypбaнизиpaни тepитopии в дeйcтвaщия OУΠ 2007 имaт пoтeнциaл зa paзвитиe и кoи мoгaт дa oтпaднaт?
- Инвестиционният напън е огромен заради няколко аргументи. Демографският модел в страната се развива по най-лошия сюжет, обезлюдяват се дребни обитаеми места и популацията се преразпределя в няколко огромни града. На второ място капиталовият нрав у нас е извънредно първичен и на закупуването на жилище се гледа като на инвестиция, вместо да се влага в промишлеността посредством пазаруване на акции, вследствие на което и в Пловдив, и в София има десетки хиляди необитаеми жилища. При това на този голям частен финансов напън върху територията Общината не е в положение да вложи съответни запаси за благоустройство и тази маса жилища образува неподходяща градска и екологична среда. Независимо че сме се пробвали да понижим натиска върху територията, връщайки някои от плануваните разширения в настоящия Общ устройствен план в земеделския фонд, както и да понижим индикаторите за застрояване, вложителите се възползват от неналичието на правила и нормативи към Общ устройствен план и притискат Общината с тълкувателна замяна на устройствените зони, вследствие на което се получават ужасяващи параметри на новото жилищно строителство, маскирано най-много като офис здания.
- Къде могат да бъдат идeнтифициpaни нoви зoни c пoтeнциaл зa paзвитиe, къдeтo дa бъдaт нacoчвaни инвecтитopитe?
- В окончателния план на проекта ще предложим интензификация на териториите в регион „ Север “, отчитайки съвсем изчерпаните благоприятни условия на южните територии и компрометирането им със повишени индикатори на застрояване при липса на базова просветителна и благоустройствена инфраструктура.
- С актyaлизaциятa нa OУΠ екипът ви пpeдвиждa paзвитиe нa cиcтeмa " Oбитaвaнe " в южнa пocoкa дo Oкoлoвpъcтния път, в кв. „ Ocтpoмилa “, „ Бeлoмopcки “. Тук paзшиpявaнето ще стане в чacт oт зeмeдeлcките тepeни, което среща известна съпротива измежду пловдивчани. Какви са претекстовете ви?
- Използването на южните територии е извънредно с допустимо най-нискоетажното жилищно застрояване, с висок % на озеленяване и с най-малък размер на парцела 600 кв. м. " Остромила " и " Беломорски " имат подробни проекти, с които сме длъжни да се съобразим, в тях не предвиждаме никакви нови устройствени дейности.
- Какво е бъдещето на една от най-важните системи в тepитopиaлното paзвитиe - зeлeнaта cиcтeмa? Заложени ли са в проекта територии, които в бъдеще да се развият като нови паркове и къде са те?
- Пловдивската община в сегашните си граници в никакъв случай не е имал зелена система и е неуместно да се трансформират обилни територии за създаване на такава. Това, което ще предложим в окончателния план на новия Общ организационен проект, съответствува със стратегическото желание на общинската администрация да развием зелена ос по река Марица. Това е план, който също изисква присъединяване на прилежащите общини, по този начин както сме възнамерявали това при създаването на Плана за интегрирано развиване на община Марица. Освен това ще предложим нов парк в регион „ Южен “ сред Прослав и Коматево, както и нов парк в източната част на общината северно от река Марица. Допълнително ще създадем спирания в урбанизираните територии към Околовръстното шосе за основаване на зелени клинове сред общините " Родопи " и Пловдив.
Арх. Димитър Балджиев:
Общината да купи частни терени в „ Южен” за паркове и учебни заведения
Площта на Пловдив е 102 квадратни километра. От тях единствено 54 квадратни километра са планувани за застрояване. Как би трябвало да развием останалите 48 квадратни километра?
Ето какво предлага арх. Димитър Балджиев:
„ В Общия организационен проект (ОУП) би трябвало да се реши какво да се случи с тези елементи. Трябва да се плануват улици, зелени и застроени площи. Общ устройствен план планува и къде ще има детски градини и учебни заведения. Пак опираме до верен баланс. В центъра на града въпросът е решен - там не може внезапно да се появи един огромен парк. Социализмът е направил по този начин, че сме много гъсто заселени. На Запад еквивалентни градове са много по-ниско заселени - те са на по-голяма територия. Социализмът е търсил по-бързо решение на жилищните проблеми и по тази причина имаме толкоз панелни здания.
В покрайнините на града неизмерно ще се случи едно по-негъсто застрояване. В момента там се случва застрояване без Общ устройствен план и се появяват и по-големи кооперации. Там въпросът лежи повече с инфраструктурата, тъй като тя не се развива. Има назряващ проблем - в „ Беломорски” и „ Остромила” няма общински парцели - всичко са частни терени, а частниците мъчно можеш да ги накараш да създадат парк или да дарят терен за детска градина. Би било далновидно от страна на Общината да купи 3-5 парцела на по-ниска цена и в бъдеще да осъществя там планове. Ако това продължава да се трансформира в спалня, и парцелите ще се изкупуват на 5 пъти по-висока цена.
Една рационална общинска политика би се възползвала от това и би купила огромни парцели за учебни заведения, детски градини и паркове.
Преди на Запад са развивали концепцията - в центъра да са административният и културният център. И всичко в близост да са предградията, в които хората спят. На Запад това се смята за отживялост към този момент, тъй като стана ясно, че заран и вечер се образуват големи транспортни тапи. Оказа се, че всяка заран всички тия хора от спалните, би трябвало да отидат на работа, а след това да се върнат. Сега концепцията е градът да е разпръснат на доста места - " Беломорски " да си има своя център и бизнес конструкция - да не се постанова хората да работят другаде. Това е по-разумно и по-устойчиво развитие”.
Знаете ли, че...
Младежкият рид е най-зеленото и високо тепе
Най-високото тепе е Младежкият рид - 285.5 м надморска височина, следван от Хълма на освободителите - 265 м, Данов рид - 227 м, Трихълмието (Тримонциум), състоящо се от Тексимтепе - 195 м, Джамбазтепе - 212 м, и Небет тепе - 207 м. Седмото, Марково тепе, в миналото е било високо 189 м. Най-много зелени площи има на Младежки рид - 67.5%, Хълма на освободителите - 47.1%, и минимум на Данов рид - 16.76%.
Жертви на градежите
До 50-те години на предишния век главната функционалност на Младежкия рид е била да е източник на „ гърмян” камък за градежите и ломен камък за уличните настилки. Това още проличава от остатъците на старите кариери. Въпреки че на пръв взор Данов рид е с най-скромни благоприятни условия, той е жертва на най-силна човешка интервенция. Голяма част от него е застроена, друга - разрушена, а трета - стръмна и скалиста.
Как се оформи Царският остров
През 1897 година за първи път по самодейност на Пловдивската община се залесяват 130 декара общинска мера на запад от Пловдив, край р. Марица, като се поставя началото на гората на така наречен Царски остров (наричан по този начин, защото през 1893 година Министерството на финансите дава острова на княз Фердинанд). На 28 май 1924 година царят го отстъпва на Мичкюрската община против 2 000 000 лв..
На 24 юни 1980 година Царският остров към този момент се назовава парк „ Отдих и култура”, като в него се възнамерява изцяло озеленяване. Проектът включва: летен спектакъл, инерционна железница, виенско колело, зала на смеха, делфинариум, ресторант, кафе-сладкарница, яхтклуб, ловджийски дом, ловно стрелбище, лятна дискотека, лятна читалня, места за пикник, резерват за елени, павилион за електронни игри и риболовен кейове.
Строителството постоянно е било барометър за развиването на един град. Презастрояването на Пловдив, което е реалност, обаче по-скоро основава проблеми: замърсен въздух, рекордно РЗП в статистиката, което постоянно е за сметка на нови паркове и зелени площи. След като изядоха доста от междублоковите пространства, новите комплекси към този момент захапаха огромните зелени площи. Строи се на границите на Лаута и " Отдих и просвета ", а жилищни здания пъплят все по-високо по тепетата.
Добрата вест е, че Общината възнамерява в идващите години да разшири белите дробове на Пловдив с голям нов парк. Той ще включва териториите на „ Отдих и култура”, Гребния канал, дигата на река Марица и пространството към Околовръстното шосе и ще стигне чак до езерото в Оризари, както към този момент писа „ Марица”. Плановете за създаване на новата зелена зона са заложени в обновения Общ организационен проект на Пловдив. „ Освен да развием зелена ос по река Марица, предлагаме още нов парк в регион „ Южен “ - сред Прослав и Коматево, както и нов парк на изток - северно от река Марица. Допълнително ще създадем спирания в урбанизираните територии към Околовръстното шосе за основаване на зелени клинове сред общините " Родопи " и Пловдив”, разяснява пред „ Марица” арх. Иван Делчев, началник на екипа, който разписва новия Общ организационен проект на Пловдив.
" Реално в Пловдив зелените площи, построени по законите на парковото строителство, се броят на пръсти,
в случай че изключим от сметката тепетата. Дори „ Лаута “ не е със статута на парк, тъй като няма съответния паркоустройствен проект “ - по този начин формулира казуса Борислав Инчев, някогашен кмет на най-големия регион в Пловдив - „ Южен”. Докато е бил властник там, Инчев работи по подготовката на план за нов парк от 68 декара - той се намира наоколо до футболната база на Ботев Пловдив в кв. Коматево. Според него финанси за реализацията могат да се търсят и по линия на разнообразни европейски стратегии. „ Изпускаме благоприятни условия, които действително могат да трансформират градската среда, а в тази ситуация приказваме за 68 дка”.
В тази посока от години работи и кметът на „ Западен “
Димитър Колев е оптимист, що се отнася до зелената система, нищо че градежите най-активно настъпват точно в територията на най-зеления квартал на Пловдив. Последният му приоритет е да завърши сполучливо плана за парк от 5 дка на мястото на някогашната Гарнизонна фурна. „ Що се отнася до строителството, това, което виждаме към Гребната база, е функционалност на частни терени. Във времето хората желаят да ги оползотворят и строят еднофамилни къщи или кооперации в тях. Хубавото е, че в остарелия Общ устройствен план са задали оптималната височина на градежите от 15 метра, тъй че в „ Западен” няма да забележим високите мастодонти, които към този момент се появиха на други места в града”, безапелационен е Колев. Перспективата съгласно него е
Общината да стартира да изкупува частни терени
и да ги трансформира в паркове. „ Чуваме, че в София са почнали сходна стратегия - изкупуват частни терени и ги озеленяват. Мисля, че това е допустимо и в Пловдив. Ако зависи от мен, твърдо споделям „ да” на идеята! Разбира се, всичко би трябвало да се случва в нормите на закона.” Според кмета на „ Западен” в тази ситуация Общината би трябвало да има съпорт от страна на страната или да потърси непознати фондове за финансиране.
Тепетата първи изгубиха борбата с презастрояването
Нищо че за тях към този момент са написани цели два проекта за отбраната им. Първият проект за ръководство на тези три предпазени територии датира от 2004 година и е на урбаниста ландшафтен арх. Георги Селенски. Последният План беше направен от профилирана варненска компания. Основната цел и на двата проекта е да намерят салдото сред интереса на вложителите и опазването на тези естествени запаси. Реалността обаче е следната - по ул. " Волга " да вземем за пример застрояването е освен доста гъсто и високо, само че постоянно и подписано. „ От Бунарджика постоянно е имало фьон, или падащ вятър. Разликата в температурите на върха на хълма и долу, в застроената му част, е доста огромна. В резултат на това вечерно време се появява този падащ вятър - на мястото на топлия въздух, които се издига от гъсто застроените квартали, слиза по-тежкият и по-студен въздух от тепето. Той точно е охлаждал близките територии в радиус към 300-400 метра. Масовото застрояване по улица „ Волга” спря този приток на по-хладен въздух от тепето и ощети хората, живеещи в подножието му. Това строителство не биваше да се позволява от чисто екологични съображения”, разяснява за „ Марица” арх. Селенски.
Темата за мръсния въздух все по-често излиза на дневен ред с разрастването на Пловдив. А какво е бъдещето на един от най-големите паркове - „ Отдих и култура”? „ По предложение на Общината територията на
парка ще получи статут на зеленина за необятно публично прилагане,
което доста ще ограничи опциите за строителство” - по този начин арх. Делчев дава отговор на въпрос на „ Марица” по какъв начин ще се контролира застрояването и кои са механизмите за надзор на апетита на вложителите.
„ Царският остров” на Пловдив е умислен в миналото като красива гориста околност с повърхност към 1000 дка в западните околности на Пловдив. Днес той се назовава парк „ Отдих и култура” и работи като магнит за крупни или по-малки вложители. Зоната е измежду най-апетитните за нови градежи, само че въпросът е ще резервира ли салдото сред бетона и зеленината.
Урбанизация - да, само че не за сметка на земеделските земи и парковете
Един от огромните проблеми на Пловдив е презастрояването. С ударните си нови кв. метри РЗП градът от дълго време води челните места в статистиката на страната. Градът се презастроява не тъй като се развива, а тъй като управниците нямат хрумвания по какъв начин да го развиват, твърди някогашния зам.-кмет Александър Константинов. Изводът на специалиста е, че територията на Пловдив не се употребява дейно.
Къде обаче са запасите на града
Единият вид са земеделските земи към Пловдив. Урбанизация - да, само че не за сметка на земеделските земи - предлага инж. Нанко Кушеков. „ Земята към Пловдив е най-плодородната от целия Балкански полуостров - безумство е да строим върху нея. Пловдив е като остров, заобиколен от обработваема земя, която е от високите - I, II и III категория. Вместо да унищожаваме скъпи и плодородни аграрни земи, по-добре е да изградим един сателитен жилищен квартал - единствено че в Родопската яка. Той има капацитета да побере близо 60 000 души”, предлага спецът.
„ Земеделските земи са изхранвали града - да, само че това може и да е било правилно преди 100 години”, отвърна Александър Константинов. Според него те са изгубили икономическата си стойност и доста от парцелите пустеят. „ Абсурдно е да имаме вяра, че край града ще има овощни и зеленчукови градини, които ще изхранят пловдивчани. Малкият български производител от дълго време загуби борбата с веригите, а даже на Четвъртък пазара към този момент няма български домати. Сега аграрни земи могат да се употребяват за създаване на нови паркове и места за отдих и спорт, като влязат в строителните граници на града. " Константинов напомня, че територията на Пловдив, който е един от трите градове-общини в България, е 102 кв.км, само че за застрояване са отредени едвам половината от тях. Резерв има и в застрояването на някои от промишлените зони, изгубили индустриалния си статут през последните години. Това ще понижи натиска върху зелените площи, захапани от агресивното презастрояване на Пловдив.
Арх. Иван Делчев:
Да развием зелена ос по река Марица
Арх. Делчев, Плoвдив e гpaд oбщинa и строителните му граници са лимитирани. Зaтoвa инвecтициoнният нaтиcк въpxy зacтpoявaнeтo нa гpaдcкитe зoни е толкоз огромен. Кoи нeypбaнизиpaни тepитopии в дeйcтвaщия OУΠ 2007 имaт пoтeнциaл зa paзвитиe и кoи мoгaт дa oтпaднaт?
- Инвестиционният напън е огромен заради няколко аргументи. Демографският модел в страната се развива по най-лошия сюжет, обезлюдяват се дребни обитаеми места и популацията се преразпределя в няколко огромни града. На второ място капиталовият нрав у нас е извънредно първичен и на закупуването на жилище се гледа като на инвестиция, вместо да се влага в промишлеността посредством пазаруване на акции, вследствие на което и в Пловдив, и в София има десетки хиляди необитаеми жилища. При това на този голям частен финансов напън върху територията Общината не е в положение да вложи съответни запаси за благоустройство и тази маса жилища образува неподходяща градска и екологична среда. Независимо че сме се пробвали да понижим натиска върху територията, връщайки някои от плануваните разширения в настоящия Общ устройствен план в земеделския фонд, както и да понижим индикаторите за застрояване, вложителите се възползват от неналичието на правила и нормативи към Общ устройствен план и притискат Общината с тълкувателна замяна на устройствените зони, вследствие на което се получават ужасяващи параметри на новото жилищно строителство, маскирано най-много като офис здания.
- Къде могат да бъдат идeнтифициpaни нoви зoни c пoтeнциaл зa paзвитиe, къдeтo дa бъдaт нacoчвaни инвecтитopитe?
- В окончателния план на проекта ще предложим интензификация на териториите в регион „ Север “, отчитайки съвсем изчерпаните благоприятни условия на южните територии и компрометирането им със повишени индикатори на застрояване при липса на базова просветителна и благоустройствена инфраструктура.
- С актyaлизaциятa нa OУΠ екипът ви пpeдвиждa paзвитиe нa cиcтeмa " Oбитaвaнe " в южнa пocoкa дo Oкoлoвpъcтния път, в кв. „ Ocтpoмилa “, „ Бeлoмopcки “. Тук paзшиpявaнето ще стане в чacт oт зeмeдeлcките тepeни, което среща известна съпротива измежду пловдивчани. Какви са претекстовете ви?
- Използването на южните територии е извънредно с допустимо най-нискоетажното жилищно застрояване, с висок % на озеленяване и с най-малък размер на парцела 600 кв. м. " Остромила " и " Беломорски " имат подробни проекти, с които сме длъжни да се съобразим, в тях не предвиждаме никакви нови устройствени дейности.
- Какво е бъдещето на една от най-важните системи в тepитopиaлното paзвитиe - зeлeнaта cиcтeмa? Заложени ли са в проекта територии, които в бъдеще да се развият като нови паркове и къде са те?
- Пловдивската община в сегашните си граници в никакъв случай не е имал зелена система и е неуместно да се трансформират обилни територии за създаване на такава. Това, което ще предложим в окончателния план на новия Общ организационен проект, съответствува със стратегическото желание на общинската администрация да развием зелена ос по река Марица. Това е план, който също изисква присъединяване на прилежащите общини, по този начин както сме възнамерявали това при създаването на Плана за интегрирано развиване на община Марица. Освен това ще предложим нов парк в регион „ Южен “ сред Прослав и Коматево, както и нов парк в източната част на общината северно от река Марица. Допълнително ще създадем спирания в урбанизираните територии към Околовръстното шосе за основаване на зелени клинове сред общините " Родопи " и Пловдив.
Арх. Димитър Балджиев:
Общината да купи частни терени в „ Южен” за паркове и учебни заведения
Площта на Пловдив е 102 квадратни километра. От тях единствено 54 квадратни километра са планувани за застрояване. Как би трябвало да развием останалите 48 квадратни километра?
Ето какво предлага арх. Димитър Балджиев:
„ В Общия организационен проект (ОУП) би трябвало да се реши какво да се случи с тези елементи. Трябва да се плануват улици, зелени и застроени площи. Общ устройствен план планува и къде ще има детски градини и учебни заведения. Пак опираме до верен баланс. В центъра на града въпросът е решен - там не може внезапно да се появи един огромен парк. Социализмът е направил по този начин, че сме много гъсто заселени. На Запад еквивалентни градове са много по-ниско заселени - те са на по-голяма територия. Социализмът е търсил по-бързо решение на жилищните проблеми и по тази причина имаме толкоз панелни здания.
В покрайнините на града неизмерно ще се случи едно по-негъсто застрояване. В момента там се случва застрояване без Общ устройствен план и се появяват и по-големи кооперации. Там въпросът лежи повече с инфраструктурата, тъй като тя не се развива. Има назряващ проблем - в „ Беломорски” и „ Остромила” няма общински парцели - всичко са частни терени, а частниците мъчно можеш да ги накараш да създадат парк или да дарят терен за детска градина. Би било далновидно от страна на Общината да купи 3-5 парцела на по-ниска цена и в бъдеще да осъществя там планове. Ако това продължава да се трансформира в спалня, и парцелите ще се изкупуват на 5 пъти по-висока цена.
Една рационална общинска политика би се възползвала от това и би купила огромни парцели за учебни заведения, детски градини и паркове.
Преди на Запад са развивали концепцията - в центъра да са административният и културният център. И всичко в близост да са предградията, в които хората спят. На Запад това се смята за отживялост към този момент, тъй като стана ясно, че заран и вечер се образуват големи транспортни тапи. Оказа се, че всяка заран всички тия хора от спалните, би трябвало да отидат на работа, а след това да се върнат. Сега концепцията е градът да е разпръснат на доста места - " Беломорски " да си има своя център и бизнес конструкция - да не се постанова хората да работят другаде. Това е по-разумно и по-устойчиво развитие”.
Знаете ли, че...
Младежкият рид е най-зеленото и високо тепе
Най-високото тепе е Младежкият рид - 285.5 м надморска височина, следван от Хълма на освободителите - 265 м, Данов рид - 227 м, Трихълмието (Тримонциум), състоящо се от Тексимтепе - 195 м, Джамбазтепе - 212 м, и Небет тепе - 207 м. Седмото, Марково тепе, в миналото е било високо 189 м. Най-много зелени площи има на Младежки рид - 67.5%, Хълма на освободителите - 47.1%, и минимум на Данов рид - 16.76%.
Жертви на градежите
До 50-те години на предишния век главната функционалност на Младежкия рид е била да е източник на „ гърмян” камък за градежите и ломен камък за уличните настилки. Това още проличава от остатъците на старите кариери. Въпреки че на пръв взор Данов рид е с най-скромни благоприятни условия, той е жертва на най-силна човешка интервенция. Голяма част от него е застроена, друга - разрушена, а трета - стръмна и скалиста.
Как се оформи Царският остров
През 1897 година за първи път по самодейност на Пловдивската община се залесяват 130 декара общинска мера на запад от Пловдив, край р. Марица, като се поставя началото на гората на така наречен Царски остров (наричан по този начин, защото през 1893 година Министерството на финансите дава острова на княз Фердинанд). На 28 май 1924 година царят го отстъпва на Мичкюрската община против 2 000 000 лв..
На 24 юни 1980 година Царският остров към този момент се назовава парк „ Отдих и култура”, като в него се възнамерява изцяло озеленяване. Проектът включва: летен спектакъл, инерционна железница, виенско колело, зала на смеха, делфинариум, ресторант, кафе-сладкарница, яхтклуб, ловджийски дом, ловно стрелбище, лятна дискотека, лятна читалня, места за пикник, резерват за елени, павилион за електронни игри и риболовен кейове.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ