След неолиберализма: Продуктивизмът ли ще е новата икономическа парадигма
Дани Родрик, професор по интернационална политическа спестовност в учебното заведение по ръководство " Джон Ф.Кенеди " към Харвардския университет, в публикация за Project Syndicate
Една нова икономическа парадигма става същински открита, когато даже нейните хипотетични съперници стартират да виждат света през нейната призма. В разгара си кейнсианската обществена страна получи толкоз поддръжка от консервативните политици, колкото и от левите. В Съединени американски щати републиканските президенти Дуайт Айзенхауер и Ричард Никсън възприеха напълно главните й правила - контролирани пазари, преразпределение, обществено обезпечаване и антициклични макроикономически политики - и работиха за разширение на стратегиите за обществено подкрепяне и подсилване на регулациите на работното място и околната среда.
Подобно беше и с неолиберализма. Импулсът за него пристигна от икономисти и политици - като Милтън Фридман, Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, които бяха пазарни запалянковци. Но действителното налагане на парадигмата се дължи в огромна степен на лявоцентристки водачи като Бил Клинтън и Тони Блеър, които прегърнаха огромна част от пропазарната му стратегия. Тези водачи упорстваха за дерегулация, финансиализация и хиперглобализация, само че единствено на думи - за намаляване на последствията като повишаване на неравенството и икономическата неустановеност.
Днес сме в разгара на преход от неолиберализма, само че какво ще го размени е доста нестабилно. Липсата на затвърдена нова парадигма не е безусловно неприятна. Не се нуждаем от още една ортодоксия, предлагаща решения по матрица и подготвени чертежи за страни и райони с разнообразни условия и потребности.
Реклама
Но въпреки всичко икономическата политика би трябвало да се управлява от стимулираща визия. Историята подсказва, че вакуумът след отслабването на неолиберализма скоро ще бъде напълнен от нова парадигма, която в последна сметка ще се нуждае от поддръжка в целия политически набор. Подобен резултат може да наподобява неосъществим поради актуалната политическа поляризация. Но в действителност към този момент има признаци на доближаване
По-специално, може да се появи нов двупартиен консенсус към " продуктивизма ", който натъртва на разпространяването на продуктивни стопански благоприятни условия във всички райони и всички сегменти на работната мощ. За разлика от неолиберализма продуктивизмът дава на държавните управления и гражданското общество забележителна роля в постигането на тази цел. Той има вяра по-малко в пазарите, недоверчив е към огромните корпорации, натъртва на производството и вложенията пред финансите и на съживяването на локалните общности пред глобализацията.
Продуктивизмът също се отклонява от кейнсианската обществена страна, като се концентрира по-малко върху преразпределението, обществените прехвърляния и макроикономическото ръководство и повече върху ограниченията от страна на предлагането за основаване на положителни работни места за всички. Отклонява се и от двата си предшественика - с по-голям песимизъм към технократите и по-малко изразена неприязън към икономическия популизъм.
Реториката на администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън, както и някои от нейните политики съдържат доста от тези детайли. Примерите включват приемането на индустриални политики за улеснение на зеления преход, възобновяване на вътрешните вериги за доставки и стимулиране на положителните работни места; обвиняването към огромните корпоративни облаги като провинен за инфлацията и отхвърли (засега) да се анулират цените на някогашния президент Доналд Тръмп против Китай. Когато най-високопоставеният икономист в администрацията, министърът на финансите Джанет Йелън, възхвалява преимуществата на friend-shoring - обезпечаване на доставки от съдружниците на Съединени американски щати, пред Световната комерсиална организация, знаем, че времената се трансформират.
Реклама
Но доста посоки на това мислене съществуват и в политическата десница. Разтревожени от възхода на Китай, републиканците се сплотиха с демократите в настояването за капиталови и иновационни политики за подсилване на производството в Съединени американски щати. Американският сенатор Марко Рубио, някогашен и евентуално предстоящ републикански претендент за президент, насочи пламенни апели за индустриална политика - с поощряване на финансова, маркетингова и софтуерна помощ за дребния бизнес и за индустриалния и високотехнологичния бранш. " В случаите, в които най-ефективният резултат от пазара е подобен, че е неприятен за хората, това, от което се нуждаем, е целенасочена индустриална политика за поощряване на общото богатство ", сподели Рубио.
Много от левицата са съгласни. Архитектът на китайската комерсиална политика на Тръмп - Робърт Лайтхайзър, завоюва доста прогресивни почитатели за своята твърда тактичност по отношение на СТО. Робърт Кутнър, водещ глас на левицата, твърди, че възгледите на Лайтхайзър за търговията, индустриалната политика и икономическия шовинизъм " са били по-скоро тези на напредничав демократ ".
Центърът " Нисканен ", носещ името на либертарианския икономист Уилям Нисканен (главен консултант на Рейгън), е трансформирал " потенциала на страната " в един от главните си детайли, като акцентира, че способността на държавните управления да дават публични богатства е значима за хубавичко стопанска система. Орън Кас, консултант на републиканеца Мит Ромни по време на президентските му акции през 2008 година и 2012 година и някогашен старши помощник в пропазарния Манхатънски институт, е критик на финансиализирания капитализъм и поддържа възобновяване на веригите за доставки и вложението в локалните общности.
По същия метод Патрик Дейн, един от водещите интелектуалци на " популистката десница " в Съединени американски щати, се застъпва за " политики в интерес на служащите " и " поощряване посредством държавна политика на локалното произвеждане ". По време на скорошно изявление, в което Дейн разиска тези и други стопански политики, създателят на New York Times Езра Клайн означи: " Забавното за мен е, че наподобяват на това, което е сегашната Демократическа партия. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Транспорт 3 Свят 1 Пловдив 2 Земеделие 3 Енергетика Реклама
Както откриха Джеймс и Дебора Фалоуз, когато пътуваха из Америка със своя едномоторен аероплан, с цел да проучат локалното икономическо развиване, прагматизмът може да надделее над политическата партизанщина, когато става дума за поощряване на бизнеса, основаване на работни места и публично-частни партньорства. Местните политици, изправени пред провокациите на икономическия крах и безработицата, са ангажирани с публични групи, бизнесмени и други заинтригувани страни в опити с разнообразни политики. И в доста случаи тяхната политическа принадлежност е била без значение за това, което вършат.
Остава да забележим дали този тип междупартийно съдействие и оплождане на хрумвания ще докара до нова парадигма. Съществуват дълбоки разлики сред републиканците и демократите по обществени и културни въпроси като права на аборт, раса и пол. Много републиканци, в това число видни персони като Рубио, към момента не са се отказали от своята честност към Тръмп, който остава опасност за демокрацията в Съединени американски щати. И постоянно съществува заплахата " новите " индустриални политики, желани както от консерваторите, по този начин и от прогресивните, да изчезнат или да се трансфорат в старите ограничения от предишното.
Въпреки това има признаци на главно преориентиране към рамка на икономическата политика, която се корени в производството, работата и локализма вместо във финансите, консуматорството и глобализма. Продуктивизмът може просто да се развие в нов политически модел, който увлича даже на най-поляризираните политически съперници.
Свързани публикации По-добра глобализация може да се роди от пепелта на досегашната 16 май 2022, 16:23 Добре пристигнали в епохата на господстващата страна 18 януари 2022, 12:20 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Една нова икономическа парадигма става същински открита, когато даже нейните хипотетични съперници стартират да виждат света през нейната призма. В разгара си кейнсианската обществена страна получи толкоз поддръжка от консервативните политици, колкото и от левите. В Съединени американски щати републиканските президенти Дуайт Айзенхауер и Ричард Никсън възприеха напълно главните й правила - контролирани пазари, преразпределение, обществено обезпечаване и антициклични макроикономически политики - и работиха за разширение на стратегиите за обществено подкрепяне и подсилване на регулациите на работното място и околната среда.
Подобно беше и с неолиберализма. Импулсът за него пристигна от икономисти и политици - като Милтън Фридман, Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, които бяха пазарни запалянковци. Но действителното налагане на парадигмата се дължи в огромна степен на лявоцентристки водачи като Бил Клинтън и Тони Блеър, които прегърнаха огромна част от пропазарната му стратегия. Тези водачи упорстваха за дерегулация, финансиализация и хиперглобализация, само че единствено на думи - за намаляване на последствията като повишаване на неравенството и икономическата неустановеност.
Днес сме в разгара на преход от неолиберализма, само че какво ще го размени е доста нестабилно. Липсата на затвърдена нова парадигма не е безусловно неприятна. Не се нуждаем от още една ортодоксия, предлагаща решения по матрица и подготвени чертежи за страни и райони с разнообразни условия и потребности.
Реклама
Но въпреки всичко икономическата политика би трябвало да се управлява от стимулираща визия. Историята подсказва, че вакуумът след отслабването на неолиберализма скоро ще бъде напълнен от нова парадигма, която в последна сметка ще се нуждае от поддръжка в целия политически набор. Подобен резултат може да наподобява неосъществим поради актуалната политическа поляризация. Но в действителност към този момент има признаци на доближаване
По-специално, може да се появи нов двупартиен консенсус към " продуктивизма ", който натъртва на разпространяването на продуктивни стопански благоприятни условия във всички райони и всички сегменти на работната мощ. За разлика от неолиберализма продуктивизмът дава на държавните управления и гражданското общество забележителна роля в постигането на тази цел. Той има вяра по-малко в пазарите, недоверчив е към огромните корпорации, натъртва на производството и вложенията пред финансите и на съживяването на локалните общности пред глобализацията.
Продуктивизмът също се отклонява от кейнсианската обществена страна, като се концентрира по-малко върху преразпределението, обществените прехвърляния и макроикономическото ръководство и повече върху ограниченията от страна на предлагането за основаване на положителни работни места за всички. Отклонява се и от двата си предшественика - с по-голям песимизъм към технократите и по-малко изразена неприязън към икономическия популизъм.
Реториката на администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън, както и някои от нейните политики съдържат доста от тези детайли. Примерите включват приемането на индустриални политики за улеснение на зеления преход, възобновяване на вътрешните вериги за доставки и стимулиране на положителните работни места; обвиняването към огромните корпоративни облаги като провинен за инфлацията и отхвърли (засега) да се анулират цените на някогашния президент Доналд Тръмп против Китай. Когато най-високопоставеният икономист в администрацията, министърът на финансите Джанет Йелън, възхвалява преимуществата на friend-shoring - обезпечаване на доставки от съдружниците на Съединени американски щати, пред Световната комерсиална организация, знаем, че времената се трансформират.
Реклама
Но доста посоки на това мислене съществуват и в политическата десница. Разтревожени от възхода на Китай, републиканците се сплотиха с демократите в настояването за капиталови и иновационни политики за подсилване на производството в Съединени американски щати. Американският сенатор Марко Рубио, някогашен и евентуално предстоящ републикански претендент за президент, насочи пламенни апели за индустриална политика - с поощряване на финансова, маркетингова и софтуерна помощ за дребния бизнес и за индустриалния и високотехнологичния бранш. " В случаите, в които най-ефективният резултат от пазара е подобен, че е неприятен за хората, това, от което се нуждаем, е целенасочена индустриална политика за поощряване на общото богатство ", сподели Рубио.
Много от левицата са съгласни. Архитектът на китайската комерсиална политика на Тръмп - Робърт Лайтхайзър, завоюва доста прогресивни почитатели за своята твърда тактичност по отношение на СТО. Робърт Кутнър, водещ глас на левицата, твърди, че възгледите на Лайтхайзър за търговията, индустриалната политика и икономическия шовинизъм " са били по-скоро тези на напредничав демократ ".
Центърът " Нисканен ", носещ името на либертарианския икономист Уилям Нисканен (главен консултант на Рейгън), е трансформирал " потенциала на страната " в един от главните си детайли, като акцентира, че способността на държавните управления да дават публични богатства е значима за хубавичко стопанска система. Орън Кас, консултант на републиканеца Мит Ромни по време на президентските му акции през 2008 година и 2012 година и някогашен старши помощник в пропазарния Манхатънски институт, е критик на финансиализирания капитализъм и поддържа възобновяване на веригите за доставки и вложението в локалните общности.
По същия метод Патрик Дейн, един от водещите интелектуалци на " популистката десница " в Съединени американски щати, се застъпва за " политики в интерес на служащите " и " поощряване посредством държавна политика на локалното произвеждане ". По време на скорошно изявление, в което Дейн разиска тези и други стопански политики, създателят на New York Times Езра Клайн означи: " Забавното за мен е, че наподобяват на това, което е сегашната Демократическа партия. "
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Транспорт 3 Свят 1 Пловдив 2 Земеделие 3 Енергетика Реклама
Както откриха Джеймс и Дебора Фалоуз, когато пътуваха из Америка със своя едномоторен аероплан, с цел да проучат локалното икономическо развиване, прагматизмът може да надделее над политическата партизанщина, когато става дума за поощряване на бизнеса, основаване на работни места и публично-частни партньорства. Местните политици, изправени пред провокациите на икономическия крах и безработицата, са ангажирани с публични групи, бизнесмени и други заинтригувани страни в опити с разнообразни политики. И в доста случаи тяхната политическа принадлежност е била без значение за това, което вършат.
Остава да забележим дали този тип междупартийно съдействие и оплождане на хрумвания ще докара до нова парадигма. Съществуват дълбоки разлики сред републиканците и демократите по обществени и културни въпроси като права на аборт, раса и пол. Много републиканци, в това число видни персони като Рубио, към момента не са се отказали от своята честност към Тръмп, който остава опасност за демокрацията в Съединени американски щати. И постоянно съществува заплахата " новите " индустриални политики, желани както от консерваторите, по този начин и от прогресивните, да изчезнат или да се трансфорат в старите ограничения от предишното.
Въпреки това има признаци на главно преориентиране към рамка на икономическата политика, която се корени в производството, работата и локализма вместо във финансите, консуматорството и глобализма. Продуктивизмът може просто да се развие в нов политически модел, който увлича даже на най-поляризираните политически съперници.
Свързани публикации По-добра глобализация може да се роди от пепелта на досегашната 16 май 2022, 16:23 Добре пристигнали в епохата на господстващата страна 18 януари 2022, 12:20 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ